Ще разкажа една неясна и дълга история, която няма да се побере в този брой. Ако дългите и неясни истории ви дразнят, умолявам ви, не четете по-нататък, за да не се дразните. Или я прочетете в резюме от няколко реда.



РЕЗЮМЕ: Български дипломати бяха канили нобелиста Елиас Канети да посети България и родния си град Русе, който във времето на неговото детство се казвал Русчук, но Канети беше отклонявал поканите. Уилфред Бърчет ми каза как това посещение на Канети може да се уреди, но то не се уреди. Край на резюмето. Следва цялата история...



В един от ония слънчеви следобеди, които ти се иска да не свършат, но те свършват, Уилфред и аз седяхме в кръчмата на бай Яким на морския бряг под спирка "Журналист" и чакахме часът да стане шест.

Уилфред и аз наричахме това капанче тъжната кръчма, защото бяхме чели повестта на Карсън Маккълърс "Балада за тъжната кръчма", а при бай Яким все киснеха едно русо немкинче и един мургав грузин, държаха се за ръце и тъжно се гледаха в очите. Тяхната смяна за летуване беше изтекла, те си бяха похарчили парите и ние събрахме помежду си една сума и им я дадохме, че да са още някой ден заедно, защото виждахме колко много те се обичат.

От благодарност грузинецът ми тикна в ръцете един транзистор VEF, но не от ръбестите, а по-стар, заоблен и със силно разлети къси вълни в секторите 11, 19, 25, 31 и 49 метра. Много селективен беше и като влязох с него в тойотата, той продължи да си работи на батерии и да приема БиБиСи.

И тогава, както сега БиБиСи, не се ловеше на УКВ. Чудя се защо спряха БиБиСи от нашия УКВ ефир. Английският е един от езиците на ЕС, а каква стана тя - в българския ефир можеш да слушаш на турски - не че съм против турския, - а на английски не можеш. Големи са умници онези от медийната комисия. Осъдили БиБиСи що били спрели българската емисия, и отнели честотата на БиБиСи, щото честотата била национален ресурс, че да има честоти за туземните български оператори. Сега в ефира има честоти за всякакви простотии, пък за БиБиСи няма честота. Хич не ме интересува идиотският български медиен закон, интересува ме това, че като клъцнаха БиБиСи от българския УКВ ефир, той хептен се опростачи и стана интелектуална пустиня, понеже изчезна един оазис на мисловността - БиБиСи.

Един форумец каза, че си измислям: Джимо, как слушаш БиБиСи в колата, след като го няма по нашето УКВ? Слушам го както едно време. Върнаха ме десетилетия назад. Слушам го както във времето, когато грузинецът ми набута в ръцете онзи VEF. Тогава в България заглушаваха късовълновата българска емисия, което ми пречеше да слушам беседите на Петър Увалиев, но заглушителите бяха в големите градове и излезеш ли с колата извън града, с VEF-а слушаш БиБиСи безпроблемно, особено World Service на английски.

Сега от БиБиСи ти обясняват, че можеш да ги слушаш на десктоп, на лаптоп, на мобифон, на не знам какво си, но тогава беше така, както ви казвам.

В колата си аз нямах радио, въобще нямах никакви екстри, понеже я бях купил в Осака за смешната сума от 650 долара. Япония агресивно стимулираше своя износ. Чужденците купуваха фотокамери и какво ли не на вътрешни японски цени; после, напускайки Япония, след като минеха митническия контрол, те представяха фактурата за покупка и там си получаваха обратно значителна част от парите. Стръвна беше експанзията на японския износ. Хърман Кан предсказа, че Япония ще задмине САЩ. Това не се случи. Иди, че им вярвай на учените футуролози, политолози и разни други. Така или иначе един японски кораб, някакъв "мару", а те всички японски кораби са мару, беше обиколил света, минал беше през Панамския канал, та на Бургас стовари моята тойота, пясъчно-жълта, цвят "Сахара", защото си бях наумил, че този лайнян цвят ще ми отива. Японският износ ставаше с японски кораби, както помощите за чужбина на САЩ пътуват с кораби на САЩ въпреки по-високите навла. Такъв е законът. Той отстоява национални интереси.

Откак вилнее световната криза, която започна през 2008, аз отново виждам национални протекционизми и егоизми. Но не ще коментирам това. Повечето коментатори обясняват какво ще стане, а после обясняват защо то не е станало. Знам, че историческите паралели са неточни и такива успоредици не трябва да правиш нито в икономиката, нито в политиката. Повечето политически и икономически прогнози сега са в гробището на несбъдналите се прогнози.

В дворчето на Тъжната кръчма на бай Яким сенките се удължиха, наближаваше шест часът. Уилфред Бърчет и аз се качихме в моята тойота с цвят лайнян и тръгнахме за срещата с Императора (Робърт Максуел) в хотел "Черно море". Уилфред го наричаше Императора, понеже той притежаваше медийна империя. Другият медиен император беше Рупърт Мърдок, и двамата императори, обясни ми Уилфред, са в жестока конкуренция. Cut throat competition. Специално в България Робърт Максуел вероятно щял да победи Рупърт Мърдок, понеже наредил на едно от своите издателства, The Pergamon Press, да издаде "трудовете" на Тодор Живков.

(Следва)