----

Дончо Папазов е роден през февруари 1939 г. Завършил е икономика във ВИИ София. Първото му плаване е в Черно море, последвано от прекосяване на Атлантика и Тихия океан със спасителни лодки. След това обиколи света с яхта с шестгодишната си дъщеря Яна и съпругата си Юлия. Издал е 4 книги "С "Джу" през Атлантика", "С "Джу" през Пасифика, "С Яна около света" и последната - "Невъзможният път". След 1989 г. е член на Националния координационен съвет на (НКС) на СДС и един от основателите на в. "Демокрация". Депутат в 36-ото Народно събрание (1991-1994).

---



- Плавали сте из световния океан, но сте присъствали и на четири от т. нар. революции - във Вилнюс, в Любляна и в Киев, а и в Прага през 1968 г. Какво е общото между тях?

- Ами това, че все е приключение. А нещата, за които ме питате, ги наричам събития, а не нежни революции и бунтове. Бунтът е нещо доста по-стихийно и доста по-кърваво. Слава богу, у нас нещата не бяха като другите революции. На всичките тия места са обсаждали парламента. Във Вилнюс очакваха протестиращите да бъдат атакувани от омоновци - специалните части, и направиха барикади. Това бе през 1991 г., аз отидох като журналист. На място обаче разбрах, че не пускат никакви журналисти. И когато си дадох документите, тоя, който даваше пропуските, ми каза: "Вие ли сте Дончо Папазов, мореплавателят?" "Да, аз съм!" "Чел съм книгите за пътешествията ви и ще ви пусна!" Сигурно това е връзката между събитията и приключенията. Така влязох в обсадения парламент. Качих се на покрива и бях в една несвойствена среда. Там имаше чували с пясък и ходеха едни момчета с полушубки, ушанки и с двуцевки. Оказа се, че те са избрани от цялата страна като най-способни. И ги попитах: "Защо сте с тия стари двуцевки, какво ще правите с тях?" А те ми обясниха, че минавали разузнавателни самолети и ги снимали. После ме поканиха в мазето на парламента и там видях автомати и картечници.

- Защо ние в тази част на Европа все така си решаваме прехода. Все намирисва на барут?

- Че как го решиха французите? Какво направиха американците, за да оправят робството, а Кромуел в Англия колко народ изби? Единствената по-мирна революция е холандската, а може би най-мирната в света е сексуалната.

- Защо се "хвърлихте" в политиката?

- Моята голяма мечта беше да участвам в смяната на един строй. Това беше една от най-големите ми радости и смятам, че това е най-хубавото нещо, които съм правил.

- Какво очаквахте тогава?

- Добро, като няколко души никога не сме очаквали то да дойде с бунтове и взривове, защото знаехме, че не може да има такова добро. А имаше такива настроения и желания - да махнем всичко старо, пък каквото ще да става. Този начин на мислене обаче е много близък до народняците в Русия. За тях царската машина е зла, вредна, трябва да се руши, да се разгражда, да се маха, да се убива, докато се срине сама и на нейно място се самонастани новият и мечтан строй. Слава богу, у нас такива хора не бяха много.

- Добре, но основно в първите години на демокрацията в България не се ли рушеше?

- Може и така да е, но изникна една България, която не можем да познаем. Какво общо има в момента тя с тая, която помним. Това рушене ли бе или промяна!?

- Но в социалната политика съвсем не е така.

- Мога да кажа какво се случи на Филип Димитров, когато дойде на власт. Заводите, на които старите кадри бяха директори, отказаха да плащат данъци и държавата остана без пари. А това е тежко положение, дори и за далеч по-развити страни от нас. Заедно с това отникъде не ни даваха заеми. Тогава не можеше да се мисли за социална политика. Тя и демокрация не се градят изведнъж. Това не става с окръжно, а с висока производителност и съвременни технологии. А на демокрация човек се обучава, така, както във всеки занаят. И той трябва да свикне и да си иска демокрацията, а не само да чака.

- Свикнахме ли на демокрация?

- Общо взето - не. Не свикнахме, но изглежда, че ние като народ нямаме нужда от нея. Ето погледнете колко малко хора се радват от това, че има свобода на словото. И то са хора, които никога не са имали нужда от тази свобода. На тях им се иска да вземат по-голяма заплата, да е пълен хладилникът, да има пиене, да могат да ходят лете по море, зиме по планина. Но това са ниските степени на демокрацията. Всяко емирство, което има петродолари, го има, но там няма демокрация.

- А кои тогава са високите нива?

- Вече всеки може да отиде в Англия, Франция, Германия, Щатите и да ги наблюдава и ще види доста по-напреднали реализации на демокрацията.

- Изчезна ли романтиката от 90-те години в политиката?

- Не съм толкова краен, за да определя дали я има още, или е изчезнала. Във всички развития и човешки дейности идва един период, в който трябват хора с други качества, с други умения и знания, по друг начин възпитани, за да вършат работата. В България такива се появяват много рядко и по-малко.

- Какво е вашето обяснение на факта, че все по-малко хора гласуват - дали не ги интересува кого избират, или просто смятат, че никой не може да направи нищо?

- И от двете по малко. Мнозина просто не са убедени, че хората, които избират, могат да променят нещо, разочароваха се от всичко и всички. Помните ли колко "спасители на България" се появиха? Като почнете от Жорж Ганчев, Симеон, Волен Сидеров, та дори и обявителят на всички нередности Яне Янев.

- Разочароваха ли се хората от политиката?

- Те не могат да се разочароват от политиката, защото това крепи държавата и партийността въобще. Хората се разочароваха от ползата от политиката и от тази политика, която се прави в България. На една слаба партия, която има твърд електорат и не е сигурна в победата си, единственото, което й остава, е да смали електората, за да може колкото могат по-малко хора да отидат на избори, или да ги направи в сезон, когато те ще бъдат разпилени - по почивки, по чужбина, по родните си места. Тогава гласуват само твърдите ядра, но пък са сигурни гласове.

- Как излязохте от политиката?

- Много бавно и много постепенно. Общо взето видях, че тая работа не е за мене. Аз и никога не съм си я поставял за цел. Доста постове са ми предлагали, но не ги приемах.

- Комай сте един от малкото, които отказват постове. Доста хора направиха пари покрай политиката.

- Аз и като депутат се чувствах доста неудобно. Не е за мене. Като цяло в Народното събрание избраниците имат ниско ниво.

- Защо? От какво зависи това?

- Първо - от партиите, второ - от избирателите, трето - от системата. Няма идеална система, особено за объркана страна като България. Да си представим един мажоритарен избор - отвсякъде погледнат, е по-добър, отколкото да ти пишат разни дръвници името в листи. Но да си го представим наред с купуване на гласове, с олигарси и богаташи, които могат да дадат за един пари, а за друг - не. И може да си най-прекрасният човек, но като нямаш пари и не можеш да си пуснеш клип по телевизията, да си купиш страница във вестник. Срещу теб стои някой, който ги има всичките тия неща - е, за кого ще гласуват хората?

- Искате да кажете, че пропорционална или мажоритарна листа е все едно?

- Да. До момента, в който ние не установим държава навсякъде - и в съдебното производство, и в полицията, и в прокуратурата, и в областните управи. Докато не се размърда тоя народ и когато види някакъв гаф на политиците, не препречи улицата и не пусне министъра да си влезе в министерството, няма да се оправим. Обратното - след 1997 г. СДС запя, че улицата не била важна. Ами нали тя ги докара на власт! На улицата ще й мине времето, когато България стане нормална страна.

- Все пак не звучи ли малко крайно така да се диктува.

- Доколкото си спомням демос означава народ. А улицата е другото име на народа.

-Защо Дончо Папазов не направи пари от политиката?

- Не ми е дадено, въпреки, че мойта мая е на изключително предприемчиви хора. Аз никога не съм имал големи нужди. От 4-годишен карам колело в София, та до днес. Не си мечтая за джипове и апартаменти. Едни такива неща движат прогреса, но това е за по-младите. Виж при сина ми Александър е друга работа. Той винаги е живял в Чехия и има една много добра търговия с Китай, от която зарежда "Метро" и "Тиксо", вади хубави пари. Спомням си една история. Посреща ме: "Добре, че дойде, та забавих камиона!" Питам го какво общо имам аз с камиона. Той обаче казва, че в него е "Ролс Ройса" на "Ролинг стоунс". След две години, по време на концерт, те отишли да си видят колата, качили се в нея и видели, че дамаските не са сменени. И се произнесли: "А-а-а, колко хубаво, че не сте сменили тапицерията!" Посочили дупките: "Те са от марихуаната. Толкова хубаво си живяхме тогава!"

- А ние добре ли си живеем след промените?

- Вижте България и ще разберете.