Националната спортна академия е първенец сред държавните вузове по размер на заплатите през 2008 г. Там средното брутно възнаграждение е 1347 лв. Втори по доходи с 1239 лв. са в Икономическия университет във Варна, а на трето място са колегите им от УНСС - със средна заплата от 1062.5 лв. Само още един университет - Медицинският във Варна, е прескочил бариерата от 1000 лв. средна заплата. Там възнагражденията за 2008 г. са били средно 1003 г. Данните представи вчера председателят на синдиката за висше образование и наука към КНСБ доц. Лиляна Вълчева. В Софийския университет, който е един от най-големите работодатели с 2608 служители, средната заплата е 925 лв. Увеличението е двойно спрямо 2007 г. Преподавателите в Техническия университет в София са взимали м.г. 908 лв.
В дъното на таблицата са Минногеоложкият университет и Колежът по телекомуникации и пощи съответно с 612 лв. и 587 лв. Въпреки увеличението от 33% сравнително ниски остават възнагражденията в УАСГ - 666 лв. Между 709 и 750 лв. са заплатите в три медицински университета - в София, Пловдив и Плевен. Ниски остават и заплатите в БАН през 2008 г. - 538 лв. Към януари т.г. средното възнаграждение е 628 лв. за 7654 служители.
Допълнителните бонуси към заплатата за научна степен варират от 200 до 560 лв. В горната част на таблицата са Аграрният университет в Пловдив, УНСС и Великотърновският университет. Най-ниски добавки - между 60 и 225 лв., получават лекторите в Бургаския университет "Проф. А. Златаров", Националната художествена академия и БАН. В 3 университета - Пловдивския, Лесотехническия и Стопанската академия в Свищов, ще има предоговаряне на бонусите, тъй като в момента между тях има драстична разлика. Между 250 и 300 лв. е разминаването в допълнителното заплащане за научната степен.
ПРИЗИВ
Синдикатите призоваха правителството спешно да изработи антикризисни мерки за образованието. "В България средствата за наука са под 0.5% от БВП, в Европа са близо 2%. Държавата трябва да започне да отделя повече средства за наука, като още през тази година задели за тази цел 1% от БВП", каза лидерът на КНСБ Желязко Христов. 73% от работещите в системата на образованието са над 40 години. 58 години е средната възраст на професорите, а 48 години - на доцентите.
Информацията е добра за сведение, но за съжаление нищо не се променя в положителна посока. Така например във Великотърновския университет до миналата година не се плащаха часовете над норматива, нито за изпитани студенти. Сега има решение за плащане, но разценкитке са смешно ниски. Преподавателите имат двойна и тройна натовареност, която не се хонорува. Лекциите в бакалавърска степен, където не се заплаща, се четат от недлюбвани от шефовете преподаватели, а в магистърса и дистанционно от други - често пенсионери на повече от 80 години. Докога така Г-н Ректор???
Как мислите да получите добра акредитация, когато има цели специалности в които преподавателите на основен трудов договор не са по шифъра на специалността - напр. специалност Финанси. Защо не се вземат асистенти и защо не се развива докторантурата, а се стимулират пенсионерите? Иначе искате да се подписват длъжностни характеристики. Ами вижте колегите си от другите ВУЗ на какво равнище са и какво заплащане предлагат. При такава политика ВУЗ-ът върви назад, а не напред.
