Изкушавах се да напиша отново нещо по проблемите на водката, защото темата се оказа твърде интересна за читателите. Въздържам се само в интерес на интелектуалната дисциплина, за да мога да обсъдя с вас и някои по-задълбочени въпроси. Искам първо да благодаря на онези, които се вдъхновиха да ми изпратят мнението си за евентуалния успех или провал на пакета реформи "Обама'09". Ще се разплатя надлежно догодина, ако нещо излезе от прогнозите.

Понеже пиенето неизбежно води до пеене, ще ви разкажа какво се случи тази седмица, когато показах на моите студенти "хита" на Валентина Хасанова "Кен Ли" (ако има двама-трима сред вас, които не се сещат, ето линк: http://www.youtube.com/watch?v=_RgL2MKfWTo ). Лекцията беше за глобализацията на развлекателната индустрия и как успешни телевизионни шоупрограми днес се пренасят безпроблемно от държава в държава. Използвах за пример две от отрочетата на Рупърт Мърдок и канала му "Фокс", адаптирани в България от bTV: "Мюзик айдъл" (American Idol тук) и Dancing Stars (Dancing with the Stars в оригинал, няма да коментирам "превода").

Студентите ми са доста отворени и хич не се срамуваха да си кажат мнението за вокално-лингвистичните способности на г-ца Хасанова. От дума на дума, стана въпрос за това как хората в съвсем различни култури ще се направят на маймуни само и само да ги покажат по телевизията. В отговор им цитирах Айнщайн: "Само две неща са безкрайни: Вселената и човешката глупост, като за първото не съм сигурен". Наистина смятам, че отрицателните качества са разпределени сравнително равномерно сред народите и че расизмът е едно от тях. Т.е., че всички сме един дол дренки независимо от цвета на кожата ни, простете ми черногледството.

В понеделник отидох да чуя географа левичар Майк Дейвис (Mike Davis), който изнесе лекция за това как изборната победа на Барак Обама е променила политическата карта на САЩ. Темата е важна и интересна, макар че представянето й от марксистка гледна точка излезе скучновато, най-вече защото Дейвис (когото съм споменавал тук преди заради иначе информативните му книги) мрънкаше по предварително написан текст. За интересуващите се от подробности по въпроса ето линк към статията му "Обама в Манасас", публикувана във флагмана на западноевропейския неомарксизъм New Left Review (http://www.newleftreview.org/?page=article&view=2769).

Дейвис, който често пише по расовите проблеми в Калифорния и за алчното разрастване на Лос Анжелис, влизащо в конфликт с природните дадености тук, спомена един друг левичар, когото познавам лично от визитата му в Лонг Бийч преди време. Става въпрос за Славой Жижек, определено една от най-колоритните фигури на съвременната философия. Този брадат словенец се е специализирал в провокативни тълкувания на класиците на марксизма-ленинизма и го препоръчвам за четене (или за слушане, защото тук можете да намерите клипове от негови лекции на английски: http://www.egs.edu/faculty/zizek.html) заради интелектуалното упражнение, което това ще ви предостави.

Правя уговорката, че въпросните класици хич не са ми любимо четиво, най-вече заради практическата вреда, която техните идеи причиниха на милиони хора. Един от аргументите на Жижек, обаче, ми допада. Става въпрос за критиката му на съвременното американско (и западно) обществено устройство, което упражнява индиректен, но много ефективен контрол върху индивида.

По темата може да се спори много, и ето за какво става въпрос. Жижек говори за множеството продукти, които се предлагат на западния пазар (и вече пробиват на изток), които са "обезвредени", т.е. от тях е извадена някаква "лоша" съставка, което ги прави по-приемливи за консумация. Става въпрос, например, за обезмасленото мляко и масло, безалкохолната бира, кафето без кофеин, кока-колата без захар. Но нека излезем от супермаркета. Какво да кажем за виртуалния секс? Секс без самия секс, чиста и безопасна работа, може би дори изневяра без обичайните последици. Или за доктрината "Пауъл", която предполага воденето на война само от позицията на огромно числено и технологично превъзходство на едната страна? Това гарантира победата и прави употребата на сила лесна, защото е практически безкръвна - поне от гледна точка на същата тази доминираща страна.

С други думи, всичко е позволено и на всичко можем да се наслаждаваме като истински хедонисти, казва Жижек, но при условие, че от продукта са елиминирани вредните елементи, жилото, рискът. Всичко е асептично, чисто, безопасно - ала цената, която плащат индивидите, е всепроникващ контрол от обществото (и държавата).

Също така, Жижек критикува практиката на т.нар. мултикултурализъм, т.е. толерантност и респект към другите култури, които обаче често се възприемат в някаква абстрактна форма. Иначе казано, много сме толерантни, ама само по принцип, когато "другите" не са около нас. Помните ли лошата шега от репертоара на началното училище: "Най-мразим негрите/циганите и расовата дискриминация"? Тази недозряла "толерантност" обяснява защо расизмът все още е проблем в САЩ, макар че трудно ще намерите някой да се изкаже в подкрепа на сегрегацията, например. Или защо виждам толкова много уж умерени българи (и руснаци, и словаци, и всякакви други източноевропейци) да стават расисти, прикрити или открити, когато дойдат в Америка и се сблъскат лице в лице с въпросните "други" - били те негри, мексиканци или азиатци.

Практическата толерантност е трудно нещо и предубежденията се прихващат лесно. Генетично сме предразположени да се страхуваме от онези, които външно не приличат на мама и татко, а деленето на "свои" и "чужди" ни е присъщо, твърдят еволюционните биолози. В един прочут експеримент от 1968 г. учителката Джейн Елиът разделя второкласници в Айова според цвета на очите им и им внушава, че едната група е "по-висша" (по-умна, сръчна, прилежна) от другата. Това упражнение със страховита ефективност показва колко банално е не само откровеното зло (както казваше Хана Аренд), но и насаждането на предразсъдъци и стереотипи. Вижте подробности тук: http://www.janeelliott.com/index.htm.

Да се върна към дискусията, която имахме по повод на телевизионните извращения в стил "Кен Ли". Казах на класа си, че Валентина Хасанова е станала звезда без всъщност да е направила нищо стойностно, по същия начин, по който са "звезди" Парис Хилтън или... абе, вземете всеки един от "Биг Брадър" за пример.

Студентите ми с готовност се съгласиха, че стремежът към безпроблемно забавление, лесна слава и, като цяло, плъзгане по повърхността на живота са универсални дефекти на човешкия род.

След което отново забодоха носове в ай-подите си.

__________________________________________________________________

Авторът приема читателски мнения на ckaradjo@csulb.edu