|
| Заколване и опичане на агне за поднасянето му на пир. Рисунка на лист 185 в Търновското четириевангелие на цар Иван Александър (1356 г.) |
За един пир на казаци в обителта "Св. Иван Предтеча и Кръстител" на о. Свети Иван вече стана дума (в. "Сега" от 16. 08. 2007 г.). Археологическите разкопки, заедно с данните от писмените извори, май ще се окажат достатъчни, за да се определят участниците, количествата храна и напитки, а следователно и цената му. Даже в добавка ще може да се покаже и енергийната стойност на погълнатата храна и напитки. Последното сигурно ще прозвучи малко пресилено за някои - наистина не е имало никаква опасност казаците да си развалят стройните фигури. А и да ги развалят - голяма работа. Така де, става дума за хора, чиято работа е войната. Те не умират в леглата си от високо кръвно, аритмия и разширени вени. Войнишката диета във всички епохи е само една - колкото може повече, а след това и още толкова.
* * *
Предварително ще трябва да се направи уточнението, че получената сума за цена на пира не бива да се абсолютизира, понеже малко или много изходните данни са опосредствени, но със сигурност са добра база за сравнение.
В първите дни на юли 1629 г. 3200 казаци опустошават околностите на Цариград. На връщане малка флотилия с 300 казаци се отбива на о. Свети Иван, където са изненадани от турски галери. 70 казаци успяват да организират отбрана зад стените на обителта. При археологическите разкопки бяха намерени остатъците от казашкия пир.
На следващия ден турската атака е подновена, обителските сгради са запалени, а казаците още 7 дни успяват да се отбраняват в съборната църква "Св. Иван Предтеча". Турската обсада е разкъсана от нови казашки сили, но обителските сгради са опожарени, за да не бъдат използвани повече като пиратски пристан.
От установените на пира храни само изядените миди дават отпадък, който е точно съответствие на първоначалния продукт. Ето защо при археологическите разкопки всички черупки от миди, макар и силно натрошени върху подовите нива бяха прилежно събрани.
При разкопките се намериха част от костите на агне, изядено на пира. Тъй като знаем възрастта на животното (понеже знаем времето на провеждането на угощението), можем да предположим чисто тегло от 12 кг - или 171 г на един участник в пира, което е в границите на приетото в тази епоха за войсково хранене.
Една част от храните и напитките на пира бяха отчетени опосредствено, от тях не би било възможно да се намерят остатъци. За количественото им определяне ще трябва да се обърнем изцяло към писмените извори, за да потърсим данни за установяване на общоприета норма за едно хранене.
Войнишката разкладка за хляб в османските документи (да е "от чисто пшенично брашно" и да е "чист, бял, приготвен и изпечен добре"), е обикновено по един хляб (642 г) на човек на едно хранене. Любопитно е наистина, че точно толкова (650 г) е теглото на масовите хлябове и днес.
В османската войска и в обителите хлябовете са индивидуални. Ежедневният хляб, приготвян в селската или градска къща, остава голям, което го свързва повече с известното сведение на охридския архиепископ Теофилакт от края на ХI - началото на ХII в., когато "българският народ има обичай да прави така, че един хляб е достатъчен, за да се нахранят до насита десет или случайно и повече души...".
Съществуват данни за дневни дажба, които са също от ХI-ХII в., и които биха били полезни в това изчисление. Предимно по данни от обителските устави от това време дневната дажба хляб се установява от 420 г като подаяния за вдовици и възрастни, до иноческата дажба от 914 - 1015 г в цариградските обители "Келарея" и "Вседържител". На Света гора, където животът е по-аскетичен, дневната дажба хляб за монаха-отшелник Дамян през 1101-1102 г. е 609 г.
В същото време е известно, че градските жители в западните покрайнини на Европа ядат повече хляб - до килограм дневно, но с много по-лошо качество от това на Балканите.
Особено важно е, че от ХI до ХVIII в. средната дневна дажба от хляб се увеличава двойно. Това е в сила поне за дажбите, регулирани от държавата и църквата, което вероятно е отражение на общото увеличение на потреблението на хляб в абсолютни стойности.
Определянето на количеството риба на казашкия пир е особено трудно - разполагаме само с два подходящи писмени извора. Като използваме данните от тях ще получим приблизително по половин риба за всеки от участниците в казашкия пир (321 г).
За определяне на дажбата вино ще се обърнем към пратеничеството, в което участва пътешественикът Х. Дершвам. Дневната дажба за всички 64 души е 12 мудрета, които, според Дершвам, са равни на 96 оки, или 1926 г на човек. Годишната дажба на светогорския монах-отшелник Дамян за 1101-1102 г. е 410 л вино или 1139 г дневно.
Разбираемо е, че за участници в казашки пир няма да изберем дажба на монах-отшелник, а по-скоро ще се спрем на нормираното от османското правителство потребление в едно пратеничество, което е и по-близко по време.
Очевидно към храната ще трябва да прибавим и някои подправки, данните за които ще вземем пак от пратеничеството, в което участва Х. Дершвам.
Въпреки че в цената на средновековния пир не бе възможно да се включат изядените миди, понеже липсват цени за тях в историческите извори, към общото тегло на изяденото и изпитото ще трябва да прибавим и по 79 миди на участник в пира при чисто тегло на мидените ядки по 168 г на участник.
Или обобщено:
| Вид храна за пира | Количество за един участник | Общо |
| месо | 171 г (357 ккал) | 12 кг |
| хляб | 642 г (1605 ккал) | 44.94 кг |
| риба | 321 г (333 ккал) | 22. 47 кг |
| вино | 1926 г (1541 ккал) | 13.82 кг |
| оцет | 40.125 г | 2. 808 кг |
| сол | 13.375 г | 0. 936 кг |
| черен пипер | 1.003 г | 0.07 кг |
| ОБЩО | 3115 г (3837 ккал) | 218 кг |
Калорийната стойност на храната за един участник в пира поразително съвпада с дневната дажба на участниците в една испанска морска експедиция от 1578 г. - 3853 ккал, но е значително по-висока от дневните дажби в испанския флот през 1560 г. Делът на месото и рибата на казашкия пир е значителен и това го доближава до потребяваното на пирове в средновековна Швеция, които се характеризират с висок процент (20-30%) съдържание на месо и риба. Над една трета от калорийната стойност на казашкия пир идва от месото и рибата, което ги прави сравними с хранителните образци в шведския кралски двор, с храната на гражданите на Париж непосредствено преди 1789 г., но най-вече с един испански конвой в Неапол от 1641 г.
Сметната подробно цената на казашкия пир се получава по 8 акчета на всеки от участниците, което е средната дневна войнишка заплата в Османската империя за 1630 г. - 8.2 акчета. Получава се, че храната и напитките за всеки участник в казашкия пир е струвала колкото дневната заработка на османски войник. Дали този резултат се получи понеже много ни бива в сметките, или е само случайност, ще стане ясно когато бъдат направени и други пресмятания за други средновековни угощения.
Цената на пира - 550 акчета е значителна. За толкова пари по същото време можело да се купи вол, което си е цяло състояние.
Днес
Ето и цената на казашкия пир, пресметната в съвременни цени - 11 лв./кг за агнешко, 1.57 лв./кг хляб, 8 лв./кг прясна риба (средна цена от рибите, които е възможно да се ловят в Черно море през юли) и 5 лв. за литър нелошо вино. Цените обаче са от магазина. Ако пирът е в ресторант, ще се получи точно обичайният сватбен куверт от 40 лв.
| Вид храна за пира | Цена за един участник (в лева) | Цена(в лева) |
| агне | 1.88 | 132 |
| хляб | 1.01 | 70.70 |
| риба | 2.57 | 180 |
| вино | 9.60 | 672 |
| оцет | 0.085 | 5.9 |
| сол | 0.30 | |
| черен пипер | 0.025 | 1.75 |
| ОБЩО | 15.17 лв. | |
| Плюс цената на мидите | 23.07 лв. | 1062.65 лв. |
Пресмятането на цена за един пир, независимо от повода за него, е вече основа за сравняване на българските средновековни пирове с европейските средновековните угощения, с античните и ренесансовите пирове, а ако се потрудим над сложните сметки с инфлационните индекси - защо не и с днешните ни празненства. Така поне ще знаем накъде отива светът.
--------------
* Подробните изчисления, извори и основания се съдържат в авторовата студия "Сърпен 1629 г., о. Свети Иван: Идея за реконструкция на сектори 6 и 7 в хранителния образец на един казашки пир. Съкратен запис."
|
| Съдове, открити при археологическите разкопки в секторите на казашкия пир и със сигурност използвани на него, ХVII в., Национален исторически музей |
Повърхностно, несериозно изследване, не може да мине за научна статия, дори. Наистина е само пълнеж, не заслужава внимание.
Разходите могат да се съкратят на 20%, ако сам си печеш печеното и си викаш наздраве с Боговете, но няма начин да не дойде някой овчар, да те пита туй онуй и трябва да го черпишя иначе няма как 
