Още преди две години политическият звяр Ахмед Доган предрече появата на предкризисната красавица. Направи го иносказателно, в силно метафоричен наратив, под формата на приветствие към 3-ия извънреден конгрес на НДСВ през юни 2007-а, който се увенча с разцеплението на царската партия. Ето какво рече Доган:

"Когато има разминаване между виртуалния и реалния политически патос на една политическа сила, на прага обикновено се появява една предкризисна красавица, която недвусмислено поставя въпроса "или - или" - или примиряване с безгрижието на инерциалния момент, или избиране на мъжкото начало на властта... В определено място и време съзнателно съм се поддавал на изкушението на въпросната красавица, но с ясното намерение да я преодолея в себе си, без да се приемам насериозно за хищник, а при други случаи почти нежно, но и радикално съм култивирал неразорани целини, само и само да поникнат нови рози, на чийто аромат впоследствие съм се уповавал. Предполагам, че това ми се е случило, защото, откакто започнах да разбирам от политика,



изповядвам идеята "Обединявай и управлявай"



като част от собствената ми политическа същност..."

И всичко това, за да отправи следното предложение към либералния си партньор НДСВ: "...с удоволствие ви предлагам либерален бартер на нашето ноухау в партийното строителство срещу модела на вашата медийна политика".

Тези многозначителни припомняния са ключът към днешната подновена оферта на звяра ДПС към предкризисната красавица НДСВ в един столичен ВИП ресторант сред бароковия декор на Народния театър. Доган просто притопли стария ценоразпис за либерален бартер с царя. Разминаването между виртуалния и реалния политически патос в поведението на НДСВ е в крайната си фаза. Перченето на царистите в парламента и мащабът на подетите инициативи за промяна на конституцията и съществуващия ред не съответстват на електоралната им незначителност. Предкризисната красавица повече от всеки друг път е изправена пред избора "или-или" - да бъде или да не бъде в политическия мир. А Сакскобургготски не изглежда да се е примирил с инерциалния момент, колкото и да го плаши мъжкото начало, въплътено от хищния либерален партньор. Само дето бартерът е малко по-друг - не нашите чалъми в партийното строителство срещу вашите тарикатлъци в медийната политика, а европейска легитимация на ДПС срещу политическо бъдеще за НДСВ.

Въпреки че царистите нарекоха офертата с кодовото име "целувката на смъртта", не е изключено да се оправдаят думите на Лютви Местан, че това може да се окаже "целувка на възкресението" за НДСВ. Колкото и да се кълнат хората на Симеон, че вероятността за либерален алианс с ДПС клони към нула, кръчмарят още не е направил сметката. А Симеон ясно потвърди, че преговорите са в ход.

Онова, което със сигурност знаем за намеренията на царя е, че на всяка цена



иска да остане във властта



Първо - за да реши веднъж завинаги имотния си въпрос, и второ - заради необходимостта от гаранции, че реституцията ще е необратим процес. А за да контролира и двата процеса, му трябва управленски лост. Другото сигурно е, че Сакскобургготски не обича да играе "ва банк" при политическите залагания. А каква по-голяма несигурност от самостоятелно явяване на изборите?

За Доган пък сме сигурни, че трескаво търси европейска легитимация. Въпреки че от две години присъства в Европейския парламент, ДПС буди недоверие у задграничните си партньори заради етикета "етническа турска партия". И бездруго нарастващата лавинообразно мюсюлманска общност в сърцето на Европа плаши тамошните политици. Ами ако по примера на ДПС турските гастарбайтери в Брюксел също понечат да си основат партия? Във Франция, Германия и Холандия със сигурност си задават подобни въпроси. Същевременно се множат противниците на членството на Турция в ЕС, а партията на Доган нескрито играе ролята на "троянски кон" на южната ни съседка в европейските институции. Тъкмо заради важността на тази своя мисия ДПС търси



да се прикрие зад "европейското лице" на България,



както обича да се титулува НДСВ. Един наглед естествен алианс между двете либерални партии ще подпомогне лобистките амбиции на Доган. В наратива на ДПС лидера това звучи по следния начин: "Преосмисляне на етнонационализма в гражданско-политически патриотизъм с европейски измерения". Нима има по-подходящ изпълнител за каузата от Симеон? При това член на либералната фракция в ЕП, към която се числи и ДПС. Съмненията за етническия характер на Догановата партия ще отпаднат съвсем, когато листата се поведе от българския еврокомисар Меглена Кунева. Въпреки че в случая тя ще влезе в нелепата роля на фалшив етикет и ще заблуди потребителя на политическите услуги, противно на сегашната си роля.

Веднъж скрепили коалицията за евровота, двете формации със сигурност ще запазят тандема и за парламентарните избори. Още повече, че успехът им на 7 юни е неминуем. Така в замаята на европейската еуфория и с гарантирания електорат на ДПС поне десетина царедворци навярно ще успеят да се промъкнат и в следващото Народно събрание.

Дали царят ще се поддаде на смъртоносната целувка, ще стане ясно в последния момент. По тактически съображения. За НДСВ е важно да проведе цялата си предизборна кампания под маската на "самостоятелен играч". В противен случай ще загуби и последните си малобройни привърженици и ще трябва да дава трудни обяснения. Оттук и упоритото отричане на всяка възможна близост с партията на Доган. А в лапите на звяра предкризисната красавица ще скочи точно в 12 без 5, когато ще е прекалено късно за сълзи и разочарования.