Дали ако Румен Петков още бе вътрешен министър, щеше да се случи този невиждан досега полицейски протест? Едва ли. Досега всички шефове на "Шести септември", колкото и да бяха чужди за системата, успяваха така да дърпат конците с помощта на професионалното ръководство - т.нар. комисари, че всякакви вълни от недоволство бяха овладявани. Чуваше се само глух ропот от къщата на МВР. В това отношение най-умело се справяше Богомил Бонев, но безспорно най-искрено обичан от служителите си бе покойният Христо Данов.

Юристът Михаил Миков, който смени миналата пролет Румен Петков с голямо нежелание и само защото е дисциплиниран член на БСП, ще остане в историята като първия (а може би и единствения) МВР шеф, допуснал полицаите да протестират на улицата. Защо се стигна до това?

Първото обяснение може би трябва да се търси в наследството. Кадровите игри от последните години вкараха в МВР доста хора без компетентност и призвание. В същото време с влизането на Румен Петков и напускането на Бойко Борисов от системата излязоха доста опитни полицаи - мнозина бяха привлечени от по-добро заплащане в частния бизнес, но не бяха малко и тези, които избягаха, отвратени от това, че им нареждат коя разработка да замотаят, кои записи да изтрият и т.н. Да си спомним само скандала със зам.-директора на ГДБОП, записан от собствените си подчинени да си иска пушка и лаптоп от бизнесмен, когото те разработват. А колко ли още неща знаят редовите ченгета за началниците си?

Междувременно правителството създаде ДАНС и даде три пъти по-големи заплати на работещите там. В един момент в агенцията спряха да взимат повече хора от МВР, защото потокът нарасна неимоверно. Не само заради големите пари, а и защото правомощията на работещите в МВР бяха доста свити.



Отделно Миков влетя с драстични кадрови решения за провинили се полицаи.



Започна да уволнява светкавично - изгоряха доста шефове на РПУ, засечени да гуляят със съмнителни компании. Пенсионира и преназначи онези, които години наред осигуряваха комфорт на Галеви в Дупница. Преди дни махна и шефа на столичното Пето РПУ, където се оказа, че било практика да се замотават преписки и да не се разследват кражби и куп други престъпления. Цяла служба в момента е настръхнала и чака решението му дали ще уволни антимафиотите, които са разследвани за смъртта на арестанта Пламен Куцаров в колата им.

Това настройва полицаите срещу ръководството. Защото години наред преди това е толерирана разпасаността. А сега - началниците обикновено отиват в пенсия или в резерва, уволняват ги така, че после да спечелят дела и да се върнат отново. И го отнасят изпълнителите - остават без работа и без занаят.

За днешната ситуация вина имат всички политически ръководства на МВР, но негативите ги отнася точно Миков.

Той пое ведомството насред някаква странна реформа, която заради неговата нерешителност се проточи много дълго. Още по времето на Петков влезе в сила изцяло нов закон за МВР и започна дълго пренареждане на службите. После заради ДАНС и изваждането на НСС от министерството последва друго преструктуриране. Допълнителен хаос се създаде и с промените, свързани с правомощията на разследващата полиция и новата реорганизация на дирекциите. В един момент редовите служители не знаеха до кого да адресират рапортите си и от кой началник зависи да им се позволи каквото и да било. А в тази система без рапорт и няколко подписа върху него движение няма.

Източници от МВР твърдят, че месеци след проведени конкурси, няма подписани заповеди от Миков за повишаване в ранг или длъжност. В такава ситуация какво правиш - седиш, не работиш и чакаш.

Катализатор за уличните протести станаха няколкото случая, в които, по признания на жандармеристи, са



били инструктирани да прилагат сила



Още когато земеделците тръгнаха с тракторите към София през декември м.г., 36 часа полицаите чакаха на изходите на столицата, описваха тонажи и проверяваха документите на хората. Тогава не им се наложи да приложат сила. А на 14 януари политическото ръководство и големите "професионалисти" в МВР оставиха тълпата достатъчно да се гаври с полицията, за да се стигне до нейното озверяване и масовите боища из София и по полицейските управления. Няколко дни министър Миков отричаше да е имало полицейско насилие, била употребена дозирана сила, но някак доста неубедително защити действията на подчинените си. И те за пореден път възроптаха, че политиците ги поставят между чука и наковалнята. Призивите за повече уважение към полицията изобщо не помогнаха за повишаване на авторитета на униформените.

И така в един момент коментарите в интернет форумите на полицията родиха един, втори, трети и четвърти - невиждани по мащабите си полицейски протести. Очаква се нов - на 23 април.

До излизането на 6000 души се стигна след неуспешни преговори на появилия се нов синдикат с ръководството. И след няколкомесечно лутане от къде и как да започнат съкращенията. Недоволството изригна, след като Михаил Миков първо каза, че ще съкращава администрацията, която е почти наполовина от 60 000 служители в МВР. После реши да свие жандармерията и да я изкара на улицата, като прехвърли охраната на посолствата неясно на кого. На фона на чисто социалните искания за по-качествени дрехи, обувки и храна министърът започна да закрива столове, кафета, аптеки. Дори се похвали, че ще ликвидира сладкарския цех. Но много късно - министерството не успя да се освободи от ненужни имоти и едва ли тепърва в условията на финансова криза ще успее да продаде нещо.





Пиарът с посещенията във фабриките за униформи и обувки също не помогна





Безполезно раздвижване са и първите копки, които министърът започна да прави за нови сгради. Колкото и премиерът да повтаря, че за първи път кабинетът дава 40 милиона лева за подобряване на условията на труд на полицаите, това вече не работи. И Румен Петков ходи по една дузина нови обекти из страната преди местните избори, но сега полицаите и там са недоволни.

В крайна сметка министър Миков окончателно загуби доверието на работещите в МВР, като обвини недоволните в нахалство и че изпълняват политическа поръчка на ГЕРБ.

При това втвърдяване на позициите на полицаите общо взето не им остава друго, освен да продължат с исканията си и да настояват за 50 процентно увеличение на заплатите. Но вече близо година, откакто Михаил Миков е в министерството, има пълна неизвестност кой ще остане на работа и кой ще си ходи. В ситуация преди избори това е и доста опасно - и за държавата, и за нейните граждани. Защото в момента последна грижа на полицаите е какво правят бандитите.