47-годишната Първолета Дакова от с. Дерманци постъпва в белодробното отделение на болницата в Тетевен на 20 ноември 2008 г. за лечение на хроничен бронхит. Излиза от болницата с диагноза, която ще промени целия й живот оттук нататък - хепатит С. Тя и още 11 пациенти са заразени в отделението поради немарливост - сестрите са използвали обща спринцовка за отпушване на абокатите им. Трима, сред които и Първолета, развиват болестта, останалите са носители. Ако тя не се лекува, има огромна вероятност след време да развие цироза или рак на черния дроб. Може да яде само определени храни, не трябва да употребява никакъв алкохол и да не се подлага на физически натоварвания.

-------------------

Пациенти се заразяват при вътреболнични инфекции всеки ден. Веднъж на 1-2 години у нас има случаи, при които по подобен начин болни се инфектират с хепатит В или С. Успокоително е, че все още няма случай на заразен със СПИН. Но истината е, че е само въпрос на време. Наказанията винаги са на най-ниско ниво, болниците не търпят почти никакви санкции, страданията са само за заразените. При това в България е лесно да се заразиш с хепатит, но е безкрайно трудно да се добереш до лечение.



Заразяването



В случая с Тетевен заразяването не е изглеждало особено вероятно. Но доказва, че изключения са напълно възможни. На пациентите е слаган абокат - периферен венозен източник, защото през него е по-лесно да се правят вливания. Абокатът трябва да се сменя на 2-3 дни, тъй като може да стане източник на инфекции. Освен това, когато не се сменя, венозният източник се запушва, образува се тромб, който трябва да се разбие с хепарин. Правилото е за всеки пациент да се използват индивидуални ампули хепарин и спринцовки.

Не това обаче става в болницата в Тетевен. Въпреки правилата, които съществуват на книга в отделението, абокатите не са сменяни. Когато са се запушили, за по-лесно, сестрите са разтворили хепарин в обща банка, от която се тегли с една спринцовка и се въвежда в абокатите на пациентите. "Погледнато отстрани няма риск, тъй като става дума само за вливане, кръвта на пациента не се тегли в спринцовката. На практика заразяване обаче е възможно. Дори минимално дърпане на спринцовката може да вкара минимално количество кръв в нея", обяснява шефът на противоепидемичния отдел на здравно министерство д-р Ангел Кунчев. Защото когато става дума за хепатит, напълно невидимите 0.001 мл кръв са достатъчни за заразяване. Хепатит В е 100 пъти по-заразен от СПИН, а хепатит С - 10 пъти.

Според Кунчев не става дума за незнание - сестрите са наясно какъв е редът в такива случаи. "Нарушават го просто защото така е по-лесно и смятат, че няма риск. В никакъв случай не може да се твърди, че става дума за икономии. Една спринцовка струва 1 ст., хепаринът също е евтин", казва епидемиологът. А ако липсата на консумативи е причината - що за болница е това?

След проверката на РИОКОЗ Ловеч става ясно, че заразяването е станало в 2 дни, през които на работа са били общо 4 смени медсестри. Затова и не може да се установи коя от тях е направила фаталното вливане. Инспекцията съставя актове на 6 сестри в отделението, на шефката на отделението, на главната сестра и на директора на болницата. Директорът на болницата д-р Мадлена Бояджиева уволнява дисциплинарно 2 сестри, наказва всички останали, снема от длъжност главната и старшата сестра. Шефката на белодробното отделение д-р Мила Петкова сама подава оставка.

С което цялата отговорност е поета. От медицинските сестри и от шефката на отделението. Сестрите обаче са само изпълнители, по закон те правят това, което им кажат лекарите. И дори и някоя от тях да не спазва правилата на своя глава, отговорност отново носят и лекари - този, който е дежурен и началникът на отделението.

Вина обаче имат и други. Като например министерството на здравеопазването, което е дало акредитация на тази болница. Цялото лечебно заведение има доста приличната оценка "добра". Отделението по белодробни болести дори има оценка "много добра". По наредба оценките варират от 0 до 6, т.е. това отделение е получило изключително добра акредитация, с която МЗ гарантира на пациентите му не само че лечението там е безопасно, но и качествено. Очевидно високи оценки се раздават на килограм, само по документи, от които излиза, че всички правила се спазват. Да, отделението е наскоро ремонтирано, чисто и лъскаво. Но явно това нищо не гарантира. И никой не си прави труда да провери как стоят нещата в действителност и дали болницата може да осигури на болните поне базови неща. Отделен е и въпросът, че в акредитационния съвет на МЗ няма епидемиолог.

След подобен случай министерството би могло и



да затвори болницата или отделението й по белодробни болести.



Или поне да наложи солена глоба. Но нищо подобно не се случва. "Ако отделението работи както трябва, ако има нужда от него, ако се научат да спазват правилата - защо да се затваря? Това не е изход, просто едното няма връзка с другото. А и защо да се наказват всички - работещите там и населението, което явно има нужда от болницата, защото отделението е пълно", казва Ангел Кунчев. Така стоят нещата и с глобата - не може да се носи колективна отговорност.

Отговорност носят и директорът на болницата и собственикът й - община Тетевен. Понастоящем кметът Николай Павлов е забранил на директора на болницата да говори повече пред медии. Самият Павлов пък обяснява, че покрай шума в медиите персоналът на лечебното заведение е доста травмиран и затова той трябва да спре. Твърди, че болницата ще поеме отговорност, като плати лечението на заразените пациенти, което е единственото морално решение. "Никой не ни е казал нищо за поемане на лечението. Общината няма толкова пари", казва обаче Иван Иванов, син на една от заразените - Първолета Дакова.

У нас няма и закон, според който, когато е причинена вреда по немарливост, виновният трябва да поеме разходите по лечението. Затова, както обикновено, спасението е оставено на самите давещи се и на съдебната система. "Само съдебни искове ще принудят лечебните заведения да спазват правилата. Защото едно е да се правят постоянни проверки, при които всичко е изпипано документално, друго е да се наложи на болницата яка глоба от съда", смята Ангел Кунчев.

Благодарение на медийното внимание, районната прокуратура в Тетевен вече се е задействала и самосезирала. "Образувано е досъдебно производство срещу неизвестно лице", обяви говорителят на окръжната прокуратура в Ловеч Кирил Петров. Ако се съберат достатъчно данни, обвинението ще е за нанасяне на тежка телесна повреда на повече от 1 лица поради професионална непредпазливост. Което значи, че ако се стигне до съд, най-вероятно пред него ще застанат медицинските сестри.

Самите пострадали също обявиха, че смятат да съдят болницата. "Те още са ошашавени, тепърва ще се съберат да търсят адвокат", обясни синът на Първолета Иван. Хората са и леко притеснени, тъй като, според Иван, са заплашени от директора на болницата, че няма да получат лечение там, ако тръгнат да съдят лечебното заведение. Заплахата може и да е ненужна: "Както те тримата, така и други хора в Тетевен казват, че никога няма да стъпят повече в тази болница", казва Иван. Той също смята, че отделението трябва да бъде затворено.



Лечението



"Физически майка ми е добре, но психически - не. Притеснява се, а и след като това се случи, от интернет разбрахме с каква болест имаме работа", казва Иван. Тепърва предстои да разбират и с каква здравна система имат работа - заразяването по немарливост е само началото. Единственото лечение на хепатит С е с интерферон - лекарство, чийто 6-месечен курс, заедно с изследванията струва 5-6000 евро. Шансът препаратът да помогне ефективно срещу вируса е до 70% и колкото по-бързо започне лечението, толкова по-голям е той. Освен това интерферонът не помага на абсолютно всички пациенти.

Единственият начин у нас да се получи безплатно интерферон са програмите за скъпо лечение на здравната каса. За този препарат обаче от години има листа на чакащи, тъй като касата има пари само за лимитиран брой пациенти. В момента тя плаща лечението на около 400 души, а други 160 чакат. За да се дореди човек до него, понякога трябва да минат до година и половина разни административни унижения, ако изобщо отговаря на медицинските критерии за лечение.

"Ако трябва, ще плащаме интерферона. Има и друг вариант - можем да лобираме в здравната каса нашите пациенти да получат по-бързо лекарството, имаме позиции там - един от зам.- директорите е от нашия град", обяснява кметът на Тетевен Николай Павлов. Той е говорил и с МВР-болница в София да поеме пациентите.

Засега това са просто приказки, защото междувременно Първолета Дакова вече е започнала консултации за лечение при националния консултант по вътрешни болести и специалист по хепатит проф. Константин Чернев, без помощта на виновните за заразяването й. Според сина й Иван професорът също обещал, че заради обстоятелствата при заразяването на Първолета, здравната каса да придвижи документите й по-бързо и тя скоро да получи интерферон.

А от здравната каса, естествено, отвръщат, че не смятат да включат тази пациенти приоритетно в листата на чакащите, защото виновна за заразяването е болницата и НЗОК няма право да прави подобни разграничения между пациентите.

Първолета, близките й, и останалите заразени ще трябва да се оправят по единствения възможен начин за оцеляване в България - сами.