За поредните скандални разкрития за работата на службите - взетите около 330 000 разпечатки на телефонните разговори на 40 000 души, вина имат депутатите.

Спомняте ли си колко единни бяха преди няколко месеца, когато шумно апелираха за промени в Закона за специалните разузнавателни средства? Тогава сред засегнатите от интереса на МВР и ДАНС бяха дори шефът на парламентарната комисия по вътрешна сигурност Минчо Спасов и депутатката от БСП Татяна Дончева.

Месеци след този скандал имаше проверки в ДАНС и МВР, препирни в парламента и накрая се родиха някакви предложения за промени в Закона за СРС, които още не са реализирани. Междувременно службите интензивно са продължили да искат разпечатки от трафика на мобилните и интернет операторите. По тях може да се установи кога, с кого и колко е говорило дадено лице - по телефон или в интернет. И с това доста са облекчили работата си по подслушване и следене - преди няколко дни се разбра, че в София съдът е дал по-малко разрешения за използване на специални разузнавателни средства от предходната година. И тогава, и сега въпросните СРС-та са свързани основно с подслушване на телефонни разговори.

Статистиката на исканите разрешения за подслушване подвежда, че



вече започват да се спазват правилата



Но не е така. Просто МВР се е насочило да иска без съдебно разрешение огромен брой разпечатки за разговори . Защото по закон, когато се иска използването на специални разузнавателни средства - подслушване, следене, филмиране, - се взима разрешение от съд, но когато се искат разпечатки, това става директно между МВР и мобилните и интернет операторите.

Ако преди месеци бе променен Законът за СРС и този вид данни бяха сложени под контрола на съда, това нямаше как да се случи. И сега тръгва нов спор в парламента.

Според вътрешното министерство въпросните справки не могат да бъдат специални разузнавателни средства, според много експерти обаче те носят същите белези. В подкрепа на това бе представена и справка за 18 страни, в които само в Полша, Словакия и Унгария не се иска разрешение от съда. В останалите, сред които САЩ, Германия, Испания, Италия, обаче тази санкция е задължителна.

Сега



спорът стигна и до конституционните текстове



Според опозицията в основния закон пише, че има тайна на съобщенията и кореспонденцията в България и че за да се наруши тази тайна, трябва да има съдебно решение. Но според управляващите от този текст не ставало ясно кое е кореспонденция - фактът, че някой е написал някому писмо, или това какво пише в писмото. И конституцията не казвала да не се събират разпечатки без санкция на съда. Тезата е много спорна, защото в конституцията не пише и че се подслушва само със санкция на съда.

А въпросните разпечатки не са никак безобидни. Не е без значение дали някой ти следи мобилния или интернет трафика. С което контролира с кого си общуваш. Да не говорим, че са възможни и много злоупотреби. Най-лесно е, като установиш кой с кого си говори в интернет, да хакне и да проследи съдържанието на разговора.

МВР сега ни успокоява, че заради промените в Закона за електронните съобщения



вътрешното ведомство е спряло пасивното събиране на трафични данни от интернет



Просто защото законът ги изравни със специални разузнавателни средства и за тях вече трябва съдебно разрешение. И колкото и да негодуват, поне за пред хората МВР твърди, че са му вързани ръцете. Но тези ограниченията не важат за телефонните разпечатки. Те продължават да не са специални разузнавателни средства.

Не е уреден достатъчно контролът и над правото на шефовете в МВР и в ДАНС да разрешават използването на СРС за 24 часа - при заплаха за националната сигурност и за предотвратяване на предстоящо престъпление. В тези случаи те се дават от шефове на ведомствата. Ако след тези 24 часа съд не потвърди разрешението, СРС-то трябва да спре и да се унищожи събраната информация.

Прегледът на цялата история показва, че



никой няма интерес от промяна в статуквото



А е необходима съвсем нова философия на използване на специални разузнавателни средства - те да служат само за предотвратяване на тежки престъпления срещу непосредствена опасност за националната сигурност и главно за борба срещу организираната престъпност и корупцията. И да се въведе реален граждански контрол върху използването на СРС. Точно от това и политиците, и полицаите бягат като дявол от тамян.

Истина е, че са нужни спецсредства, за да се противодейства ефективно срещу мафията и корупцията. Но трябва да се прекрати практиката за изнудване с псевдоразработки и незаконно подслушване. И службите винаги намират начин да видят сметката на политиците. Още повече че за присъди служат едва 10 на сто от всички подслушвания. А ползата от телефонните разпечатки за правосъдието изобщо не е ясна.

Постоянните скандали в България може да обслужват ченгеджийски и политически интереси, но вредят на хората, обществото и държавата.