Данске Банк пусна облигации в левове на 13 март, петък, нещастен според древно поверие ден. Според съвременно статистическо поверие датчаните били най-щастливи на земята (имали най-добро в света съчетание от образование, богатство, медицина). Мистерия: що ще най-богатата банка на най-щастливата нация в един тъй нещастен ден и в най-бедната държава на Европа? Понеже мисля, че и четирите твърдения в предното изречение са опашато грешни, сензационната вест не ме заинтригува и миг. Най-малкото,



емисията не е никаква сензация.



Не са първите левови облигации, пускани от чуждестранна банка. Европейската банка го прави непрекъснато, както и българските банки, а те са все иноземни. Идвали са гастролиращи емитенти и още банки ще последват. Нито е голяма емисия, да речеш. Първо били издадени облигации за 43 млн. лв., но имало много голям интерес, та пуснали още 27 млн. Всички гарантирани от датското правителство и продадени точно по номинал, макар да носят 10% купон (Данске ще плати 10 лв. лихва на всеки 100 лв. дълг, защото срокът на заема е кръгла година). Най-семплият финансов продукт на земята. Тази история



учудва само с банкерска непохватност,



но и тя си има обяснение, ако банкерите в Данске са толкова проницателни, колкото аналитиците им. Последните пишат най-мрачните "анализи" и "прогнози", какви страхотии имало да се случат в България. Нито една тяхна прокоба не се е сбъднала: толкова са куци. И емисията им е нескопосана. Не че имам зъб на датския банков титан, само констатирам фактите. Ако всички хора успяват да продадат тон хлебно жито по 400 лв., а някой дойде да го продава по 300 лв., бих рекъл, че вторият е бая бездарен, ако ще не датчанин да е, ами марсианец. Всички банки в България успешно пазаруват левове и без гаранция на датското правителство при средна лихва под 6%. Набират милиарди, не 70 млн. Ако от Данске ми бяха пратили хабер, аз, дето с такива брокеражи никога не съм се занимавал, щях да им събера 70 млн. лв. срещу гаранция на датското правителство за към 5% годишно. Те защо плащат 10%? Моето мнение ви казах. Ала нормалният български мислител е тежък комплексар и не допуска, че сделката на датчаните е недомислена. Затова фантазира



версии за пъклени планове



Тълпа "портфолио мениджъри" се нае да разкрие лукавия датски замисъл. Той бил мъдър гамбит (при този дебют се прави жертва - в случая се жертват 3.5 млн. лв. повече лихва, - за да се получи позиционно предимство). И шурнаха врели-некипели: датчаните ще бутат борда, за да печелят от обезценката на лева. Първо, със 70 млн. няма как да бутнат борда, трябваше да пробват 7-10 милиарда. Толкова обаче няма кой да им купи. Второ, ако гласиш бомба да гръмнеш някого, защо трябва да купиш динамита на двойна цена? Трето, никоя банка не издавала свои облигации със задната мисъл да прецака инвеститорите! Никога! За всяка емисия издателят пише подробен проспект, за да обясни на купувачите всички рискове и да докаже, че рискът на това, което се предлага, е съвсем приемлив. Заблудени проспекти съм чел много, но проспект "ела да те прецакам" - нито веднъж. Други рекоха, че "хедж фондове" купували (!) левов дълг - пак с идеята за печалба при жадувания срив на лева. Тая версия само много бос във финансите ум може да измъти. Ако купуват дългове, митичните спекуланти яко ще загубят, ако левът се обезцени. За да печелят от провала на лева те трябва да правят точно обратното: да теглят заем в левове.



Истината е семпла като боб:



Първо, великата Данске не е дотам яка, иначе нямаше нужда датското правителство да гарантира дълга й. Гаранции правителствата дават, за да помогнат на банките в страната си да вземат заеми (иначе не им дават), ега пак стъпят на крака. Пласират в България, защото у нас има невероятно търсене на сигурни финансови инструменти. Пенсионни, здравни фондове и най-вече банки сега търсят със свещ държавни ценни книжа. Те са вцепенени от страх, плашат се да кредитират, натрупали са купчини пари и ги мътят като квачка - държат ги ликвидни, пръснати по сметки в други банки с комична лихва (печелят по-ниска лихва, отколкото плащат по рекламираните си депозити). И



защо се сърди министърът



на българските финанси, защо пише "гневни" писма до датския си колега, вместо орден да му изпише? Такава реклама на българските финанси отдавна не бяха правили. Поводът за сръднята е ясен: българската държава нито има нужда да взема заеми, нито има право да трупа дълг. Тя пуска далеч по-малко от потенциалното търсените ценни книжа и ги продава при нищожна доходност. Въпреки това ги купуват - други няма. С гаранцията за книжата на Данске датският финансов министър подлива вода на българския, защото вместо български държавни книжа при 4%, всеки ще предпочете датски с 10% доход. Датските 70 млн. са капка в пясък, те няма да имат никакъв ефект. Но зачестят ли подобни набези, българският фиск ще трябва да плаща по-висока лихва. Но така работи пазарът. В крайна сметка всеки трябва да плати реалната цена. Българската държава също.