Голяма част от заема от 34 млн. долара на Световната банка (СБ) за реформиране на данъчната администрация в България е харчен лошо и има разходи, които могат да бъдат определени като хвърлени на вятъра. Това разкри пред "Сега" депутатът от СДС Ясен Попвасилев. При това 8 г. след като България взе парите, най-важното оръжие на НАП - единната й информационна система, остава незавършена.

Много от сумите са харчени за консултантски договори. Забележителен е например договорът с британската "Адам Смит интернешънъл", получила през 2005 г. поръчка за цели 1.682 млн. долара, с които да провежда кампании за образоване на публиката по реформите в данъчната администрация.

Първите консултантски договори по заема са сключени още през 2001 г. Канадската CRC Sogema примерно получава 81 000 долара за съвети по управление на изследването за управление на човешките ресурси, а "Делойт и Туш" - 120 000 долара за консултации по развитието на интегрираните системи. Сред бенефициентите има дори държавно ведомство от далечна Австралия. Министерството на семейната и жилищната политика от страната на кенгурутата е усвоило 86 000 долара за "Развитие и прилагане на аналитичния модел" у нас. Индийският експерт Анил Гупта има договор за 56 000 долара за "Анализи на политиката и оценъчно планиране". Привлечени са още много съветници по разни въпроси: големи данъкоплатци, подбор и наемане на персонал, развитие на обучителния капацитет и т.н. От списъка човек остава с впечатлението, че в България никога преди НАП не е имало данъчна администрация. Неслучайно Световната банка се хвали, че НАП е най-успешният й проект в тази област. Останалите подобни проекти са основно в Африка и в някои нови републики, образувани след разпада на СССР и Югославия.

Сред най-безсмислените разходи обаче са сумите, платени за проектиране и надзор на строителните работи за сградата на ИПК "Родина" на "Цариградско шосе", която трябваше да събере всички столични служители на НАП. Наскоро правителството се отказа от плана и смята да даде въпросната постройка на бизнес дамата Ирена Кръстева, която иска да разруши целия комплекс на ИПК и да вдигне търговски и бизнес център.

Малко след като бе освободена като директор на НАП, Мария Мургина съобщи, че приходната агенция е платила 1 млн. лв. за земята, прилежаща на недовършената сграда, 234 000 евро за проектиране на реконструкцията и 50 000 евро за строителен надзор. Сега се оказва, че тези над 1.5 млн. лв. са напразно изхарчени.

------БЕЗ РЕШЕНИЕ

Най-големият проблем обаче е, че след толкова години и разноски информационната система на НАП още не е напълно готова. С нейна помощ приходната администрация много по-лесно ще лови и предотвратява данъчни измами. Наскоро евродепутатката Мария Капон разкри, че до 2005 г., още преди да е започнала същинската работа, френската фирма БУЛЛ, с която е сключен договорът, е получила над 2.5 млн. евро аванс. През следващите години били подписани 7 анекса и били включени подизпълнители. Самата Мария Мургина призна, че е завършена само първата фаза и че е "молила" БУЛЛ да представи план за внедряване на модулите за втория етап, защото срокът на заема от СБ изтича на 31 юни. Едва преди дни министърът на финансите Пламен Орешарски обяви, че НАП скъсва с БУЛЛ.