Когато се разбра, че Димитър Бербатов няма да се изправи срещу Ирландия и Кипър в "решителните" мачове за световната квалификация в ЮАР, доста хора заключиха, че се скатава. Един вид писнало му е да консумира само той негативите от представянето на националния отбор, затова си дава почивка. Наистина, все Бербатов беше виновен, когато играта ни куцаше. "Звездите - казваха големите футболни шефове - не се раздават достатъчно, имат проблеми с мотивацията." В България да си звезда не е много приятно, все ти ще обереш парсата, ако нещата не вървят, особено ако си способен и кадърен. Слави Трифонов много се жалва от този наш манталитет в книгата си "За стърчането", Елин Пелин пък освен с "Гераците", Белчо и Сивушка и Ян Бибиян е известен и с мъдростта: "Ако в България се роди гений,



това ще бъде геният на завистта".



Класикът не е прав, разбира се, ако гледаме на гениалността от личностната страна - много гении са се раждали в България и преди него, и след него, но е прав за колективния ни гений - само завист той може да роди, няма друго комай. Като общност сме посредствени, да не кажа дори жалки, а огромна доза вина заради това има именно фактът, че си завиждаме един на друг, което ни и кара да си правим кал и мръсотия.

Националният ни отбор все пак и без Бербатов успя да изпълни що-годе добре задачата си в пролетните световни квалификации. Чакаме летните, дотогава ще стискаме палци глезенът на Бербатов да се оправи. А и сме обнадеждени, след като разбрахме, че майка му е тръгнала по врачки да дири здраве за сина си. В този ход обаче вероятно има и друга обосновка - да се спасява момчето от уроки и зли очи, които изглежда по нашите земи са в изобилие. "Пу-пу, да не ти е уроки!" - това май само тук го има.

Бъка татковината от баячки, врачки, екстрасенси, ходжи и вещери, бъка... Едни казват, че това е заради средищното u небесно място - толкова била тя близо до висшите сили, че те се предавали и на жителите u. Всеки втори тук има свръхестествени способности, а другите не че ги нямат, просто не са положили усилия да ги развият. Аз обаче имам друго обяснение - тъкмо лошите очи. Земята, способна да роди един-единствен гений, а именно геният на завистта, няма да остави населяващите я без защита, затова и нароява врачки и баячки. Или пък застрашените сами си ги нарояват. Те са цярът срещу завистта, лековитото биле, което - като се наложи на удареното място, болката минава и синината се разсейва. Не ходят нашите хора по вещатели и екстрасенси от добро, от лошо ходят - болест ги е хванала, късметът им се е загубил, гони ги карък. И понеже не могат да си обяснят



защо точно те са подложени на ударите на съдбата,



защо не някой друг, решават, че им е направена магия, и тръгват през родината и по ходжи и магесници - да я развалят. Други пък избират по-лесен начин - застопоряват се пред телевизора и звънят на разните там общуващи с неземното люде, които като че ли извират от екрана, и споделят болките си. Любопитното е, че ако има български предавания, които да запазват постоянната си зрителска аудитория и за които никакво изчерпване не важи, това са точно предаванията за свръхестественото. Преди време цяла телевизия имаше, посветена на него - "Телевизия 2001". Възможно е малцина да си я спомнят, но тъкмо оттам бликна триумфалният поход на самозвания професор Юлиян Вучков по българските екрани. Обаче главното, с което се занимаваше тя, бяха предсказанията, отговарянето на въпроси за битието, които зрителите задаваха по отворените телефонни линии.

Разбира се,



страхът стои в основата на тези успехи на врачките



у нас. Но и нещо друго, доста по-важно - фактът, че в България християнството никога не е прихванало докрай. Външно, естествено, ритуалите са негови, но в същността си те изпълняват функцията "обслужване на езически и полуезически вярвания". Едни течащи под повърхността на официалния култ убедености, които човек с много усилия би могъл да причисли към християнството. Не е случайна българската пристрастеност към най-различни освещавания - на офиси, апартаменти, нощни клубове, чалга заведения и т.н. - не е излишък на вяра, а за предпазване от злите сили. Сиреч не почит към Господа, а прогонване на Дявола.

Прочее, забелязали ли сте, че когато настане някой всенароден празник - Бъдни вечер, Коледа, Великден, Тодоровден, телевизионните новинари все ще си намерят някое семейство с достолепна матрона, ще му гостуват, за да обясни на нас, непосветените, колко точно ястия трябва да приготвим, къде точно да ги сложим и с какво да ги полеем. И всичко това съчетано с неделна литургия, излъчвана пряко от катедралния храм "Св. Александър Невски" - как човек да не се замисли християни ли сме точно или само употребяващи християнските тайнства за съвсем прагматични земни цели. Най-важната от които - да попречим на злите очи да ни навредят. Защото завистта ни преследва и от нея няма отърване. Или перифразирайки една известна българска книга, превърнала са в известен български филм: "България не е голяма и завистта дебне отвсякъде".

Нищо чудно глезенът на Бербатов да е пострадал точно от злите очи на завистта. И цяровете на врачките да са единствените, които могат да го изцерят.