Мариана Маринова е завършила история в Софийския университет, специализирала е музейно дело. Работи в общинското предприятие "Стара София" от 1979 г. В момента е главен експерт и завежда Софийския исторически музей.



- Г-жо Маринова, София празнува 130 години като столица на България. За този период историческата нишка е късана неведнъж. Кои са ключовите събития в най-новата история на града и какъв отпечатък са оставили те върху него?

- Развитието на града е като развитието на един организъм. Расте, боледува, възстановява се. Слава богу, девизът на столицата все още е актуален - "Расте, но не старее". В най-новата история на града забележителен е началният период след Освобождението до Балканските войни, когато не само София, но и цялата нация е в невероятен подем. По време на Освобождението може да си представим София по спомените на съвременниците като едно западнало, ориенталско селище, с махали с неясна планировка, с криви сокаци и забутани улици. След Освобождението тук се стичат от всички краища на страната най-интелигентните, най-предприемчивите, най-запленените от идеята да градят нещо ново и голямо българи. Това дава своето отражение - от едно изостанало, с по-малко от 12 000 жители селище, София се превръща в един модерен европейски град с всички достижения на цивилизацията. Осигурено е снабдяването с питейна вода от Рилския водопровод, прокарва се градско осветление, пуска се трамваят като градски транспорт - не конския трамвай, а електрическия, градът се благоустроява. Всичко това е свършено много бързо и за един относително кратък период от 30-40 години София буквално се преобразява.

- Кое обяснява тези бързи темпове на развитие на града - надали е само еуфорията от Освобождението?

- Самото съзнание, че се гради държавност. Тук се строят първите важни обществени сгради като Народното събрание, Народният театър, започва изграждането на Софийския университет и Българска академия на науките, на Военния клуб, прекрасните сгради на халите и банята. Наред с това започват да се строят и много частни постройки на българи, които са постигнали някакво благосъстояние и се установяват в сърцето на държавата. Голямо значение има и фактът, че тогавашният кмет Димитър Попов много целеустремено, с поддръжката на Общинския съвет и не без съпротивата на столичани, прокарва първите улици и отчуждава голям брой частни имоти. Виждате, че и тогава е имало сблъсък между частен и обществен интерес, но са намерили начин да го разрешат, както впрочем се е случвало през всички епохи - кога по-успешно, кога не.

Много благоприятен период за развитие на София настъпва и през 30-те години, след тежко преживяните в цялата страна национални катастрофи. Това е период, в който българският лев е високо ценен - има златно покритие и е стоял наравно с международната валута долара. В този период са извършени много благоустройствени мероприятия - улиците са павирани, тротоарите са гладки, построени са хубави сгради като банката и Съдебната палата.

- Днес използваме думата градоначалник като синоним на кмет, но всъщност тя означава друго - началник на общинската полиция. Напоследък за нея се говори много. Какво друго е забравила и може да намери в историята си София?

- Често се налага да си припомняме, че всяко ново нещо е добре забравеното старо. Днес говорим за общинска полиция, защото се нуждаем от ред и защото никой не спазва правилника за движение, хигиена, куп други правила. Всъщност веднага след Освобождението, още при Временното руско управление, в София е съставена такава организация, начело на която стои военизирано лице - градоначалникът. Кметът е гражданското лице, а градоначалникът организира охраната и реда в града по много ясни правила. Това, което се прави в столицата по това време, става като еталон за уредбата на полицията в цялата държава. Така че София неведнъж е била пример за подражание и се надяваме, че и занапред ще бъде.

- В еталон за добро управление се е превърнал и един от кметовете на града - Иван Иванов. С какво изпъква сред останалите той?

- Иван Иванов е един от особено уважаваните и обичани кметове на града. Той не е избиран от столичани, а е назначен в период, в който политическите партии са разпуснати, но се оказва изключително удачна фигура. Иван Иванов е завършил инженерство в Германия, бил е наясно с много градоустройствени проблеми, пълен е с енергия. Когато желанието и знанието се съчетаят с един енергичен характер, резултатите са изключителни. Инженер Иван Иванов прави много за столицата. По негово време тя преживява много тежък период - бомбардировките, и благодарение на градивната намеса на общината редът в града бързо се възстановява и гражданите са защитени в максимална степен. След 9-и септември Иван Иванов е бил интерниран, но неговите изключителни познания са били оценени и е изваден от лагера, където е бил заточен, за да завърши построяването на язовир "Искър".

- Как се съизмерва спрямо това минало днешна София?

- Икономическият възход безспорно се е отразявал върху живота на града, както и днес усещаме неминуемо периода на криза. Имаме проблеми и с боклуците, и с куп други неща. Между другото проблемът с боклука не е нещо ново. Когато София е била освободена, в града не е имало организирано сметосъбиране, а боклуците са се изхвърляли направо на улицата. Тогава Общинският съвет наема 100 каруци, които да извозят сметта, и призовава всички граждани да се съберат и да почистят пред домовете и дюкяните си. Не знам дали в днешни дни бихме се справили с такава организация. Днес София наистина е зарината и причината не е само в проблемите с почистващата фирма, а най-вече в нас, гражданите. Ние хвърляме навсякъде, сякаш София не е наша и някой друг върви по улиците й. Като че ли сме забравили, че културата е общо дело.

Не бива да се пропуска и фактът, че градът се превърна в мегаполис. Докато преди София е била една съразмерна по броя на жителите си столица, спрямо останалата част на страната, то сега тя неимоверно набъбна и е съсредоточие на огромна маса от хора, които търсят препитание. Икономическата криза и тези миграционни процеси създадоха изключително сериозни проблеми, които не могат да бъдат решени нито бързо, нито лесно. За тях не може да бъде винен само последният кмет, защото тези проблеми са наслоявани в течение на 20 години. Ние казахме, че преходът е завършил и може би в политически смисъл това е така, но в социален аспект за мен той продължава.

- София на хартия отдавна има музей, но той още не разполага със сграда. Какво пропускат да видят столичани?

- Музеят на София съществува от 1928 г., основан е от кметът Владимир Вазов, който между другото също е един от много успешните кметове на града. За съжаление музеят е имал експозиция само от 1941 до 1943 г., когато сградата е разрушена от бомбардировките. Ние оставаме без дом и така до ден днешен, но вече има определена сграда - част от Общинската минерална баня. Около 75% от дейностите са извършени, в момента сме на етап конкурс за фирми, които да завършат музейната част. Що се отнася до фонда на музея - софиянци не могат да видят както най-старите свидетелства за поселение от неолита - 6-5 хилядолетие преди Христа, до експонати от съвременността. Ние събираме плакати от политическия живот в столицата, събираме артефакти, които говорят за бита на софиянци, за културния живот. Сред интересните експонати е и каляска, докарана от Версай по повод сватбата на княз Фердинанд от майка му княгиня Клементина като дъщеря на последния френски крал Луи Филип. Принадлежала е на печално известната кралица Мария Антоанета. Разбира се, в Западна Европа има запазени много такива возила, но за нашите условия това е уникален експонат на приложното изкуство от 18-ти век. От двореца има и други любопитни експонати.

- Много се говори и за експониране на археологическото наследство на София, но като че ли това остава само на думи.

- Не съм съвсем съгласна с това. Достатъчно е да се разходите през подлеза между Министерския съвет и президентството, за да видите оригиналната Източна порта на крепостта. София даде един от първите примери за вплитане на антични археологически комплекси в съвременна градска среда. Разбира се, може да се желае още, защото историческият център на града практически не се е премествал цели 2000 години, той е тук, близо до минералния извор. Разработили сме цялостен проект "Сърцето на града", който обхваща района на Ларгото, и ако той се реализира, хората ще имат не само един модерен транспортен възел на метрото, но ще могат да се наслаждават и на археологическото богатство на София.