В края на 2007 г. МВР започна да въоръжава патрулите на "Пътна полиция" с едно ново средство срещу безразсъдните шофьори. Модерната видеосистема за контрол на трафика "TFR1-M" постепенно се наложи като по-добра от познатите на всички радари, тъй като има много повече възможности. Дебне за превишена скорост, неправилно паркиране и изпреварване, пресичане на червено, отнемане на предимство, а и не я ловят доста от антирадарите. Освен това се монтира на таблото на патрулката и така остава скрита дори за по-наблюдателните шофьори.

Уредът се използва повече от година и половина във всички по-големи градове като София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Видин, Велико Търново и др. С него са оборудвани и доста патрулни коли на "Магистрална полиция". Единственият, но доста сериозен проблем е, че "TFR1-M" не отговаря на изискванията на Закона за измерванията, според който системата трябва да е тествана и одобрена от Българския институт по метрология (БИМ). В противен случай няма гаранция, че техниката не е манипулирана умишлено или че не дава фабрични отклонения.

"В регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване



няма вписано средство за видеоконтрол



"TFR1-M", заявиха от БИМ в отговор на въпрос от "Сега". Според закона това е институцията, ангажирана с проверката на точността и достоверността на даден уред за измерване, който в случая е свързан с обществената безопасност. Фактът, че не е одобрен от института, на практика е основание всеки санкциониран чрез него нарушител да оспори акта си пред съда. "От КАТ могат да ползват системата, ако искат, но не и да налагат глоби на базата на измерена от нея скорост", коментира пред "Сега" шефът на Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди" към БИМ Иван Мачулеков.

От "Пътна полиция" категорично отказаха да съобщят пред "Сега" подробности за броя на санкциите, наложени чрез "TFR1-M", както и дали се е увеличила събираемостта на глобите след въвеждането на системата. "На този етап е по-добре да не се коментира. Предстои включването и на други системи", бе единственият лаконичен отговор от КАТ.

Според наскоро понижения в длъжност шеф на столичната "Пътна полиция" Венцислав Симеонов през 2008 г. подчинените му са събрали около 17.5 млн. лв. Той обяви цифрата като контра на решението на вътрешния министър Михаил Миков да го накаже заради неупражнен контрол и системни нарушения на служебната дисциплина. Проверка на Инспектората в МВР откри голямо количество



прекратени преписки за пияни шофьори



и потулени актове за превишена скорост в софийския КАТ. При обявяването на резултатите Миков спомена, че едно от установените нарушения е свързано с неизправни уреди, но не каза, че се използват и такива, които не са легализирани.

Именно министърът направи в края на август м.г. първото и единствено публично представяне на модерната система за видеоконтрол. Случайно или не, тогава Миков изобщо не спомена, че "TFR1-M" е снабдена и с радар и може да установява превишена скорост. Новата техника бе анонсирана само като възможност за борба с корупцията сред служителите в МВР, тъй като камерата може да следи и вътрешността на полицейския автомобил. Така щяло да се види как работят униформените и дали прекаляват с пиенето на кафе в работно време. Миков уточни, че на полицаите ще бъде забранено да изключват устройството дори за секунда, а когато паметта на слот-картата се запълни, информацията от нея щяла да се пази, записана по дни, на дискове.

Всъщност "TFR1-M" е един добър вариант за контрол по родните пътища, тъй като може да работи дори и в движение. Системата разполага с видеокамера с антишокова защита, GPS, радар и бордови компютър. Това позволява на катаджиите да снимат нарушителите,



без да се крият зад храсти



и билбордове. Освен това от МВР са се изхитрили да поставят доста от тези системи в немаркирани автомобили, които изобщо не правят впечатление на шофьорите. Така служителите на реда могат необезпокоявано да снимат безумните изпреварвания по междуградските пътища. След това просто се обаждат на колегите си от близката караулка, за да санкционират "безсмъртните" нарушители.

Тази нова практика на пътните полицаи от месеци се обсъжда с голям интерес по родните автофоруми в интернет. Любителите на високите скорости вече са научили, че след като някой от тях бъде заснет, 15-секундният клип автоматично се запаметява от устройството и не може да бъде изтрит. Единственият начин провинилият се да "почерпи", за да му се размине, е да даде знак за сговорчивост на полицаите и те да анулират клипа още докато камерата снима. Според различни коментари това е причината много от шофьорите да примигват с фарове, когато ги спрат за превишена скорост. Това било знак, че катаджиите са попаднали на свой колега и не бива да запаметяват заснетото. Или пък че ще получат подкуп за награда. Пък ако мине номерът.

Фактът, че системата "TFR1-M" все още не е одобрена от БИМ, може допълнително да влоши очертаващия се като сериозен



проблем със събираемостта на глоби,



наложени чрез средствата за видеонаблюдение. Въпреки че всички по-големи градове у нас вече разполагат със стационарни камери, които следят трафика по централните улици, актовете, наложени по снимка, доста често падат в съда. Причината е, че повечето санкционирани заявяват пред магистратите, че шофьорът, уловен на кадрите, е друг. Тъй като административнонаказателната отговорност е лична и се носи само от този, който е карал колата в конкретния момент, а не от този, който я притежава по принцип, актовете тотално падат в съда. Друг обичаен проблем е, че много катаджии случайно или не забравят да напишат с каква скорост е карал нарушителят, което е достатъчно основание за анулиране на наказанието му. Така се получава, че вместо изразходваните милиони за модерни камери да осигурят възвръщаемост в бюджета от санкции държавата пак харчи парите на данъкоплатците, но този път за разноски по предрешени дела.



ПО ИТАЛИАНСКИ

В края на септември м.г. прокуратурата в Милано обяви, че разследва 21 представители на кметства и общински фирми заради манипулирани светофари и радари по магистралите. Според разследващите били открити данни за престъпна мрежа, в която участвали дори кметски управи, за да напълнят бюджетите си от глоби на шофьори за превишена скорост и за пресичане на червено.

За мозък на схемата бе посочен шефът на фирма за такава техника в Комо Раул Кайроли. Именно в негови светофари били открити леки "поправки", които превключвали светлините толкова бързо, че десетки коли се озовавали на червено по средата на кръстовищата, въпреки че секунди преди това били на зелена светлина. Радарите, произведени от въпросната фирма, пък регистрирали много по-висока скорост от реалната.

С този измамен механизъм глобите валели като дъжд, а общините - от Новара и Венеция до Варезе и Модена, закърпвали бюджетите си. Освен това манипулираните светофари били поставяни не до болници или училища, а по надолнища, където автомобилите по принцип се движат по-бързо заради инерцията.

Няколко месеца по-късно италианските медии разпространиха информацията, че много пътни полицаи в страната променяли програмата на светофарите така, че те се сменяли от жълто на червено само за три секунди вместо за обичайните пет или шест.

Измамата била разкрита от висш полицейски офицер, на когото направил впечатление необичайно високият брой глоби. Вместо средните 15 акта на ден по някои места числото скачало до над 1000. С тази измама били прибрани от шофьори впечатляващите над 200 млн. евро. Над 100 униформени, сред които 63 командващи от полицията, са разследвани за участие в схемата. Тя била в употреба от 2 г. в 300 района из цяла Италия и "ужилила" над 1 милион шофьори.