Председателят Барозу допусна пагубен гаф и според мен шансът да го видим начело на Европейската комисия и през следващия мандат необратимо намаля. Става дума за ключовата фраза, с която председателят отклони искането на българския премиер Комисията да прати на помощ в София група евроексперти. Това не можело да стане, защото Европа изпитвала "умора да помага" ("assistance fatigue") на България. На мястото на г-н Барозу щях да натиря на мига сивушкото текстописец, подготвил отговора с нелепата фраза. Свръхплатените чиновници в щаба на председателя, пък и самият той, трябваше поне да почувстват, че с тези думи изричат едно

фатално признание

за безпомощност и непригодност за работата, с която са се наели. Всеки, който някога е учил бизнес администрация, знае, че има предели, които добрият търговец никога не прекрачва. Би трябвало и в училищата за политици да им набиват тези древни знания в главите. Има например един списък от фрази, които кандидатът за директор никога не бива да произнася. "Уморен съм" заема първо място в него. Представете си някой, който иска общото събрание да го избере за директор да ръководи фирмата, но уведомява акционерите, че е уморен да работи. Този няма никакъв шанс да заеме длъжността, па ако ще да е с глава голяма колкото харманлийска любеница. Когато искат учтиво да отстранят стария шеф на фирмата, поне в 90% опонентите му се мотивират, че той е "дал много, но е много уморен". В банковото дело, пра-изкуството на всички финанси, има

правило за уморените коне,

което се прилага към клиентите, но дваж по-силно важи за самите банкери. Казват, че великият режисьор Сидни Полак заел замисъла за незабравимия си филм за уморените коне тъкмо от банкера си. Не случайно в образния английски език "оставка", отстраняване от длъжност, "пенсиониране" (retirement, retired) идва от "уморен" (tired). Та капанът, в който самозабравилите се брюкселски бюрократи натикаха главата на Комисията, е много по-дълбок, отколкото предполага безобидното писмо на българския премиер. Затова отговорът, адресиран до София, намери най-звучен отклик във Варшава. В статия за "Газета Виборча" Яцек Павлицки разтълкува помислите на председателя Барозу с подзаглавието

"Европа се умори от себе си".

Категоричният извод, че "Европа достигна опасна точка", се мотивира все с процеси, надхвърлящи нашите български проблеми. Големият въпрос е този за прецедента: "Ако ЕС изоставя България в нужда, защо не и други страни?" Един твърде опасен за крехкото европейско единство въпрос, когато се поставя в страна, която никак не може да бъде игнорирана от когото и да било в съюза. За сведение на невежите: Полша е шеста по население и шеста по територия от 27-те страни в Европейския съюз. И първа по самоотверженост, когато трябва да защити своята позиция, най-вече когато е отчаяна. (Като в мазурката на Домбровски, националния химн Jeszcze Polska nie zginela ...) Въпросът за

капитулацията на Европа

стои тревожно на дневен ред, особено в условията на криза. От представлението на европейските позиции на форума Г-20 в Лондон и за най-наивните стана ясно, че големите в Европа, макар и най-яростни в защитата на "европейското единство" в проекти като "европейската конституция" и договора от Лисабон, не желаят единна система за взаимно подпомагане. Затова спасението на засегнатите страни бе възложено на Международния валутен фонд и му обещаха нови 500 милиарда долара за подкрепа на страните в света. Фондът ще стабилизира и засегнатите европейци. А къде е икономическата общност? ЕС упражнява (някои) права на суверен над съставящите го страни, а подкрепата за нуждаещите се членове оставя на МВФ. Представяте ли си във Вашингтон да решат: в кризата всеки щат да се оправя както знае, а ако закъса примерно Небраска, да договаря с МВФ, а не с другите щати, антикризисна политика. Ясно е, че "старите европейци" залагат на решението с МВФ поради

кривата сметка,

че най-засегнати от кризата ще бъдат най-бедните страни в съюза. Т.е. развиващи се, пропаднали (според тях) страни, за които дебелата тояга на Фонда е най-подходяща дисциплинираща мярка. Това е причината толкова много "западни" мислители да повтарят без всякакъв аргумент, че източноевропейските страни ще са най-засегнати от кризата. Оттам настояването, че "България трябва да е следващата" страна в държавен фалит, хленчеща за подпомагане от Фонда. Че тезата за държавния фалит тъкмо в България не се връзва с никаква икономическа логика - няма значение. Но икономиката не търпи геополитически предразсъдъци и скоро ще си проличи, че уморените западни икономики понасят по-тежко кризата, отколкото източните. Особено когато започне мъчителното възстановяване. Сега за нас тук, под Балканите, е важно едно: няма друг да тегли вместо нас, сами трябва да мислим и да пазим нашите си интереси.