|
| Любомир Христов |
- Г-н Христов, от няколко месеца кризата обхвана и българската икономика. Сред действията на правителството забелязвате ли адекватни мерки?
- Преди да се преценява лечението, добре е първо да се постави диагнозата. А диагнозата е, че нашето стопанство е един балон, надут през 2006-2008 г., който световната рецесия спука. Ако не беше тя, балонът щеше да се спука сам след две-три години. Ако световната криза е един вирус, то нас ни удря по слабото ни място - една прегряла, разбалансирана и неефективна икономика и фалшив просперитет.
- В какво се изрази това прегряване?
- В двуцифрена инфлация, в недостиг на работна сила и увеличаване на заплатите по-бързо от нарастването на производителността на труда. Средно взето заплащането ни може и да е ниско, но това, което създаваме като стойност, е още по-ниско. Работната сила в България въобще не е евтина.
Прегряването се изрази и в надценяване на лева. Реалният ефективен валутен курс - синтетичен показател за конкурентоспособност - е 170% спрямо 1999 г. Загубихме конкурентоспособност. Това, което страната трябва да прави сега, е да възстанови конкурентоспособността си в ситуация, в която всички наоколо девалвират и намаляват разходите си. Това налага още по-бързо спадане на доходите у нас.
- Но това е твърде висока социална цена. Кое правителство ще поеме такъв риск?
- Тук ще цитирам колегата Георги Ганев. Когато го попитаха какви ще са последиците от кризата за България, той каза кратко и ясно: "Ще обедняваме". Ще добавя - ако не е по един, ще е по друг начин.
- Какво означава практически "намалена конкурентоспособност" на икономиката?
- Когато икономистите говорят за конкурентоспособност, те се спират главно на разходите за труд за единица продукция и на реалния ефективен валутен курс. И двата показателя са ценови.
Освен цената, конкуретноспособността се определя и от качеството и надеждността на стоките и услугите. На ниво национално стопанство например, Световният икономически форум - Давос, класира страните по 12 групи показатели. Ето по-важните: На първо място - ефективните институции, т.е. защита правата на собственост, налагане на условията на договорите. Ако сключа договор с вас, знам, че ще го изпълните, защото в противен случай има съд, който ще ви принуди. Какво означава натрупаната междуфирмена задлъжнялост у нас? В чужбина, ако не си платиш задължението навреме, просто фалираш. У нас това не се случва, защото не се спазват договорите и няма съд, който да ги наложи. В такава среда бизнес правят онези, които не разчитат на съдебната система, за да решават споровете си. Бюрокрацията, корупцията са също елементи на институционалното измерение.
Второ, инфраструктура, транспорт, комуникации, електро- и газоразпределение - също имаме огромна работа за вършене.
Трето, макростабилността е много важна. Дълго време се гордеехме с нея и не пожелахме да забележим как надуваме балона. Например какво означава 50- 60% нарастване на кредитите годишно? Ще има проблемни кредити, и то заради лошите практики на раздаване на кредити, не само заради кризата.
Четвърто, здравеопазване, образование - също измерения на конкурентоспособността. За да бъдат използвани съвременни технологии, е необходимо заетите да имат достатъчно ниво на образование, за да могат да ги възприемат и прилагат.
Пето, ефективността на стоковите пазари, конкуренцията. У нас има редица нестопански практики за справяне с конкуренцията. Шесто, ефективността на пазарите на труда е много важна - бързина и ниска цена на преместване на работници от една сфера в друга. И т.н.
- Всичко това означава, че трябва да се готвим за тежки години, защото нито един от тези проблеми не се очертава да се реши скоро.
- Да. Това е същият дневен ред, който стоеше и през 2001 г., и през 2005 г., но за тези 8 години не е придвижен достатъчно. Да се надяваме, че в условията на криза все пак ще настъпи мобилизация.
- В това отношение смятате ли, че мерките в правителствената програма са адекватни?
- Правителствената програма за мерки срещу кризата, публикувана на 30 януари т. г., е една подигравка с българския данъкоплатец и избирател. Тя разчита на неговото невнимание. В нея присъстват едни добри намерения - инфраструктурата да се подобри, да се подпомогне заетостта. Но как ще бъдат изпълнени инвестициите в инфраструктура, като знаем, че чак в Брюксел мирише и вече 11 месеца няма промяна към по-добро?! Освен това към добрите пожелания са прикачени едни числа в млн. лв., които целят да направят впечатление. Забележете, че в програмата няма срокове. Т.е. това не е програма, а пожелание.
Освен това правителството демонстрира и липса на идея защо прави това, което прави. Например, от една страна, с цел да подпомогне фирмите да запазят кадри, ще доплаща за заети на непълен работен ден за три месеца. В същото време оскъпява труда в същите тези фирми, като им увеличава с 26% осигурителните прагове. Що за стратегия? Днешното мнозинство е убедено, че няма да управлява след изборите и затова програмата му е до края на юни.
- Какви мерки предлагате вие?
- Мерките, които ще се изпълняват, трябва да решават основния проблем - повишаване на конкурентоспособността в България при съблюдаване на две ограничения: 1. Максимално възможно запазване на работни места, без да се пречи на гъвкавостта и пренасочването на работници и 2. Забавяне на спада на валутните резерви.
Първата и най-належаща задача на следващото управление е веднага, в рамките на 1 месец, след като поеме администрацията, да ревизира бюджета. Кризата означава неяснота, несигурност, мъгла. В тази мъгла вие сте шофьор и карате автомобила си без светлини и с развален километраж. Това е сегашният бюджет на страната. Той е разчетен на 4.7% растеж, за който се знаеше още през октомври миналата година, че няма да се реализира.
Необходими са мерки по отношение на платежния баланс. Досега имахме голям дефицит по текущата сметка - 20-25%, но имаше и един приток на капитали, който го компенсираше и валутните резерви на БНБ нарастваха. Т.г. ще имаме един по-малък дефицит по текущата сметка. Но за първи път от години ще имаме дефицит и по капиталовата сметка. Това води до намаляване на валутните резерви, т.е. спад на парите в обращение, банкнотите и резервите на банките. Това означава или намаляване на цените, или намаляване на реалната стопанска активност, или и двете. Намаляването на парите - тази примка около шията на бизнеса, е разрушително. Затова бих посъветвал да се изясни с централите на банките-майки в другите европейски страни какви са техните планове и намерения да изтеглят пари от България, колко ще изтеглят - просто трябва да е ясно.
Мярка е и разблокиране на парите от ЕС.
- Наскоро предложихте "да поканим МВФ". Какви са аргументите ви? БНБ е твърдо против, защото според тях първо, България няма нужда от такава помощ заради стабилните валутни резерви, и второ, страните, които искат заеми от фонда, попадат в омагьосан кръг заради спадане на инвеститорското доверие.
- Валутните резерви през тази и следващата година са много далеч от това да бъдат стабилни. България има нужда от предпазно споразумение с МВФ. Става дума за кредитна линия, от която при нужда може да се черпи. Старо правило е, че пари се дават на този, който няма нужда от тях. Когато тази нужда стане очевидна, вече е много късно. Тези условия, в които никой не дава заеми на никого, предпазно споразумение с МВФ е само от полза.
- Експерти от БНБ обаче дадоха негативния пример със Сърбия. Тя поиска 250 млн. долара, но загубата на доверие я принуди само след седмици да поиска увеличение на заема до 1 млрд. долара. МВФ се уплаши за възвращаемостта на парите си и отказа повече пари. Така страната попадна в блатото на инвестиционното недоверие. Не смятате ли, че подобен сценарий може да се развие и с България?
- Разликата е, че Сърбия е в състояние да има нужда от пари, а ние сме в състояние с голяма доза вероятност да имаме нужда от пари скоро, тъкмо за да отхлабим примката около шията на бизнеса и от там да тушираме нарастването на безработицата. Сега е моментът - пари се търсят тогава, когато не ти трябват.
-Това няма ли да отблъсне инвеститорите? Какво ще стане с инвеститорския интерес и доверието?
- Къде ги видяхте инвеститорите? Всеки е стиснал кесията. Що се отнася до доверието - това, което гледат при оценка на суверенния риск, са няколко показателя. Валутни резерви: намаляват застрашително - от 28 млрд. лв. в края на септември 2008 г. до 22 млрд. лв. в края на март. Виждат голяма външна задлъжнялост на частния сектор, голяма краткосрочна задлъжнялост - около 28 млрд.лв. Краткосрочните външни дългове надвишават размера на резервите. Това са данните на БНБ.
Как се печели доверието на кредитора? Имате доверие във вашата банка, защото знаете, че когато сте отишли, сте теглили от сметката си. Вярвате, че ще е така и в бъдеще. Точно затова ни е и кредитна линия от МВФ, за да знаят нашите кредитори, че имаме повече пари - или достъп до повече пари - отколкото са дълговете ни.
ntg2003 мили , 