Тютюнопроизводители от Гоцеделчевско почти всяка година протестират срещу неуредиците около изкупната кампания, но този път те бяха грубо измамени. |
Скандалът е толкова голям, че може да засенчи дори сагата със замразените пари от еврофондовете. При тях поне имаше формален контрол, а и след замразяването на европарите общественото внимание се фиксира върху тези структури и много неща излязоха наяве. В случая обаче става дума за тютюн, т.е. за една земеделска суровина, която има затихващо значение за Евросъюза.
Сметната палата твърди, че
от 2005 г. до 2007 г. фондът не е правил никакви проверки
на тютюнопроизводителите за реално разсадените от тях площи на най-масовия сорт тютюн - "Ориенталски", а също и на "Бърлей". През 2005 г. не е имало никакъв контрол върху разсадените площи, докато през 2006 и 2007 г. има 24 заповеди за проверки на площите и спазването на квотите за сорта "Вирджиния".
Но и самите проверки, които хората на фонд "Тютюн" са правили, изглеждат смешни. Защото те не са разполагали нито със скици на площите, нито с GPS уреди, нито с каквито и да било други технически средства. През 2007 г. измерването малко се е "подобрило" - инспекторите са се ориентирали вече не на око, а по километража на автомобилите, с които са обикаляли площите. Някои дори са ползвали лазерни далекомери.
Шефът на фонда Гюрсел Емин потвърди в писмо до в. "Сега" констатацията на Сметната палата за липса на проверки и уточни, че през 2008 г. все пак са започнали проверки на всички сортове тютюн.
Инспекциите на реално разсадените площи са ключови, защото на базата на площите се определя количеството тютюн (т.нар. квота), за което всеки производител взима премия от държавата. Много дребни производители се оплакват, че кметовете несправедливо разпределят тези количества, което отваря широко вратите за черния пазар на тютюн. Ако фонд "Тютюн" си правеше труда да мери площите, голяма част от тези далавери нямаше да се случат.
Едрите земеделци например са си уреждали чрез кметовете най-големите количества, които е възможно да произведат, като изкупуват на черно излишния тютюн на дребните домакинства и така обират и техните премии. Схемата леко се видоизмени през 2007 г. - квотите вече почнаха да се определят не от кметовете, а от изкупвателните фирми.
"Методиката на измамите е публична тайна", разказаха производители от района на Кърджали пред "Сега". Фирмите изкупвачи се наговарят заедно с неколцина по-едри земеделци и декларират пред фонд "Тютюн" по-големи количества изкупена суровина, отколкото реално има в складовете им. Например се обявява, че са изкупени общо 15 000 кг тютюн, а реално количеството е 12 000 кг. Източената от фонда премия за останалите 3000 кг се дели между фирмите и производителите.
Всъщност най-тежкото последствие от липсата на контрол във фонд "Тютюн" е, че
това е за сметка на дребните тютюнопроизводители,
чиито доходи са единствено от тютюна. Красноречив пример бяха последните протести на производителите от Гоце Делчев през февруари. Те поискаха да блокират границата с Гърция, но местните власти не им позволиха, а и протестът им съвпадна с гръцката фермерска блокада и никой не му обърна внимание. Местни фирми взеха целия тютюн на тези хора, без до момента да са им платили стотинка. Схемата вече е описана в сигнал до главния прокурор Борис Велчев. В него се казва, че фирмите "Рашко Мечтанов - табако трейд" и кооперация "Агра" са изкупували тютюна в този район, но не са платили нищо на 200 производители. Измамата е за над 2.2 млн. лв. Преди земеделците да излязат на протест, фирмите дори не бяха декларирали пред фонд "Тютюн", че са изкупили тютюна на хората.
"Не стига, че не ни платиха нищо, но се готвеха да задигнат и премиите ни за тютюна", разказаха земеделци от Гоце Делчев. Те са се срещали с главния прокурор Борис Велчев и му се оплакали, че шефът на фонд "Тютюн" Гюрсел Емин ги е подвел, че вече е сезирал прокуратурата за нарушенията.
"Злоупотребите с премиите продължават и в нашия регион", обясни източник на "Сега" от Силистренско. Там също се използват фиктивни документи, в които количествата изкупен тютюн са силно завишени. "При липсата на контрол от фонд "Тютюн" схемата работи отлично", разясни източникът.
Всичко това се потвърждава и от одита на Сметната палата. В него се констатира, че от 2005 до 2007 г. са правени проверки за наличните количества тютюн в складове на фирми изкупвачи. Но само за сорт "Вирджиния", не и за далеч по-разпространените в България сортове "Ориенталски" и "Бърлей". "Не са извършвани проверки по време на изкупуването на тютюна за проследяване на фактически осъществените сделки", пише в пълния доклад на одитната институция.
Изумително е разкритието, че Управителният съвет на фонда е разрешавал да се
плащат премии на лица, които изобщо не са били регистрирани
като тютюнопроизводители. Законът за тютюна е категоричен, че това не може да става. Регионалните звена на фонда пък не са представяли оперативни годишни планове, които да включват извършване на контролни дейности. Безхаберието е било на такова ниво, че до юни 2008 г. не са направени дори елементарни неща, като например фондът да се регистрира като администратор на лични данни. Добре че някой тютюнджия не се е сетил досега да съди фонд "Тютюн", че работи с ЕГН-то му, без да има това право.
Истински хаос цари и при производството и раздаването на тютюневи семена, които по закон тютюнопроизводителите получават безплатно. Всяка година държавата отделя за това по около 2 млн. лв. Сметната палата е разкрила, че още по времето на предишния шеф Октай Ахмедов фонд "Тютюн" е подписвал съмнителни анекси към договорите за семеподдържане и семепроизводство.
През май 2005 г. например фондът е превел 76 634 лв. на Института по тютюна и тютюневите изделия в с. Марково, въпреки че "към договора няма протоколи, с които да се удостовери, че институтът действително е произвел, пакетирал и раздал тези семена". Одиторите са проверили договорите, по които са платени най-големи суми, и се е оказало, че липсват бланки за извършени каквито и да било контролни мероприятия. Приемно-предавателната документация е под всякаква критика - има протоколи с еднакви дати, подписани от едни и същи лица, но съдържащи различни данни за един и същ сорт семена. Други протоколи са с данни, които си противоречат. За големи периоди от време няма данни какво е влизало и какво е излизало от складовете, където се държат чувалите със семената.
Никак не е розова картината и при раздаването на
семена на производителите
Фонд "Тютюн" не е осъществявал контрол при раздаването на семената от кметовете. "Организирането на такава проверка изисква командироването на голям брой служители", се е опитал да се оправдае пред Сметната палата Гюрсел Емин. А дали фондът е проверявал след това засадените площи съответстват ли на количеството семена, може да се отгатне от първия път. Естествено, че не.
Очевидно през всичките тези години управляващите са имали интерес във фонд "Тютюн" да няма контрол. Те са покровителствали безхаберието и хаоса, т.е. злоупотребите и кражбите. "Не е нормално, когато огромният процент на избирателите на ДПС са тютюнопроизводители, да се прави икономически геноцид спрямо тях. Може и да се окажат верни хипотезите, че Доган държи електората си беден и гладен, за да може лесно да го манипулира", коментира пред "Сега" активистът на ГЕРБ в община Кирково Валентин Манев.
Изненадващо, сегашните разкрития идват от Сметната палата не от кого да е, а от нейния член Хюсеин Чауш, който беше депутат от ДПС. Добре, че се е осмелил да представи такъв одит, но въпросът е защо палатата не го е пратила в прокуратурата, където му е мястото. Самият Чауш коментира пред "Сега", че ако прокуратурата сметне за необходимо, може да се самосезира.
КАРЕ
Проверките срещу Бейхан Сопен не доказаха нищо
Преди 1 година "Сега" писа, че в Силистренско много дребни тютюнопроизводители се оплакват, че местният бизнесмен Бейхан Сопен ги е ощетявал, като неправомерно е взимал паричните им премии от фонд "Тютюн". Сопен, който първоначално беше тютюнопроизводител, през 2005 г. стана мажоритарен собственик на фирмата, която изкупува суровината - "Исперих Табак".
В доклад на НАП Силистра пише, че Бейхан Сопен и неговите роднини - майка, съпруга и др., през 2005 г. са декларирали като доход огромни суми от изкупуването на тютюн и от премии. 73-годишната тогава майка на Сопен например е обработила 37 декара тютюн и е получила 110 000 лв. от това. Съпругата му Себахат пък обработила 35 декара и е получила за една година 115 000 лв., като 85 000 лв. от тях са от премиите от фонд "Тютюн" и т.н. Данъчните предполагат, че община Дулово е давала на избрани лица нереално високи квоти за изкупуване на тютюн за сметка на по-дребните тютюнопроизводители. Веднъж осигурили си по-голяма квота, избраните лица биха могли да изкупят евтино продукцията на дребните тютюнопроизводители, които няма какво да я правят. Така лицата с големите квоти съответно са получавали и големи премии.
Единствената институция, която продължава да твърди, че има подобен проблем, е данъчната служба. Прокуратурата така и не намери достатъчно доказателства. По сигнал на "Сега" проверка по случая направи и Агенцията за държавна финансова инспекция. Тя е търсила данни за квотите и реално разсадените площи от Бейхан Сопен и роднините му, но тъй като такива не е намерила нито във фонд "Тютюн", нито в община Дулово, е отишла в "Исперих-БТ" и в "Норд Табак - Никотиана" АД Шумен. Лично бизнесменът през 2004 г. е предал на "Исперих-БТ" 15 300 кг тютюн и още 7000 кг в шуменската компания. От продажбата е взел 33 000 лв., а от премиите - още 51 000 лв. Подобни суми са взели и близките му. Инспекцията е установила, че раздадените премии отговарят на предоставената от фирмите информация за изкупените количества тютюн. Според АДФИ с това случаят е приключен, но реално не се казва нищо по описаната от данъчните порочна схема.