Съвет от мен: Ако сте си наумили да правите ремонт вкъщи, като ви кажат колко пари ще струва и колко време ще трае, умножете наум по три, пък тогава решавайте.

После, не че е трагедия, но все пак не е приятно да живееш и да спиш под слой прах от изкъртени тухли и мазилка. Старите приятели, които ме навестяваха, стояха прави и пиеха от бутилката, понеже нямаше къде да седнат и аз не можех да намеря къде са ми чашите. Томски, който не пие, но не го свърта да стои на едно място, закрачи насам-насам, давайки архитектурни идеи, цопна с едната си обувка в леген с варов разтвор, ядоса се и си отиде.

Струпах на площадката на стълбището вещи и книги, оставяйки място колкото да минават хората. Ще ти ги откраднат, бе Джимо - предупреждаваха ме.

Ъ-хъ - съгласявах се аз с половин уста, - и тайничко се надявах да ми ги откраднат, защото с течение на годините човек без да иска натрупва ненужни неща.

Навърташе се един циганин; изчезна телевизорът. Така и така не го гледах, халал да му е.

С книгите започна да става нещо странно. Някои книги изчезваха, после се връщаха, после други книги изчезваха и се връщаха. Върнатите книги не можеха да бъдат подпъхнати обратно на мястото, откъдето са били измъкнати, понеже книгите бяха една върху друга; оставяха ми ги върху купчината и аз с любопитство следях кои книги изчезват и се връщат, вероятно прочетени. По Канал 1 тъкмо вървеше Голямото четене (The Big Read по модела на Би Би Си).

Изчезна и после се върна книгата "Испанска балада" на Лион Фойхтвангер. Спомням си как Владко Мусаков я превеждаше за издателство "Народна култура", а той беше даровит преводач. Прелистих книгата. Гледам - издание от 1960. Чудна работа. Нещо тогава е смутило редакторите и те променили заглавието. Оригиналното заглавие е Die Judin von Toledo (Еврейката от Толедо).

Това беше последният роман на Фойхтвангер. Написал го в Калифорния. През Първата световна война го интернирали в Тунис, той избягал от лагера, върнал се в Мюнхен, сприятелил се с Бертолд Брехт, после избягал в САЩ от хитлеристите, които публично изгаряли на клада неговите еврейски романи.

Докато продължаваше Голямото четене (The Big Read по модела на Би Би Си), почнаха да ми изчезват и после да се завръщат книгите на Рей Бредбъри. Първо "Марсиански хроники". Като ми я върнаха, положена върху купчинката, прелистих я. Издателство "Народна младеж". Името на преводача липсва. Хубави илюстрации от Анри Кулев. Като го видя, ще му задам въпрос: Анри, Бредбъри на български ли пише, че не си му нарисувал името на преводача, щом са били такива загубеняци тия от издателството, да не пишат кой е преводачът?

После - тъкмо беше свършило Голямото четене и българите бяха посочили като номер едно "Под игото" на Иван Вазов, - изчезна и се завърна върху купчинката друга книга от Бредбъри, дебел том, пресен-пресен, отпечатан от издателство "Бард" през март 2009. Щом го прелистих, казах си: Оле-ле, сега ще трябва не на Анри Кулев, а на себе си да задавам въпроси, понеже предговорът е мой. Написал съм го през 1982.

Не съм се срещал с Бредбъри, Томски се срещна, фотографира се прегърнат с него, каза ми, че той предпочитал велосипеда пред автомобила, нямал телевизор. В предговора си съм цитирал Рей Дъглас Бредбъри:

"Всички сме провинциалисти. И в Ню Йорк да живеете, вие общувате с ограничен кръг хора."

Български "интелектуалци" укориха българите, че като избрали "Под игото", се били показали пълни провинциалисти. Пък аз съм полу. Полуинтелигент, полуграмотен компютърно, живея на полуостров в страна, която правеше полупроводници, а сега е получленка на ЕС.

Някой минал по стълбището, избрал си не книга, а папка с подшити фотокопирани страници. Дописките на Уинстън Чърчил като военен кореспондент на "Дейли Телеграф" и други вестници. Отдавна забравени войни от Куба до Южна Африка. Но - внимание - там е и войната с пащуните в Афганистан и Пакистан. САЩ и другите натовци да прочетат обясненията му защо пащунските племена няма да бъдат умиротворени.

Тогава заплатата му на полковник хусар била 300 лири. Майка му пращала 400 лири годишно, защото потомъкът на херцог Марлбъро трябвало да поддържа равнище като един от най-добрите играчи на поло в империята. Но за една дописка след кървава засада получил 600 лири!

За романа му "Саврола" (1900) и за неговата живопис мълча, но ще кажа, че през цялата си политическа кариера той не дал нито една пресконференция. Сигурно е нямал умни пиараджии като българските, да го съветват.

Изглежда, и някое детенце минало покрай купчината книги и си харесало книгата "Пътешествията на Гъливер" на Джонатан Суифт.

Не трябваше да ми я връщаш, детенце мило. На мен тази книга не ми трябва. Аз зная, че Суифт нарекъл отвратителното човешко същество Yahoo. Сега и ти знаеш, че Yahoo не е просто един уеб сайт в http://WWW.