Групата на 20-те най-влиятелни държави в световната икономика измисли лесен начин да се справи с кризата. Тя просто преписа рецептата, наложена преди години от същата тая международна общност на България. "Резултатите от срещата са много повече, отколкото можехме да си представим", зяпна от изумление френският президент Никола Саркози. И ако България не бе поканена на срещата на Г-20, причината вероятно е била само една -



да не се разбере, че другите са тръгнали по нейния път



Неудобно им бе, след като досега я критикуваха.

Големият ни коз е финансовата стабилност. Тя пък се крепи върху стабилността на лева. Крепител на лева е валутният борд, а крепител на борда е Международният валутен фонд (МВФ). Така е от десетина години и заслугата на изредилите се през това време финансови министри е, че не пипат там, където работите вървят и без тях.

Спасителната идея на Г-20 е да стовари върху МВФ отговорността за финансовото стабилизиране на света. След като му бъдат налети тройно повече пари и ресурсите му нараснат над 1 трилион долара, му се възлагат по-преки контролни и регулаторни функции. Хедж фондовете и други сенчести финансови инструменти минават под наблюдение изкъсо, както стана с тарикатите от финансовите пирамиди и кухите банки в България при въвеждането на валутния борд. За целта се създава Борд за финансова стабилност, който да регулира световните финансови пазари. Той ще служи за ранно предупреждение, а не за пряка намеса на финансовите пазари, но тревожните сигнали там имат незабавна регулираща роля.

Ще бъдат създадени единни счетоводни стандарти, за да бъдат поставени под наблюдение агенциите за кредитен рейтинг, които имат силно влияние върху поведението на инвеститорите. Тяхната роля е да казват на кого колко да се вярва, а на финансовите пазари доверието се измерва в пари. В България се разчита главно на чужди агенции, защото инвеститорите отдавна са се убедили, че



родните анализатори могат да им съчинят според поръчката



всякакви рейтингови класации. Така работят и социологическите агенции преди избори. С други думи, нашенската мъдрост "Доверие всекиму - вересия никому" добива международно приложение чрез отказа от кредитно поведение въз основа на сляпо доверяване към именити агенции.

Много интересен е проблясъкът на Г-20, че офшорните зони трябва да бъдат сложени в черен списък. Той бе публикуван незабавно от ОИСР в три нюанса - светъл, тъмен и сивкав. България не фигурира в нито един от тях, защото не е създала нито една офшорна зона, а е ползвала чужди услуги. Тяхното предназначение е за замитане на финансови следи. Откакто преди 20 години започнахме прехода към пазарна икономика, офшорките превъртяха почти целия ни национален капитал. Според последните оповестени официални данни от БНБ (10 февруари) преките чуждестранни инвестиции от офшорни зони през 2007 г. са възлезли на 1.47 млрд. евро, или 22.5% от всички чужди инвестиции за годината. Европейската комисия посочи в миналогодишния си доклад през юли, че подозира проспериращия дотогава строителен и хотелиерски бизнес в пране на пари от офшорки. Българите имат още по-силни подозрения, и то не от миналата година, но



нали офшорките служат за разсейване на подозрения?



В това отношение Г-20 също не ни казва нищо ново.

Няма съмнение, че след лондонската среща на високо равнище едва ли някой ще гледа лековато на знаците от София. Пръв даде пример МВФ. Според в. "Файнаншъл таймс", който денонощно мери пулса на световната икономика, МВФ е препоръчал в таен доклад спешно да бъдат включени в еврозоната държавите от Централна и Източна Европа, за да се избегнат сривове при по-слабата им защитеност в общата финансова криза.

Секретното мнение се оформило преди месец. А какво се случи тогава? На 5 март премиерът Сергей Станишев направи изненадващо посещение в Брюксел, където между другото разви идеята си за компромисно приемане на България в еврозоната, въпреки че още не отговаря на изискването за ниска инфлация. Председателят на ЕК Жозе Барозу отклони инициативата му. Получи се игра на развален телефон.

Всъщност МВФ върна топката в полето на ЕС, защото не е готов да се натовари с голяма чужда отговорност.



България е негово експериментално поле,



където се видя как чрез валутния борд една държава може да придобие качество, което официално не й се признава. Чрез фиксирания курс на лева към еврото тя фактически се "евроизира", без да участва в управленските решения на еврозоната и без да печата евробанкноти с текст на кирилица (националната мечта).

Държавата черпи финансова стабилност от стабилността на еврото и голямата заслуга на премиера и финансовия министър е, че го разбират и не пречат. Ако чуждите инвеститори имат основание да не изпадат в паника, причината е, че парите им в левове са си пак същите. Друг е въпросът, че спадът в реалния сектор на икономиката убива ентусиазма им и ги ощетява, доколкото вложенията им губят стойност не само в левове, но и в евро.

Прав е министър-председателят, че нашата криза е вносна. Но щеше да бъде също тъй прав, ако признаваше, че и финансовата ни стабилност е вносна. Многократно изтъкваният гений на Орешарски не е достатъчен. Ако пък беше чак такъв гений, нямаше да е под финансов запор за еврофондовете.