Матурата по география е най-желана сред дванайсетокласниците за втора година. Тази година заявления за явяване на този зрелостен изпит са подали 35 837 дванайсетокласници, което е с 45% повече спрямо миналата година, съобщи вчера просветният министър Даниел Вълчев. Той уточни, че експертите на МОН ще анализират какви са причините за този ръст - дали се дължи на очакване, че изпитът е лесен, или защото повече вузове са обявили прием с оценката от матурата по география. За разлика от географията към предмети като история и философия има спад, а за физика и химия броят на желаещите е намалял два пъти, отчитат от МОН. На матурата по математика ще се явят 12 339 младежи. За история са се записали 6984 зрелостници, докато миналата година са били над 9000.

Заявления за явяване на задължителните матури са подали 80 408 желаещи, от които 79 194 завършват тази година. На препитването по български език и литература, което е задължително за всички, ще се явят 78 279 зрелостници, а за останалите предмети са се записали 79 514 желаещи. Ще бъдат проверени 158 699 писмени работи. В оценяването ще бъдат ангажирани 988 преподаватели. На 17 май е изпитът по български език и литература, а по предмета по избор е на 19 май. Двете матури ще се проведат в 1060 училища. Квесторите ще са между 10 000 и 12 000 души.

Дни преди матурите ще се проведат изпитите за четвъртокласниците. Те са от 11 до 15 май. Препитванията са по български език и литература, по математика, по "Човекът и природата" и по "Човекът и обществото". Т.нар. миниматури ще се проведат за 1 час. Тази година се предвижда представители на инспекторатите по образование и на други училища да проследят провеждането на изпитите, за да се гарантира по-голяма обективност, обясниха от МОН. Очаква се до май да приключат и процедурите около купуването на 6000 видеокамери, с които да се следи за преписвачи на изпитите.



ИДЕЯ

Просветният министър Даниел Вълчев предложи, ако президентът свиква референдум за избирателната система, да бъдат включени и въпроси, свързани с проектозакона за училищното образование. Той бе гласуван от правителството и вече е внесен в парламента, но депутати се съмняват, че времето им ще стигне, за да бъде гласуван. Според Вълчев обществото трябва да се произнесе по проблеми като носенето на религиозни символи в училище и мерките за затягане на дисциплината. Така без значение дали проектът бъде приет и без значение какво е следващото управление, ще има яснота върху какви принципи да е изграден новият просветен закон.