Не му върви на СДС и изобщо на дясното. Таман се качи на сцената, и веднага настъпи мина.

Много сърдити мъже напират да са лидери или поне да са на пулта за изстрелване на синята ракета и ако може, каквото и да правят, все да са на топло - в парламента, във властта, както дойде. Много интереси пронизваха като кинжали снагата на съюза пред годините. Кой да си представи, че 20 г. по-късно има още какво да се опоска от тая нещастна партия? Напук на всякакви природни закони, оказва се, че има, и още по-странно - има и страх от съществуването й.



Страхът е повсеместен



- и у управляващи, и у онези, чиито бутони се натискат в момент на опасност.

Какво правят тези хора - вътрешните врагове? Подритват собственото си съществуване в политическия мир с излишно раздутото си недоволство от Костов. Съсипват и партията, която ги вдигна във видимата част на спектъра. Да напуснеш депутатската група два месеца преди избори е като да излезеш от отбора си, но да разчиташ някой друг да те сложи служебно на първо място, щот си готин. Подобно чудо може да се случи, ако си във властта и извиваш ръце, за да получиш повечко от баницата. Като си в опозиция обаче, раздаването е друго. Няма начин да ти дойдат каре аса.

Хубава или не, коалицията с ДСБ беше необходима, това го знаят всички. Един неизбежен бартер на принципа електорат срещу силна фигура. Пък и става въпрос за близки електорати, по-точно казано за изкуствено разделен електорат. На него трябва да му се даде шанс да реши иска ли тази коалиция да го представлява в парламента или ще я отсвири за следващите 4 г. и ще сложи точка на дългите си терзания за дясното.

Очевидно е, че Костов не е за харесване, но проблемът не е в него, а в това, че Мартин Димитров е слаб. Както беше непосилно и за Пламен Юруков да се мери с Командира. След толкова години, употребени в излишни вътрешни битки, започвам да си мисля - колкото и да е омразна идеята за Костов, очевидно е, че само такъв като него



може да стъпи на вратовете на разни колчаковци,



радоновци, йордановци и пр. Част от тях отбелязаха зенита на кариерата си с показната акция по напускане на депутатската група на СДС оня ден. Мъжкарската постъпка е - не харесваме коалицията, напускаме я след края на парламента. Разбира се, тъй като сме недоволни, отказваме се и от листите. Но след края, не в момент, когато изчезването на ПГ ще има сериозни последици в представителството на партията в останалите органи покрай организацията на парламентарния вот. Обаче у нас е много трудно да си пич, по-лесно е да се правиш на такъв.

Защо същите тези сърдити мъже харесват повече Яне от Костов, е абсолютно неразбираемо. Защо искат да привлекат всичкия народ, отдавна останал извън всякаква социологическа класация, е още по-непонятно. Мигар те не са от Средновековието на СДС? Вместо сега да се правят на мъжкари, да бяха направили нещо, че да не е нужен Костов. Пък и не е зле да знаят, че за разлика от липсата на колебания в сондажите от евентуален съюз с яневци, социологическите барометри регистрираха вдигане на подкрепата почти веднага след формалното подписване на съюза между ДСБ и СДС. Забележете, въпросната подкрепа беше по-висока от сбора на двете партии поотделно. (Влиянието на сините се колебаеше малко над 3%, а тази за ДСБ - около 1.6.)

Мнозинството веднага схвана, че се появява нов субект, който има всички шансове да прескочи 4-те процента. Светата Троица не ще нов играч. Разбираемо -



ще натиска нагоре изборната бариера



за коалиции, ще руши скелето на този десен съюз с подхвърляни истини и полуистини. Това му е работата - да си осигури още 4 г. комфорт.

Обаче как да разбереш подбудите на Яне и особено на Митко Абаджиев? Този, вторият, беше заклет седесар, още по-заклет костовист. Не от вчера. Откъде се взе тоя реваншизъм на шопския принцип - не гледам аз да съм добре, а другият да е зле. Каква е гаранцията, че двамцата ще влязат при следващото раздаване? Много ми се ще да разбера как се чувства г-н Абаджиев в сянката на Яне Янев? Отвън изглежда зле. Изглежда като царедворец, курдисан за снимка със Симеон. Чудя се дали си струва да питам и Тагарински ще си върне ли синята книжка, ще си иде ли при Праматарски или ще потегля към консерватизма.

Както и да е. Тия хора няма да мирясат. Но да видим какви са полезните ходове за Мартин Димитров. Не са много. Всъщност май е само един - СДС и ДСБ да се съберат в обща група. Ако лидерът на СДС иска да опази десетте отломки в парламента и ако не ще да се събужда с мисълта кой още може да го рекетира. Да започва преговорите с Костов и това е.

А ти, Костов, поне продумай нещо в защита на коалиционния си партньор. Не се прави на пич и ти!