Който се е надявал онзи ден премиерът да поднесе отчет за 1-годишното управление на НДСВ, много се е разочаровал. Отчет нямаше. Според различните версии Симеон Сакскобургготски прочете: а. размисли; б. подгряващо слово (в смисъл не на притоплена манджа, а на тон за дискусии). Какъвто и жанр да е била речта, обсъждане след нея нямаше. Така гражданството, което не е забелязало успехите на царското управление, не ги чу дори на партийния пленум. Което е новост в родния политически живот.

Какво всъщност се случи на първия Национален съвет на НДСВ след учредяването на партията? Ами



прозвуча слаб ремикс на прословутата царска реч от 6 април 2001-а.



Наклонението отново беше пожелателно, интонацията - по монархистки назидателна, стилът - разтеглив. Нямаше ги обаче фразите-пирони (казват - съчинени от Стоян Ганев), на които се хвана народът, за да избере Сакскобургготски да го управлява.

След 1 година във властта е трудно да се дават обещания. Време беше да се направи равносметка. Но самият премиер заяви, че отчет не му се дава, а само ще се прецени дали няма отклонение от политиката. Останалото бяха словесни фльонги и избягване от всякаква конкретика. Линията, разбрахме, е правилна. И какво от това?

Зачатък на отчет някои дълбоки аналитици прозряха зад изречения от сорта: "Отговорно следваме пътя, по който сме поели", "Проявихме политическа смелост да осъществим необходимите непопулярни мерки още в началото", "Управлението влиза във все по-ефективен ритъм на работа", "Работи се екипно, с прагматизъм, делово и разумно, без излишна показност". Едничка външната ни политика беше похвалена в прав текст и бе пожелано тъй добре да върви икономическата и социалната.

Какво стана с приватизацията? С колко се намали безработицата? С колко се повишиха доходите? Къде отиде обещанието за възмездие за хората, които са ограбили труда на народа? А премахването на корупцията? А инвестициите, дето трябваше да ни залеят? На това отговор премиерът не даде.

Но каза, че "хората очакват както прозрачност в текущата политика, така и яснота за генезиса на проблеми като корупцията, неефективната приватизация, разграбването на националното богатство". Ами те, хората, очакваха това вече да е зад гърба ни. "Сега е време за модернизация", прозря още Симеон II. Бре, времето на модернизацията не започна ли от 17 юни миналата година? "Безусловно трябва да съсредоточим вниманието си в конкретното решаване на проблемите". Здрасти! Това е



трогателна констатация след 1 година управление.



А още по-трогателно е, че властта тепърва ще се превръща в "инструмент за служба на хората".

Сред тезисите на премиера присъстваха и печално познатите ни сфери на развитие, на които той беше обещал да наблегне преди година: енергетика, съвременно селско стопанство, транспорт, туризъм и високи технологии. В сравнение с миналогодишните наброски пропусна само екоземеделието. Вероятно то е изпаднало от приоритетите по пътя на следване на правата линия.

Затова пък Негово величество съвсем ясно наблегна върху собствената си саможертва за народа: "Десетилетия наред съм живял с дълга си да служи на отечеството". Но това го слушаме цяла година.

По-новото е, че и този премиер като миналия вече не се задоволява с призиви "Да гледаме позитивното!", а упреква гражданството, че е черногледо и не оценява обективно позитивното. Където и да го е открил самият той.

Дали след година и 1 месец, на 800-ия ден от царското управление, няма да чуем пак същите работи? И окончателно да разберем, че линията през цялото време е била правилна, т.е. корабът потъва по план?