:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 423,743,425
Активни 97
Страници 1,206
За един ден 1,302,066
Сегашна стойност

Трябва да махнем дълга

Готов е вече и се обсъжда по тайни сбирки на кабинета началният проект за държавния бюджет през 2003 г. Както от десетилетие насам, така и догодина



дългът ще отхапе лъвската част



от разходите на държавата. Отново над милиард долара ще изтръска държавата от джобовете ни, за да плаща старите си борчове и лихвите по тях. Достатъчно е да направим най-бегли сметки, за да стигнем до нерадостния извод, че обслужването на външния дълг се е превърнало в смисъл и цел на съществуване за българската държава. Прословутите 10 милиарда долара дълг причиниха държавен фалит през март 1990 г. Оттогава досега всяка година дългът гълта средно по милиард долара и все пак, след като сме платили към 12 млрд. долара, краят на май 2002 г. ни завари с външни задължения на държавата за 8.375 млрд. долара. Така е, защото в името на обслужването на историческия ни държавен дълг



държавата трупа нови борчове,



които после плаща с лихвите. Милиарди нов дълг се натрупаха само за да се гарантира платежоспособността на България към външните кредитори. Най-значително беше финансирането от МВФ и Световната банка за брейди-сделката с Лондонския клуб на частните кредитори, която погълна 2 млрд. долара. Веднага след него се нареждат кредитите, ползвани за въвеждането на валутния борд. И в двата случая става дума за нови заеми, чиято единствена цел е да натрупаме обезпечения за сигурност на външните кредитори - заемите за брейди-сделката отидоха главно за закупуване на американски държавни ценни книжа, които бяха заложени за обезпечение на българските брейди-облигации. Резервът на валутния борд, който сме се самозадължили да държим в чужди банки и сме си самозабранили да ползваме за финансиране на българската икономика, също представлява отлично и лесно достъпно за външните кредитори обезпечение. На него те винаги могат да посегнат, ако нашата страна-длъжник не плаща редовно. Но това не е всичко. За да осигурят регулярното обслужване на стария дълг, всяка година ни натрапват нов



и пилеем пари нахалост



за съмнителни по замисъл и нищожни като резултат проекти за т.нар. "техническа помощ" и "административно укрепване" на родната бюрокрация. Поне един милиард от новите дългове са изсипани за такива напълно измислени проекти. Ето пример. За догодина е предвиден нов заем от 60 млн. долара, които Световната банка ще даде на правителството да направи новата Агенция по приходите. 60 млн. долара за една измишльотина! Ако имаме грам разум, това безобразие трябва да се спре. Мигар нямаме данъчна администрация и бирници на социалните данъци? Коилко пари се наляха вече в нея? Колто милиони се хвърлиха пак по световнобанкови заеми за НОИ? Затова е крайно време



да сложим край на разхищенията



на заемни пари, които и правнуците ни ще плащат с лихвите и с всички съпътстващи разходи за ежегодно потягане на бюрокрацията. Всъщност дългът не е абсолютно никакъв проблем за България, ако икономиката ни излезе от стагнацията, та дори и за състоянието, в което сме сега. Ако разделим 8.4 млрд долара на неизбягалите още от страната българи, ще се получат по 1200 долара на глава. Стига държавата да даде такава възможност, аз ще си платя моята част от външния дълг веднага. Както показва опитът от аналогични акции в други страни, стотици хиляди граждани са готови дори имуществото си да продават, за да не плащат борчовете на алчната си държава двойно и тройно. И за едната радост да се окичат например със значка, на която пише "човек без външен дълг". Наистина



можем да ликвидираме дълга



в рамките на година-две, ако държавата си постави такава цел. Вижте - без друго към 1/3 от бюджетните постъплания отиват за обслужване на дълга. Дайте право на фирмите да си приспадат инвестираните средства от дължимите данъци върху печалбата, патенти, мита и ДДС до размер на 1/3 с една разумна лихва от 10% - и още в края на 2003 г. ще останат в историята и външният дълг, и Лондонският и Парижкият клуб, и стенд-бай заемите на Фонда. Така ще си спестим огромни разходи от мечешкото обгрижване на братските международни бюрокрации, които сега всяка година ни товарят с нови безмислени разходи за плащане на нови консултации и нови административни реформи с единствената цел да пълнят бюджета, та да може да си плаща дълга. Ще си възвърнем и достойнството на нация, която не е зависима от капризите на кредиторите си и не е принудена да следва наставленията на МВФ и Световната банка. И ще спестим от цената на всички разсипии и загуби, които понасят страните-длъжници като част от бремето на своя дълг.
1120
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД