|
- Върху дълга това се отразява изключително благоприятно. В началото на годината той е 9.76 млрд. евро. В резултат на брейди-замяната и отслабването на долара през март намаля до 8,6 млрд. евро - с 1 млрд. Това говори, че сделката за дълга и общата ни политика на намаляване на валутния и на лихвения риск е правилна.
В началото на годината съотношението на държавния дълг към брутния вътрешен продукт бе над 68%. В момента е 61,3% от БВП. Очакванията са да слезем под 60% в края на годината, до 58-59%, което означава, че ще се вместим и в този критерий от Маастрихт. До 1-2 години очакваме съотношението да падне до 50%. Защо е важно това? Защото е една от последните пречки пред повишаването на рейтинга ни. Ние сме ангажирани с по-нататъшното намаляване на бюджетните дефицити и евентуалното балансиране на бюджета до края на мандата. Резервите са на рекордно високи нива - над 4 млрд. евро. Фискалният резерв е рекордно висок - 3,3 млрд. лв.
- Очаквате ли поевтиняването на долара да се запази?
- Все още работим от бюджетна гледна точка с първоначално приетата макрорамка, в която е заложен валутен курс от 2,20 лв. за долар. Осъзнаваме, че този курс има нужда от актуализиране. Но работата на министерството не е да спекулира къде ще отиде валутният курс, а да имаме предвидимост и да залагаме прогнози, които да преизпълняваме.
-----------------
Трябва да изчакаме няколко месеца, да видим дали курсът ще се задържи. Защото особеност на финансовите пазари е, че в момента, в който се заформи консенсусно мнение, както сега - всички смятат, че еврото ще се засилва, обикновено това се оказва грешно мнение.
----------------
Действително силното евро е изключително благоприятно. Във валутната структура на дълга ни еврокомпонентът е едва около 30%, като включвам и левовете. Чистият доларов компонент е 63-65%. Това ни помага при положение, че се засилва еврото. Води до по-ниски плащания, т.е. способността ни да обслужваме дълга се подобрява, което трябва да подобри рейтингът ни. Ако успеем с двете големи приватизации - на БТК и "Булгартабак", ако запазим политическа стабилност и получим членство в НАТО, неминуемо ще се подобри рейтингът ни.
- Колко ще спестим от разходите по обслужване на дълга тази година?
-----------------
- Може би около 100 млн. лв. До 90 млн. лв. ни е позволено от МВФ да изхарчим за социални разходи, за пенсии и т.н. Обикновеният гражданин ще усети по джоба си, че реално плащаме по-малко като лихви и главници.
-------------------
- Как ще го усети?
- В Министерския съвет започна дискусия как да изхарчим спестяванията, която ще продължи тази седмица.
- Как поевтиняването на долара ще се отрази на платежния ни баланс?
- Не мисля, че износителите ще бъдат затруднени. Стойността на нашия експорт се увеличава, тъй като по-голямата част от него е в евро. От друга страна цените на енергоизточниците спадат и това също ще се усети в джоба на обикновения гражданин като по-ниски цени на бензин и др.
- Споменахте приватизационните сделки. Какви ще са последствията, ако продажбите на БТК и "Булгартабак" се провалят?
- Това ще бъде доста голям проблем. И двете сделки са ключови. Особено продажбата на "Булгартабак" е критична от гледна точка на заемите от Световната банка. 450 млн. долара заеми за подкрепа на платежния баланс зависят от нея.
В момента се раздухва медийна истерия. Човек трябва да е глупав, за да не разбере за какво става въпрос. Тази поръчкова кампания е насочена към две неща - или саботаж на сделката, или осигуряване на продажба на определен купувач.
- И изявлението на президентския съветник Иванов - че една от фирмите-кандидатки вече се е обявила за победител, ли е част от тази кампания?
-----------------
- Явно вие ми задавате отговор. Тук се обслужват различни интереси, това е ясно. Негативните последствия ще са следните: съществен приход във фискалния резерв няма да влезе. Ако тази сделка стане, към бюджета ще бъдат изплатени задължения от над 65-70 млн. лв. на дъщерните дружества на "Булгартабак". Така допълнителен ресурс може да бъде изхарчен за социални плащания. Но ако се блокират 450 млн. долара дългосрочни, 17-годишни преференциални заеми от Световната банка, се руши доверието към правителството, към неговата способност да се справи с трудни приватизации. Това може да постави под въпрос и някои от следващите траншове на МВФ.
-------------------
- Проф. Джефри Сакс препоръча България да се откаже от валутния борд и да премине към еврото. Може ли в момента изобщо да се води дискусия за съдбата на борда и какви биха били плюсовете и минусите за страната ни от подобна стъпка?
- Тази дискусия не стои на дневен ред. Според мен има консенсус в българската политика, че валутният борд трябва да бъде запазен. Никой не се съмнява в предимствата и в стабилизационния му ефект и в това, че естествен изход от борда ще бъде влизането в Европейския съюз и възприемането на еврото. Но когато му дойде времето, след като ни приемат. За страни-кандидат членки, които имат валутен борд, преходният период за влизането в европейския монетарен съюз ще бъде много по-кратък.
--------------------
Ако ние се откажем от националната си валута и въведем еврото, ще губим годишно минимум 300 млн. лв. приходи. В случая предложението е безпочвено, защото България не може да си го позволи финансово.
-------------------
- Съветникът на президента Джоузеф Стиглиц пък препоръча да се обърне повече внимание на разкриването на нови работни места и да се внимава с бюджетния дефицит. До каква степен държавата, чрез фискалната си политика, може да насърчи създаването на нови работни места?
- Тази година са създадени работни места. Чрез фискалната политика не може да се направи много - тя трябва е благоразумна, тъй като сме във валутен борд. Сега нещата изглеждат сравнително добре. Приходите в бюджета бележат номинален ръст от 5,3% при инфлация от 1,1%. Т.е. има реално увеличение от 4,2%. Контролираме разходите добре, имаме спестявания по лихви, които ще бъдат изхарчени през последната четвърт на годината.
- Макрорамката на бюджет'2003 вече е очертана, но се водят дискусии за парите, с които ще разполагат отделните министерства. Докъде стигнаха тези преговори?
- Продължават и ще завършат наесен. Повечето министерства и ведомства осъзнават необходимостта да търсят оптимизация в собствените си бюджети. И се надяваме, че ще се стигне до разумен компромис.
- Какви ще са акцентите в най-чувствителната сфера - политиката по доходите?
- От 1 юли бе направено второ увеличение на заплатите в бюджетната сфера от 5%, след като бяха увеличени с 5% в началото на годината. Говорим за 10% увеличение при 1,1% инфлация. Ясно ни е, че заплатите в частния сектор не се декларират, че се избягва плащането на данъци и т.н. Но факт е, че в реално измерение доходите са нараснали с над 7-8%. Естествено, инфлацията ще бъде по-висока, но реалното увеличение на доходите към края на годината ще бъде чувствително.
ВИЗИТКА
Красимир Катев е роден на 11 октомври 1968 г. в София. Завършил е икономика в Университета по икономически науки в Будапеща, финанси и счетоводство в Държавния университет на Ню Йорк и финанси в Лондон Бизнес Скул. Преди да заеме поста на зам. финансов министър, е бил вицепрезидент на Групата за управление на активите, AIG International Trading - Лондон, Великобритания. Преди това е работил в Daiwa Europe Limited и в Paribas Capital Markets.