|
| Георги Данаилов |
За да разбере човек това "защото сме", е нужно да изясни съвременното съдържание на понятието социализъм. Задача мъчителна и коварна, тъй като това понятие и неговите производни са се видоизменяли през десетилетията, дори са противоречали помежду си. Началото иде от сантименталния утопичен социализъм, гневно отречен от революционния социализъм, наричан още и комунизъм, който пък ненавижда промъкващата се край него миролюбива западноевропейска социалдемокрация. Уплашен от изстъпленията на болшевизма, радикалният европейски комунизъм омекна до еврокомунизъм, при нас дойде ред и на реалния български социализъм от Правец, докато, както ни убеждава министър-председателят, днес, след преображението на Българската комунистическа партия в социалистическа, насоките са към демократичния вид социализъм. Твърди се, че този демократичен социализъм се отличава от социалистическата демокрация по някои много тънки отличия, каквито са например разликите между левия републиканец и републиканеца от левицата (по Пиер Данинос).
Десетилетия европейските социалдемократи биваха проклиняни от марксистите ленинци като предатели, отстъпници, подлоги на буржоазията, опортюнисти, но след Втората световна война бавно, а след събарянето на Берлинската стена бързо настъпи помирение, побратимяване, и нов Социалистически интернационал.
Нито един от споменатите социализми не е успял да се осъществи в чист вид,
за да съдим за истинските му достойнства. Следователно може да допуснем, че социализмът поначало е нещо добро, без да е ясно точно какво. Самият Сергей Станишев пише, че социализмът априори бил добра идея. Нас обаче ни плаши това, което става с идеята апостериори.
Неоспоримо всред първоапостолите социалисти философът Карл Маркс е най-популярната и със сигурност най-влиятелната личност в духовния и политическия живот на XIX и началото на XX век. Той е бил надарен публицист, мрачен поет, неизвестен драматург, горещ оратор, свадлив полемист,самоуверен философ. Истина е, че теориите му, съвместно с вечния му кредитор Фридрих Енгелс, респектиращо наречени "научен социализъм" - са били извънредно привлекателни за милиони хора. Техният единствен недостатък бил, че всъщност не се оказали научни. Трябваше да измине цял век в спорове, докато това се потвърди. Защото популярността не означава проникновение, а показател за достоверността на всяка научна теория е възможността й да предвижда определени явления, а не броя на нейните адепти. Достатъчно е един-единствен факт да й противоречи, за да бъде тя отхвърлена. Навярно под семейно влияние, Сергей Станишев назовава "Капиталът" най-дълбокия анализ на капитализма. И действително учението за принадената стойност, за цената и труда, за първоначалното натрупване на капитала са постижения на мисълта. Но ако човек е достатъчно зорък, би трябвало да открие, че Маркс се позовава единствено на факти, които потвърждават неговата теория, и подминава слепешком такива, които я подлагат на съмнение. Нерядко, описвайки настоящето, той си служи със статистически данни от миналото, дори има доказани случаи, когато е изопачавал думите на своите съвременници...Карл Маркс е бил човек, който горещо, неистово е искал да бъде винаги прав. Така голямата част от предвижданията му не са се сбъднали и напомнят предсказанията на вестникарски астролози.
И ето, че днес се питам - къде се препъва Призракът на комунизма,
намерил ли е някой изгубените окови на пролетариата? Защо прокълнатата частна собственост, чието премахване беше същина на Марксовите идеали, се оказа упорита и натрапчива спътница на човечеството. Защо революционното насилие по целия свят вместо да изкопае гроба на капитализма, погреба милиони несретници? Защо и до ден днешен "търсенето и предлагането" определя цените на стоките независимо от количеството вложен в тях труд? Защо положението на работническата класа вместо непрекъснато да се влошава, се подобрява? И има държави, в които квалифицираните работници получават колкото един университетски професор.
Някога Маркс обичал да използва фразата на Хайне "Религията е опиум за народите", но не е допускал, че век след смъртта му в божиите храмове ще се дрогират първите български, че и руски социалистически държавници! Ако те са принудени да се престорват в набожността си, "защото са социалисти", още по-зле.
Макар че по майчина и бащина линия Карл Маркс е евреин, той е яростен антисемит, съзира в евреите лихвари най-големия враг на народите и нарича водача на немските социалисти Фердинанд Ласал "евреинът негър", който произхождал от негрите, присъединили се към народа на Моисей по време на бягството от Египет. И за да бъде издържан в предположението си, добавя "освен ако майка му или баба му по бащина линия не са прегрешили с някой негър". Много любезно, няма що! Изобщо социалистическите водачи, вместо в името на хуманизма да питаят по-нежни чувства помежду си - те се ненавиждат. Как се съчетава това с лозунга на съвременните социалисти за "толерантността към различния"- и/или с летящата фраза на Михаил Горбачов, че "първият социалист в света бил Исус Христос."
Ако Маркс е чел без предубеждение Евангелието,
а той през живота си е погълнал огромно количество литература, трябваше да коментира, че и Исус мрази богатите и не им позволява достъп до рая. "По-лесно камила ще мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството небесно!", сам Спасителят яростно е прогонил търговците от храма и изглежда не е могъл да надмогне благородното насилие: "Не мир ви нося, а меч!". Вярно, че при други обстоятелства Христос е неочаквано миролюбив: "Ако те ударят по едната страна, обърни другата", и дори "обичай врага си", докато Маркс е категоричен: "Ние сме безмилостни и няма да ви молим за снизхождение! Когато удари нашият час - съвсем открито ще заложим на тероризма" Да, това е! У нас в миналото терористи са били и Гоце Делчев, и Мишел Герджиков, и солунските атентатори, и Павел Шатев, и всички те са изповядвали социалистическите идеи. Образът на Гоце е в антуража на Сергей Станишев на корицата на неговата книга. Но днешните социалисти са вече против всякакъв тероризъм, въпреки че точната дефиниция на понятието все още измъчва мъдреците от Съвета за сигурност.
Жлъчен русофоб по времето на Кримската война, към края на живота си Маркс се омилостивява и заявява, че Русия е страната, където го разбират най-добре. Русия го разбра обаче криво. Философът благоразумно говореше за революция в най-развитите страни, а по-подир в целия свят. Така той застраховаше възгледите си и предсказанията за "вечни времена". Но на Ленин и Троцки не им се чакаше. Ние ще си я направим сами! И се опитаха. Резултатът от този експеримент в изстрадалата Рус бе, че в името на революцията бяха изтребени двадесет милиона души, изселени цели народи, разрушени стотици черкви, уморени от глад милиони деца, унищожени цели напредничави клонове от руската наука, анатема за квантовата механика, генетиката и смърт на кибернетиката. Накрая дойде икономическият крах. Съветският съюз изчезна за по-кратко време, отколкото динозаврите. Единствената социалистическа организация, която смогна да оцелее, беше КГБ. Тя управлява днес Русия и избягва да споменава първоапостола Карл Маркс.
---------
Откъс от есето, включено в книгата "Защо не сме социалисти" на издателство "Абагар". Сборникът, в който участват още 11 автори - Георги Мишев, Йордан Попов, Георги Господинов, Любослава Русева, Михаил Вешим и др., е реплика на "Защото сме социалисти" на лидера на БСП Сергей Станишев.
|
| Авторът на "Защото сме социалисти" раздава автографи... |
е*ем ти държавата и демокрацията.
