Твърдите убеждения понякога се променят с още по-твърди. Смятах, че няма смисъл да се участва в избори; дори нахвърлих няколко тези за задължителното негласуване. Вече съм убеден, че трябва да се гласува. Първата причина е едно орнитологично определение, използвано творчески в нашенската съдебна практика. До него ме доведоха кухата казуистика в дебатите по избирателния закон, последвалото президентското вето и очакваното му отхвърляне от особеното мнозинство на БСП, ДПС, "Атака" и РЗС. Това роди ново "Отворено писмо" на Едвин Сугарев и поредни изблици на гражданска съвест, която оправдано, но късопаметно протестира срещу промени и съдебни тълкувания, предизборно облагодетелстващи някого.



Но нима не беше така и с гражданствата на Георги Пирински,



Жорж Ганчев, Симеон Сакскобургготски или с регистрацията на НДСВ? Всички забравят обаче Народното движение "Ку-ку", единствената забранена партия по света и у нас с мотива, че в името й имало намеци за "гнездови паразитизъм", както постановява Върховният съд на заседание от 26.04.1995 г. , сякаш е съставен от сценаристи на едноименното предаване.

В сравнение с него са безобидни съображенията за 8-процентната бариера за коалиции, както и решението за нелегитимността на вътрешните избори в СДС, тъй разтърсили демократичната душевност в началото на Страстната седмица. Извън тая безумна употреба съчетанието "гнездови паразитизъм" пряко води към страстите във всички партии около гнездата в изборните листи.

Без изключение тук кипят явни и подмолни битки за лица и места, не за политики, за чието осъществяване ще се търсят подходящите хора. Така се представя за много важно кой ще осъществява бъдещи намерения, но не и самите намерения, може би защото те винаги са и минали. Само увредени умове могат да приемат за естествено спорът да се води не например за 10% данъчна ставка, а за това дали тя ще се предлага от представители на въображаемите левици и десници у нас. Същото е с кражбите от бюджета и фондовете, с магистралите, престъпността, Дунав мост, безработицата, образованието, пенсиите, валутния борд и всички "консенсуси", които превръщат предизборната кампания в ревю, където най-важни са дрешките. За по-убедително обаче моделите ръсват и някоя нова премъдрост от поредния обучителен семинар, финансиран от партийна фондация.

Самоналоженото задължение да избираш не по познато лице, а според интереса си може да промени донякъде този политически фарс, при който специалисти по всичко са абонирани за длъжността народни представители и биват легитимирани от "твърди" електорати.



Втора причина за промяна на предишното ми убеждение





изигра една тъжна история

Разказа я баба Симка, някогашна ОФ активистка, според новоговора "местен лидер", редовен член в избирателни комисии по времето, когато гласуваха 99,98% от имащите право на глас, а листата на ОФ печелеше с 99,987%. На няколко избора в секцията й имало невалидна бюлетина: официалната била зачертана с химически молив, а най-отгоре стояло ВМ. Разследването не стигнало доникъде, макар провокацията да била злобна. Според другарите от ДС това съкращение означавало "ваш'та майка" и било дело на вражеска ръка. Истината се разкрила случайно след години. Баба Симка присъствала при описа на вещите, които останали след смъртта на самотна съседка, тиха луда, бивша учителка във френската забавачка до киното на бул. "Станке Димитров", сега "Ломско шосе" (там отдавна няма нито кино, нито забавачка, но пък греят няколко казина). Та сред нещата на починалата бил и дневникът й. На няколко места се четяло: "Пак гласувах за ВМ - той не ме избра, аз ще избирам винаги него". И тук баба Симка рече: "Винаги беше странна, ама се побърка от любовна мъка, когато годеникът й В.М. се ожени за сестра й. И ми стана много мъчно. Ние мислехме, че някой ни мрази, като пише "ваш'та майка" на бюлетината, а тя и на избори изобщо не е мислела за нас, а за съдбата си".

Както в условията на една крайна политическа подозрителност някой е имал лудостта да заявява по такъв нелеп начин личните си проблеми, така в условията на една обслужваща едни и същи личности политика всички нормални хора имат дълга да заявят своя политически интерес. И ако не могат да изберат никого, който го изразява, винаги имат възможност да теглят две черти и някакви инициали. Богатият български език позволява почти всяко двубуквие да се чете в смисъла на "ваш'та майка".



Третата причина е свързана с празниците изобщо



и с великденските в частност. Министър Петър Димитров обяви миналата седмица, че поради католическия Великден преговорите за "Кремиковци" с бразилските инвеститори се били отложили. Който е видял завчера тъжното шествие на кремиковските работници, няма как да не се е досетил, че и тая седмица преговорите се отлагат - сега пък е православният Великден. После - Първи май, Гергьовден, 24 май, Ден на детето и хоп - избори по жътва и ваканции. Така от празник на празник се трупа убеждението, че поне в изборния ден трябва да се свърши нещо, та празниците да не отлагат преговорите с инвеститори.

Всичко това не отменя предложението от тезите за задължителното негласуване: в неделята след изборите по ЕГН-та на негласувалите да се тегли съответният процент народни представители, като от архивите на МВР, НАП, психодиспансерите и т.н. тутакси се дава сводка за лицето; естествено, то няма право да се отказва от избора на съдбата. Това ще е световен хит, БНТ ще го продава, вместо да купува някаква игра за "бъдещи лидери", досаждайки със "сериозно шоу" точно по време на мач, в който играе Бербатов. Но и тая досада бледнее пред анонса следващата седмица жури за наследниците на баба Симка в гражданската активност да са Станишев, Борисов и Костов.

След двадесетина години обаче надали някой ще си спомня за тях. И ако тази седмица се запомни по някакъв начин, ще е с това, че почина Виктор Пасков. Вечна му памет.