--визитка---

Художникът Николай Майсторов е роден през 1943 г. в София. Завършва Художествената гимназия през 1963 г. и специалност "Живопис" в Националната художествена академия през 1969 г. в класа на проф. Ненко Балкански. Занимава се професионално с живопис и графика, преподава рисуване в Нов български университет. Негова изложба в момента може да се види на два етажа в Съюза на българските художници на ул. "Шипка" 6. Цикълът творби е под заглавие "Сътворение". Експозицията е контрапункт на предишните представяния на Майсторов, обобщаващи творби от цикъла "Апокалипсис". Сега художникът се обръща към Стария завет, към първата глава от Библията - "Битие".

----

- Библейската тематика е една от доминантите във вашето изкуство. Великден ли е поводът да посветите настоящата изложба на Сътворението?

- Този път наистина откриването и празникът съвпаднаха случайно, но много се радвам, че Великден е част от моето тържество - защото всяка една изложба е тържество. Иначе Библията ме вълнува като художник още от 1993 г. Ще кажа обаче, че не се занимавам с нея като илюстратор. По-скоро търся провокация в текста, себенамиране. Опитвам се да разбера една от първите книги, която затваря историята на човечеството. Търся смисъла в сътворението, в раждането на света, в екзистенцията на човешката психика, в борбата. Библейската история фактически е историята на човечеството. И това ме провокира.

- Защо библейските сюжети са ви по-интересни от съвременните, от това, което става на улицата?

- Сюжетите не се различават чак толкова. Те са едно, независимо че се разглеждат в различни исторически времена и че едните опират до митологията, а развитието на другите можеш да наблюдаваш от балкона - те отварят една и съща тема: "Човекът, страданието и самосъзнанието". Занимавам се с Библията може би защото търся по-първичната предопределеност на развитието на нещата, по-разголената същност на човека. Докато ние, съвременните хора, се прикриваме зад цивилизацията, древният човек е бил по определен към природата. Вижте, светът на практика не се променя в дълбоката си същност, той не става нито по-глупав, нито по-лош и човекът не еволюира кой знае колко външно, а се развива вътрешно. Затова съм се спрял на тези текстове - там е по-първичната определеност на усещането за живот.

- Т.е. моралните категории, заложени в древния текст...

- ...са вечни! Те са колкото древни, толкова и съвременни. Независимо че се илюстрират чрез конкретни ситуации, но, ако се зачетете, виждате, че именно в тях е мъдростта. Или провокацията. Пак повтарям: светлината е първичната в изграждането на морала. В съвременния свят има много брутална илюзорност, докато в текстовете на Библията животът е буквален.

- Всичките ви 28 композиции са 3х2 м. Тази монументалност не е ли опит да попълните липсата в българското изобразително изкуство на период, подчинен на пластичния прочит на Библията, така както това прави ранният Ренесанс?

- Не съм съгласен, че сме прескочили този етап. Нашият средновековен Боянски майстор например предхожда италианския Ренесанс. И това не е просто българска митология, а се доказва от резултата на образите. Но сме имали лошата съдба да не извървим постъпателно пътя си. През Възраждането, което не е толкова далеч - става въпрос за 200 години, също са били извеждани теми и образи от евангелията и въобще от Библията. Единствено робството е попречило да станем не просто "част", а център на Ренесанса в Европа.

- Защо избрахте именно "Битие", третиращо Сътворението?

- Само да кажа, че Сътворението не ме интересува в материален план, в контекста на видимия космос, а като човешко битие, като човешка еволюция над животинската природа, като самосъзнанието за първопричината за съществуването ни... Отговорът на последния от тези въпроси никой не може да разгадае, няма го дори и в Библията, той трябва да се търси измежду усещанията, по пътя на страданието. Именно страданието е причината да надскочим животинското и да постигнем висините на човешките взаимоотношения, разбирането за абсолютната ни зависимост един от друг. Това, според мен, е единственото, което дава смисъл на живота, и то е онова, което ще спаси света.

- Кое е недосътвореното?

- Никой не знае. Но творецът Бог усъвършенства своето творение. Чрез нас, хората, той продължава да твори. Аз приемам, че чрез живота си ние доразвиваме създаденото. Ако го нямаше човекът, светът щеше да е статичен. Мисля, че самото живеене е творчество, то е актив на промяната на битието. Процесът е част от свободата, която ни е дадена, част от необходимото развитие. Да вземем иконата като образ, създаден от човека. Тя не е Бог, но е духовна субстанция, която бележи пътя ни, рамкира границите на духовното. Тя е пропуск към другите светове и в съчетание с молитвения образ (думите са огромна сила), е едно отпращане на дадено състояние към Твореца. Двете заедно са истинско изкуство, което е предмостие към духовните полета на Творението.

- Не се ли страхувате от сюжетността в контекста на това, че съвременното изкуство бяга от нея?

- Тези, които прокламират безсюжетното изкуство, са комплексари. Всяка образност и прилика с образността извежда сюжетна линия. Аз се опитвам чрез пластиката, чрез структурата, чрез композицията, чрез формата да изградя вътрешното състояние на дадения сюжет. Аз не разказвам, аз изразявам - това са две различни неща. Така че не само не ми пречи, но сюжетът ми помага, прави ме по-богат, защото аз го превъзмогвам чрез динамиката на формите.

- Занимаваше ви силно темата за Апокалипсиса. Страшен ли е той във вашето въображение?

- Когато говоря за Апокалипсиса, аз не мисля за края на света. Всъщност извеждам Апокалипсиса като постоянна промяна на човека. Поредицата промени могат да бъдат невидими, така както стареенето е един незабележим апокалипсис за всички ни, но постепенно свикваш с него. Извеждам апокалипсиса като един постъпателен процес на промяна, на загуба - човек винаги е в някаква загуба. Той не може да спечели нищо тук на земята, защото духът му е в процес на развитие. Един ден дори земята ще изчезне, за това говори апокалипсисът... Не е нито страшно, нито невъзможно - това са нормални степени на развитие - всеки материален феномен рано или късно изчезва. Така че разглеждам апокалипсиса и като наказание, и като катарзис, и като промяна.

- Споделяте ли тези мисли със студентите си?

- Рядко. Трудно мога да критикувам съвременното поколение, но с просто око се вижда, че младежите днес са по-прагматични, налага им се да се самоиздържат, да мислят за пари. В това няма нищо лошо, но е за сметка на самото учене, особено в специалности, в които последователността е от значение. Не виждам онази лудост, която беше присъща на нашето поколение. Необходимата лудост да живееш с изкуството. В крайна сметка не е нужно всички да станат художници, достатъчно е да възпиташ у тях добра пластическа култура. Изкуството е много сложно нещо - изисква се характер, изисква се саможертва, аскетизъм, не е за всеки. Само ме боли, че студентите дори не ходят по изложби. Не се интересуват. Виждаш го уж талантливо момче...

- Макар това да не е била целта ви, настоящата ви изложба все пак ще се гледа от публиката на Великден. Какво се надявате да види в тези платна?

- Предчувствието за Христос. Ако се замислим, той е бил най-свободният човек, извън всякакви категории. Четейки евангелията, виждаме една независима личност, която не робува на схоластиката и ни въвежда в мъдростта по един нестатичен начин. Естествено, църквата по-късно го превръща в институция, чрез която да управлява, т.е. премахва неговата първична предопределеност на провокация. За съжаление, държавата винаги използва моралните стойности и ги превръща в свои категории, като ги дискредитира. Всяка идеология в основата си има чудесна ценностна система, но изведена на степен управление, се опошлява. Така че църквата във външен план, според мен, е спекулативно явление. Но всеки вярващ човек има свое отношение към Великден. Така че нека се върнем към тази мистерия - възкресението на милостивия Бог, който се е въплътил в човека, приближил се е до нас чрез нашия образ. И не трябва да разсъждаваме, а да го приемем със сърцето си.