|
| Георги Ангелов |
Но данъчният стимул не е достатъчен и дори не действа спрямо
проблемите на хората, които тепърва излизат на пазара на труда
Да кажем, вие завършвате гимназия или университет в кризисна година. Вашите шансове за намиране на работа в този момент са силно затруднени, а когато кризата утихне, ще трябва да се конкурирате с новозавършилите. Перспективите изглеждат мрачни.
Освен ако не използвате кризисните години, за да подобрите допълнително своето образование и така да увеличите своята бъдеща производителност. В чужбина по време на други предишни кризи се наблюдава извънредно голямо увеличение на записванията в университетски и следдипломни курсове, защото това за мнозина е ефективен отговор на обстоятелствата - хем ви държи извън безработните, хем ви позволява да подобрите своите работни възможности.
Да видим какво би станало с националната икономика, ако
броят на студентите бъде увеличен примерно с 30 000
Това е около 12% от броя им през 2008 г. През академичната 2007-2008 г. у нас е имало 210 000 студенти в държавни университети и още 55 000 в частни колежи и университети. Общият им брой е 265 000. За държавните ВУЗ-ове бюджетът е отпуснал 420 млн. лв., Софийският университет е получил още 6.6 млн. лв. субсидия, като студентите са получили още 10 млн. лв. за транспортни разходи и 5 млн. лв. за столове и общежития. Т.е. държавата е платила 442 млн. лв.
В допълнение студентите плащат около 100 млн. лв. като такси и други 100 млн. лв. за общежития, наеми, храна. Следователно (като включим и частните университети) общите разходи за университетско образование в България са приблизително 805 млн. лв. или 1% от БВП. Средно всеки студент струва 3000 лв. годишно на държавата и родителите си, ако допуснем, че разходите за частните ВУЗ са идентични.
Ако вземем броя на новите 30 000 студенти и го умножим по средните годишни разходи, ще получим нови 95 млн. лв. Или можем да заключим, че ако университетските такси не се увеличават, заедно с допълнителните студенти това ще струва около 900 млн. лв.
Разбира се, въпросът е как да се увеличи броят на студентите. Най-подходящото средство за това е да се създаде програма за студентски кредити, която да осигурява до 50% от образователните разходи. Студентските кредити ще бъдат частично гарантирани от държавата, която освен това ще покрива 40% от тези разходи, а 10% ще покрива самият студент. Разбира се, кредитът не е задължителен за всички студенти - някои от тях може да нямат нужда от кредит.
Либерализацията на таксите ще доведе до известно увеличение на размера им, да допуснем, че е 10% (но тя ще се съпровожда от създаване на рейтинг на университетите, който да се базира например на реализацията на завършилите студенти и така ще създава пазарен натиск за увеличение на качеството). Програмата за студентски кредити ще покрива до 500 млн. лв. на година. Държавната гаранция се осигурява с 10% обезпечение, което е 50 млн. лв. Държавата осигурява също така пряка субсидия от 40% (400 млн. лв.). И така общо, дори след либерализацията на таксите, държавният бюджет ще харчи пак 450 млн. лв. на година, т.е. толкова колкото и преди това. Сумата дори може да е по-малка, ако допуснем, че не всички студенти ще теглят кредит.
Стандартният кредитен договор има 10-годишен срок на изплащане с гратисен период за времето на следване. Банките могат да предлагат различни условия като лихвен процент и продължителност, може да се даде възможност по инициатива на студента заемът да се рефинансира и т.н.
Един пример може да изясни
какво ще е бремето върху студента
След завършване на магистърска степен Иван ще е акумулирал 11 000 лева кредитно задължение. Използвайки кредитен калкулатор с данните за ипотечните кредити (защото държавните гаранции ще доближат лихвите до тези по ипотечните заеми), виждаме, че в продължение на 10 години Иван ще плаща по 140 лв. месечно.
През 2008 г. средната заплата у нас е 500 лв. годишно, при това тези данни са силно подценени, защото не оценяват сивата икономика. Заетите с университетска диплома получават по-висока заплата - около 800 лв. Допускайки, че всяка година заплатата ще се увеличава с 8%, до 2018 г. (средата на периода за изплащане на кредита), средната заплата на Иван с магистърската степен ще стигне 1600 лв. Или месечната вноска по кредита ще "изяжда" едва 8.8% от месечните доходи на Иван средно за периода на изплащане на студентския кредит. Да не говорим, че той може да избере и по-дълъг период на изплащане, т.е. вноската му да бъде по-малка, а и заплатата му може да бъде далеч по-висока.
Ето различните сценарии:
| месечна заплата в левове | 650 | 800 | 1000 |
| годишно нарастване | 8% | 8% | 8% |
| месечна заплата (към 2018 г., в левове) | 1299 | 1599 | 1999 |
| месечни вноски като дял от заплатата | 10.8% | 8.8% | 7% |
При това тези изчисления са консервативни, тъй като не вземат предвид ефекта от сивата икономика, допускат по-нисък от сегашния ръст на заплатите и използват сегашните високи лихвени проценти за целия период на изплащане. А те са високи заради кризата и ще паднат след нея.
В заключение може да се каже, че програмата за студентски кредити има и допълнителни ефекти. Тя разширява кредитния пазар, като в същото време предлага публична подкрепа чрез частичното гарантиране. Програмата може да бъде построена така, че да адресира специфични образователни нужди. Да не говорим, че не струва на данъкоплатеца никакви допълнителни пари и се побира в рамките на сегашния бюджет за образование. А в същото време увеличава значително финансирането на университетите.
Не бива и да се забравя, че тази програма увеличава достъпа до университетското образование за студенти от бедни семейства, тъй като те ще трябва да покрият от джоба си едва 10% от разходите за висше образование. Използването на кредит като частичен механизъм дава и повече стимули на студентите да се справят по-добре - предишни изследвания показаха, че студентите отговарят на безплатното образование чрез намаляване на вложените усилия.
---------------
Георги Ангелов е старши икономист в Институт "Отворено общество", Симеон Дянков е вицепрезидент в сектор "Финанси" в Световната банка
|
| Кризисните години могат да бъдат използвани младите хора да подобрят допълнително своето образование и така да увеличат бъдещата си производителност. Държавата може да подпомогне този процес, най-малкото защото това потиска ръста на безработицата. |
|
| Симеон Дянков |
Като цяло.....верно дето е нужно повече образование!