Ако се вярва на историческите четива, отегчението е било сред главните проблеми на Римската империя. Повече на тълпите в самия Рим, но и на империята, защото и най-далечните провинции трябвало да се напрягат за неговото разсейване и насищането на столичния живот с разнообразие. Половината тогавашен свят се трудел за Рим, работата я работели робите, а свободните граждани търсели главно разтуха. Имало е векове, в които официалните празници достигали 182 - всеки втори ден бил отделен за веселия и гуляи, а "извънредните" тържества и церемонии се притуряли едно след друго - все за борба с пустата скука. Най-лесната им страна било раздаването на хляб и вино. В Колизея, например, на едно представление хранели до 60 хиляди души! По-трудно било да се прояви фантазия, изобретателност - ново "виждане" в роящите се един след друг жанрове. Дори най-смелите сценични решения омръзвали на масите, които, знаем, нямали друга работа, освен да гледат и да критикуват. Но каквото и да предприемали дейците на римския зрелищен бизнес, те строго се придържали към един особен творчески метод - по аналогия можем да го наречем "робовладелчески реализъм" - в който всичко се случвало наистина, действителни били дори кръвта и смъртта.



Героите, които според автора трябвало

да умрат, действително умирали



Но театърът побирал твърде малко зрители. Пък и бюфетът бил свързан с повече разходи: дивеч, морски дарове, екзотични плодове. Затова предпочитани били мегазрелищата, там се чувствал и размахът на империята. От споменатите вече далечни провинции започнали да карат редки, невиждани под Апенините животни. Отначало само ги показвали на тълпите, после ги пускали едни срещу други. Но Рим не понасял еднообразието - много скоро стигнали и до сблъсъка на хора и зверове. Провинциите се задъхвали да попълват гигантските зверилници край Вечния град. Хиляди били заети с лова, дресировката и доставката на животни. Други - с тяхното избиване.

Съществува статистика. Има много разминавания в цифрите, но никога в едно - в мащаба. При откриването на Колизея намерили смъртта си пет хиляди животни. Друг път, при един особено сполучлив "лов" на арената само в един сеанс загинали 32 слона, 60 лъва, 10 тигъра, 30 леопарда,10 хиени, 10 жирафа, 10 елена, 40 диви коня, мечки, глигани, а също и носорог, хипопотам. При Помпей и при Цезар лъвовете ги убивали със стотици. През царуването на Август унищожили 3500 африкански животни, при Траян в едни само игри - 11 хиляди "глави". Без малко да забравим



прословутия император Комод, патологичен гадняр и кръвник:



само в един ден убил пет хипопотама, два слона, два носорога и един жираф. И това май не му е рекордът. Но пък със сигурност се записва като основоположник на т.н. ВИП (да си дойдем на думата) "формат"...

За да поддържат "тръпката", на арената почнали да изпълняват смъртни присъди - на престъпници, а също и на християни. Завързвали ги на стълб и пускали хищниците. Публиката обичала това, наслаждавала се. Едновременно и похапвала.

Върхът на римското риалити били наумахиите - "морски" битки в изкуствени водоеми, заобиколени от многохилядна публика. Протичали като истински сражения: унищожаване на кораби, избиване на екипажи, червени от човешка кръв води. Първата се състояла при Гай Юлий Цезар. Изкопали огромно езеро и спуснали в него 16 галери с 4 хиляди гребци и 2000 войници на борда. Това била "морската" битка между египетския и финикийския флот. Приемникът му Октавиан Август разиграл сражението при Саламин между гърците и персите, но вече с участието на 24 кораба. Шедьовър, който никога не бил надминат, оставил популярния в наше време филмов и телевизионен злодей Клавдий: сблъсък между сицилийския и родоския флот с 50 истински триреми и биреми, за чиито екипажи императорът опразнил римските затвори - качил на корабите 20 хиляди престъпници. 500-хилядна публика наблюдавала сражението от склоновете на хълмовете край езерото. В края то било натурално червено - загинали към 3 хиляди души.



Любопитен при наумахиите се явява проблемът за кетъринга



И изобщо: колко хляба трябва да отговарят на такова зрелище?



Вероятно въпросът за храната не е толкова страничен. Когато зрителят похапва, кръвта слиза в стомаха и в главата му олеква, а всяка жестокост на арената се преглъща по-лесно заедно със залците. Това се оказва особено важно в по-високото ниво на римската развлекателна индустрия - гладиаторските борби. Там, където той е трябвало и да се намесва - с дигнат или обърнат палец - в съдбата на победените. Това са били онези древни римски есемеси - никой не ги е броял, но са действали незабавно, в реално време. Само дето загубилия не го изгонват, а го изнасят. Но за гладиаторите - отделно...

Така, след като изчерпало възможностите на дивата природа и привършило с морските баталии, римското риалити се концентрирало върху човека. То извървяло дълъг път. Всъщност - векове. Днешното не губи време - направо от човека започва.

Историята набеждава зрелищата, че са поне половината причина за упадъка и гибелта на Римската империя. Ние от сърце се надяваме, че историята никога не се повтаря. Пък и нали помним, че трябва да мислим позитивно! Но все пак, случайно ли е, че както и да се нарича, съвременното риалити го въртят винаги по време на вечеря?