Проф. Гарабед Минасян е доктор на икономическите науки. Работи в Икономическия институт на БАН. Директор на института през 1992-1995 г. Има два мандата като член на Управителния съвет на БНБ (от 1997 г. до 2006 г.). През 1997-2000 г. е икономически съветник на президента.





- Проф. Минасян, според вас налага ли се България да иска от МВФ финансова помощ?

- Първо, трябва да сме наясно, че парите, които отпуска Международният валутен фонд, по принцип не са за харчене. С тях не може да се строи инфраструктура, не може да се влагат в магистрала "Тракия" или АЕЦ "Белене", нито пък с тях да се вдигат пенсии. Те са предназначени за попълване на валутните резерви, за преодоляване на диспропорции в платежния баланс. Нашите валутни резерви напоследък намаляват, но остават достатъчно високи.

- Какво значи "достатъчно високи"?

- Такива, че да осигурят вноса на страната поне за три месеца. Ако вземем валутните резерви без златото, преди година те покриваха вноса на стоки и услуги за около 5-5.5, сега стигат за около 4-4.5 месеца. Така че за момента България няма нужда от пари, от допълнително финансиране. А имаме ли нужда от съдействието на МВФ? То никога не е излишно, защото фондът притежава обиграни, опитни специалисти, и тяхната помощ е ценна - за сверяване на часовника, за координиране на вижданията по отношение на вътрешната макроикономическа ситуация.

Искам да припомня последното ни споразумение с фонда, което бе сключено през 2004 г. То бе от типа "предпазно" - споразумение за кредит, при което записаните средства не се предвижда реално да бъдат трансферирани.

- Нещо като много дълбок резерв?

- Да, парите си стоят заделени, но и двете страни знаят, че няма да бъдат ползвани, освен ако не възникне нещо непредвидено. И в това споразумение от 2004 г. бяха записани 100 млн. СПТ (специални права на тираж), равни на около 150 млн. долара. Това са дребни пари, детска играчка, и нищо от тях не бе похарчено. Защото преценката тогава бе, че България притежава достатъчно валутни резерви, за да може да покрива своите външни задължения и да балансира платежния си баланс. България не се нуждаеше от допълнително финансиране и затова бе сключено предпазно споразумение.

По принцип ангажирането с МВФ е своеобразна гаранция за чуждестранните инвеститори. Никой инвеститор не може да има пълен обхватен поглед за това, което се случва в друга държава. Фондът, като подписва споразумения, ЕК - като превежда средства - това означава, че нещата в тази страна вървят добре, има стабилност и предвидимост.

- Полша вече се договори с МВФ за 20 милиарда по новия антикризисен инструмент - гъвкав кредит, който се дава на стабилни икономики с единственото условие да продължат да поддържат стабилност. Някои казват, че и България трябва да поиска по тази линия поне 2 млрд. долара?

- Нямаме нужда от такива пари, ако изобщо имаме нужда от пари. Имайте предвид, че в момента брутните валутни резерви на страната се оценяват на около 22-23 млрд. лева, или около 16-17 млрд. долара. Подчертавам, друго е важно. В устава на МВФ са предвидени 6 цели, 6 типа подкрепа, като едва на пето място идва финансовата подкрепа.

- Високите лихви в България са ужасно бреме и за бизнеса, и за гражданите. Какво да се прави?

- Въпросът е защо у нас лихвите са високи. Всичко тръгва от лихвите по депозитите. Там имаше значително нарастване, което означава, че търговските банки имат нужда от свеж финансов ресурс. Те плащат скъпо за привличане на депозити, а това подбутва нагоре и лихвите по кредитите. Но високите лихви водят до ривърс селекшън, обратен избор - надеждните фирми не са склонни да плащат такава висока цена, а точно онези, които са най-закъсали и най-ненадеждни, са готови да теглят заем при всякакви лихви. И кредитирането замира - стои на 49 млрд., с леки, несъществени колебания. Печалбите на банките спадат, расте напрежението.

- Но в много европейски страни лихвите по депозитите са далеч по-ниски, защо няма прилив на техни пари у нас?

- Поради неопределеността на ситуацията у нас. Докъм края на миналата година имаше нарастване на чуждестранните депозити в българските банки. В последните месеци има пречупване, обратна тенденция. Досега банките правеха грамадни печалби. В последните 5-6 години с по една трета нарастваше нетната печалба на банковата система. От 2003 г. насам се наблюдава такъв процес, чуждестранните мениджъри усетиха, започнаха активно кредитиране и печалбите на банките растяха. Сега обаче печалбите намаляват. И не само заради глобалната криза, а по наши, вътрешни причини. Напомпаните сектори - строителство, операции с недвижимости, започнаха да се сриват.

- А как се отразява световната криза на парите, които емигрантите пращат в България?

- Трудно е да се каже, окончателните данни винаги идват със закъснение. Както и изобщо числата за платежния баланс. БНБ съобщава предварителни данни и после започва да ги коригира. За да получите представа за мащаба на корекциите, ще ви дам следния пример. Преди две-три седмици излезе поредната корекция за платежния баланс за 2006 и 2007 г. И се оказа, че за 2007 г. чуждестранните инвестиции, преди това оценени на около 6 млрд., всъщност са с 2 милиарда повече.

- Но това прави 8 млрд. евро. Значи 2007 г. е донесла абсолютен рекорд по приток на чужди инвестиции?

- Точно така, имаме нов рекорд, след преоценката. При това и тези данни за 2007 г. още не са окончателни. И така за трите години - 2005-2007 г. - доскоро се смяташе, че ПЧИ са около 18 млрд. евро общо, а сега се оказва, че не са 18, а 21 млрд.

- Значи и данните за 2008 г. може да се окажат доста по-различни?

- Да, ще има корекции, може би нагоре, а може би надолу.

- Имате много остри критики срещу опитите на кабинета Станишев да замести липсващите чужди инвеститори.

- Прочетох внимателно т.нар. антикризисен план на правителството. По мои груби сметки там са предвидени разходи за 27-28 млрд. лева, а никъде не пише откъде ще се вземат те. Ще ви цитирам числа от плана на Станишев: "С нови 5.6 млрд. лв. увеличаваме капиталовите разходи", "допълнителна инвестиционна програма в размер на 700 млн. лв.", "през 2009 г. подготвяме енергийни проекти на стойност близо 6 млрд. евро", "предоставяме 500 млн. лв. на Българска банка за развитие", за подпомагане на българските фирми - 2.3 млрд. лв., по Програмата за развитие на селските райони - 1 млрд. евро", за социално осигуряване и разширяване на подкрепата - над 9 млрд. лв., "Увеличаваме средствата за пенсии с 1.25 млрд. лв. спрямо 2008 г."; "заложени рекордни инвестиции в здравеопазването в размер на над 3 млрд. лв." и т.н.

Очевидно е, приходите в държавния бюджет не могат да осигурят такова харчене, а в плана не се говори нищо за източниците на грандиозното финансиране. Няма и дума по най-важните въпроси, за онези трудни мерки и решения, които биха донесли реални резултати - как България да си върне доверието на партньорите от ЕС и достъпа до еврофондовете. Как да се подобри работата на институциите, как да се води истинска битка срещу корупцията и конфликта на интереси.

За да има успешно лечение, трябва да се постави точна диагноза. Глупаво е, ако някой страда от високо кръвно, да го лекувате за стомашно-чревно разстройство. А това правителство не иска или по-вероятно не може да постави правилна диагноза. То не е компетентно и го показва с поредица действия и бездействия.

Погрешна и вредна е любимата теза на управляващите, че сегашната криза е само и единствено привнесена, че те са направили всичко добро, а онези, лошите отвъд океана, объркаха всичко. Всъщност, у нас отдавна назряваха напрежения, които рано или късно щяха да избият в криза. Банкерите отвъд океана ли са виновни за уродливите бетонни джунгли по курортите ни? Те ли разрешаваха всякакви порочни заменки и строежи? Глобалната криза ли доведе до фалит "Кремиковци"?

Публична тайна е, че у нас имотите се продават на едни цени, а се декларират на десеторно по-ниски, така че да се плащат минимални данъци. Това стимулираше спекулациите с недвижимости и облагодетелстваше изпирането на пари. Кого да виним за това? Да, глобалната криза е виновна за спада на чуждестранните инвестиции, но няма как да се припише на нея и спирането на европейските грантове. А трябва да си даваме сметка, че инвеститорите се въздържат да влагат в България и заради набъбващите напрежения в отношенията ни с ЕС.

- И каква е вашата рецепта, какво ще посъветвате правителството?

- Ще ви отговоря с анекдота за българския космонавт, пратен на орбитална станция - задачата му била: "Храни редовно кучето, не пипай нищо". Има много работа за вършене, но не мисля, че е по силите на сегашното правителство.