:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,684,126
Активни 662
Страници 26,691
За един ден 1,302,066
Истинската история

Андроник II и безценната плащеница за Охрид

До средата на XX век междудържавните подаръци са най-често скъпи и надхвърлящи конкретния смисъл
Плащаницата, подарена от император Андроник II (1282 - 1328) на охридския архиепископ. Надписът на средногръцки гласи: "Пастирю на българите, споменавай при жертвоприношения владетеля Андроник Палеолог", двуслойна коприна, златни и сребърни нишки. Изработена в края на ХIII в.- началото на ХIV в. След многогодишна сложна консервация и реставрация един от най-големите паметници на византийския дворцов текстил може да се види в Националния исторически музей.
Сред най-важните открития на експедицията, водена от руския археолог Никодим Кондаков (1844-1925) в областта Македония през лятото на 1900 г., е безспорно плащеницата, подарена на охридския архиепископ - вероятно Григорий (1313-1328) и вероятно в началото на ХIV в. - за обновяването на храма.
Изработена от двуслойна червена коприна, плащеницата е с обща площ 3.25 кв. метра и е най-голямата в света от паметници на византийския дворцов текстил, запазени до днес. Изработката й в някое от цариградските императорски ателиета е отнела няколко месеца, а употребеното злато и сребро, изтеглени на тънки нишки за везане, са близо 2 кг.
Макар че очевидно е внимателно съхранявана, неизвестно кога долният й ляв ъгъл е засегнат от пожар. Изгорялата част е била заменена с нескопосно пришита църковна тъкан (воздух) с изображение на сцената "Приемане на причастието", която също се датира в ХIV в. При продължителната и много тежка реставрация на паметника от 1991 до 1996 г. (реставратор М. Орманова, НИМ) двете тъкани с огромна историческа и художествена стойност бяха разделени и днес се излагат поотделно. Смята се, че са напълно стабилизирани както по отношение на коприната, така и на сребърните и златните нишки и това състояние може да бъде запазено задълго, ако се спазват определени изисквания за съхранение и представяне.
Не подлежи на съмнение принадлежността на този паметник към богатствата на съборния охридски храм "Св. София" - неговата ризница ще да е съдържала значително количество подаръци както от българските царе, така и от византийските императори. След превръщането на храма в джамия през ХV в. част от неговите съкровища са пренесени в църквата "Св. Богородица Перивлепта", където я открива експедицията на Н. Кондаков.
Както това е обичайно, върху плащеницата е представена сцена с мъртвия Христос след свалянето му от кръста. Христос е представен легнал върху погребалното ложе, покрито с разкошно покривало, облечен само в перизома (вид къса препаска). Зад него са разположени два ангела в ролята на дякони с рипиди в ръце. В ъглите на композицията са представени символни изображения на четиримата апостоли.
Дарителят става известен от извезания на дългата страна на погребалното легло дарителски надпис - император Андроник (II) Палеолог. Без да разполагаме с категорично указание, можем да смятаме това за достатъчно сигурно, имайки предвид засилената дарителска дейност на този император и на близки негови роднини към охридските архиепископи на "цяла България".
Дълго се смяташе, че принадлежността на плащеницата към управлението на император Андроник II е трудна за доказване. Днес знаем, че богатите подаръци, правени от императора и неговите роднини на охридските архиепископи, са държавна политика, подготовка за засилена експанзия на Византия към областта. Политика, чието осъществяване скоро става възможно.

* * *
Разбира се, че и в наши дни е прието правенето на подаръци на държавни глави, на министри, на духовни и религиозни водачи, което е не само акт на любезност и добри чувства. Все пак на първо място е суровата прагматичност. Подаряването създава преди всичко благоприятна среда за постигане на наистина важни отстъпки в междудържавните отношения. Особено е значението на подаръците в дипломатическите отношения в античността и Средновековието, когато недостатъчно големият подарък може да предизвика значителни кризи, включително и война.
В годините след Втората световна война, в условията на рязка поляризация, междудържавните подаръци се правят след обстойни проучвания, за да се постигне максимален ефект с колкото е възможно по-скромни усилия.
Много характерен пример може да се намери в германско-иранските политически отношения в началото на 60-те години на миналия век. Завършващият кариерата си на канцлер Конрад Аденауер много дълго и внимателно подготвя посещението си в Иран. По това време е хубаво и полезно да си в добри отношения с приказно богатата страна и с нейния владетел-бог. Шахиншахът Мохамед Реза Пахлави току-що се е сдобил с наследник чак от третата си съпруга. Младият принц Реза Пахлави се ражда през октомври 1960 г., след като баща му разтрогва предишните си два брака поради липса на мъжки наследник за иранския трон.
В тези условия Конрад Аденауер заедно с голяма автомобилостроителна компания, чиято продукция и днес е символ на успех за много хора, подготвя напълно работещо и подходящо за деца умалено копие на най-новия модел на компанията. Автомобилът е поднесен на щастливия шахиншах и на едва проходилия престолонаследник при посещението на Аденауер в Техеран. Иранската страна се отчита със също толкова скъп подарък, чиято подготовка не е отнела време - расов арабски жребец. Много важен компонент на поднасянето на междудържавни подаръци е тяхната приблизително равна стойност, а в случая с разменените между Аденауер и Пахлави подаръци това условие е напълно спазено - и автомобилчето, и конят са оценени на 350 000 щатски долара, една наистина много значителна сума за началото на 60-те.
Внимателно са проучвани навиците и желанията на Леонид Брежнев в периода на студената война. Да му се направи подарък е било сравнително лесно. Всеизвестна е била любовта му към колекционирането на автомобили. Освен, естествено, всички съветски модели и марки в колекцията му, формално числяща се към гаража на ЦК на КПСС, има цяла поредица от японски, немски, американски и италиански коли, подарени му по най-различни поводи.
В днешния свят на глобализация, прагматизъм и непукизъм значението на междудържавните подаръци намалява значително. Изглежда, че вече не се правят скъпи подаръци. Най-значителната съвременна колекция от държавни подаръци у нас бе събрана при честването на 1300-годишнината от основаването на българската държава.
Както и византийските държавни подаръци от ХIII-ХIV в., така и тези от 1981 г. се пазят в Националния исторически музей. Държавните подаръци при честването на основаването на българската държава са събрани в отделна сбирка, но малко от тях правят някакво особено впечатление.
Вероятно най-атрактивният подарък за 1300-годишнината е от бившия иракски президент Саддам Хюсеин. В голяма кутия от кристално стъкло е поместен сувенирен пейзаж от дебело позлатена палма с височина 40 см и много реалистична фигурка на камила в подножието й. Под стъкления похлупак е и възпоменателният надпис върху също позлатена плочка. Съветският съюз, който не хареса особено нашето честване, ни е подарил модели в мащаб на ракета-носител и на спътника "България-1300".
За нашите подаръци за чужди държавници днес се харчат повече от скромни суми. Подаряват се нескъпи копия на оригинални експонати от българските музеи - на неолитен керамичен съд от селищната могила в Караново за колекцията на принц Чарлз, повечко старинно оръжие, безброй копия на икони и на съдове от Панагюрското, Боровското и Рогозенското съкровище, като се набляга на красиво оформени съпътстващи текстове, писани от специалисти в съответната област. Скромно, но с вкус.
 Църквата "Св. София" през 1900 г. и днес.
8
12094
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
8
 Видими 
07 Май 2009 05:43
Абе, хубаво започва с плащаницата. За нея толкова малко се знае и толкова много интересни неща могат да се кажат за времето, за хората, за живота тогава...
А вместо това е ударено на елементаризация кой кому какво подарил. И на евтино политиканстване.
В стила на онзиденшната епидемия от хайку:
Истинска рече?
Празнодумие клати...
И пак! Егати!
07 Май 2009 06:22
Съветският съюз, който не хареса особено нашето честване, ни е подарил модели в мащаб на ракета-носител и на спътника "България-1300".
Хе-хе-е-е! Сега остава Мъко Моя++ да се появи да ни обясни колко сме задължени за това...
07 Май 2009 09:53
Мъко Моя++ може и да не се яви. Той сега громи Бойко и Костов...Още не са му поръчали да трепе и Яне, барабар с РЗС...Ама има у него потенциял....
07 Май 2009 11:19
Изписва се плащАница.Както е в текста под илюстрацията.
08 Май 2009 09:15
Поредната статия на Петрински, която иде да покаже, че свободното слово има и своите отрицателни страни. Съмнителна историческа подготвеност на автора (впрочем и той не знае какъв точно е - историк ли, археолог ли, какво ли?), безумни преходи от тема на тема и най-смехотворният опит за скрита реклама на институцията, която му дава да руча бел леб, па и масълце.
Автора
08 Май 2009 09:58
"вероятно", "вероятно", "неизвестно кога"

Уважаеми г-н Петрински,

Наскоро беше публикувана Ваша статия за работите на мой преподавател от университета, академик Фоменко. Постнал съм там мнението ми.

Сегашната Ви статия, и "вероятния" характер на датировките добре отразяват именно теорията на Фоменко, и показват, че той разполага с много повече познания от Вас за датиране.

Статията по-горе е тюрлю гювеч. Изглежда като "разрешена" понеже вестника няма какво да печата, отколкото нещо, което има смисъл или полза за обществото.





Редактирано от - Петко Фенерски на 08/5/2009 г/ 10:04:24

08 Май 2009 10:10
Уважаема редакция на "Сега",

Фактът, че тази статия е в най-четените (ако е изчислено с автоматичен брояч) отразява по-скоро интереса на българите към историята и Македония, а не някакви качества на този материал или автора.

Моите уважения към г-н Петрински!

08 Май 2009 14:55
Аз пък харесвам Петрински- пише леко, разбираемо, не натрупва с наукоподобен език, а пък успява да предизвика интерес с неизвестни любопитни факти
Ако читателите искат те могат да поровят нататък в "сухата" научна литература за супер точните факти- ама искат ли наистина...
Статията е интересна и показва част от дипломaцията която често е в сянка
Забавно е че разни научни светила веднага се хващат за дреболии и се чувстват предизвикани...
За мен е удоволствие да чета статиите на Петринкси( на Иван или на дуета) , честно казано наистина се зарадвах че имаше нова...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД