13-годишният Джузепе ди Матео е отвлечен преди няколко години в Италия. Защото баща му Марио Санто ди Матео, един от първите разкаяли се мафиоти, е сътрудничил на правосъдието. Близо две години детето е държано в плен. Накрая е удушено, а трупът му е разтворен в сярна киселина, за да не остане следа от жестокото престъпление. Извършителите обаче са заловени и осъдени тежко. 37 души получават тежки присъди - години затвор и доживот. Съдът е безмилостен - осъдени са дори тези, които само са носили храна на детето. След този случай Италия започва безкомпромисна борба с отвличанията, които по онова време са станали като епидемия. Това разказа магистратът Алфонсо Сабела, който наскоро бе в България. Според него това е ключовият момент в битката срещу мафията.

В България, за щастие, все още няма отвлечено дете, но примерът с Италия трябва да ни подсети, че



трябва да се побърза с вземането на ефикасни мерки



срещу зачестилите напоследък отвличания. А поводи за оптимизъм няма. Едва покрай отвличанията на Киро Киров и Вене Сотиров (това на Ангел Бончев мина като на кино за МВР и прокуратурата) се заговори за множество мерки срещу тези жестоки престъпления, и то за кратко.

А проблемът се задълбочава. Достатъчно е да се отбележи, че според неофициална информация само за миналата година са регистрирани няколко десетки отвличания. Споменава се и цифрата 208. Дори и тя да е пораздута, очевидно става дума за тенденция. Защото дръзките престъпления започнаха още през 2001 г., когато бе и първият по-шумен случай с голям откуп. Бизнесменът Стефко Колев бе освободен, след като жена му и брат й, следвайки инструкции на похитителите, хвърлиха сак с 1 млн. лева от влака София-Мездра. От тях се разпиляха 150 000 лева, които бяха намерени от кантонер. Той ги предаде на полицията и бе публично награден с часовник. Останалите пари не са намерени. Колев твърди, че похитителите са знаели всичко за него, дори съдържанието на жалбата, подадена от жена му в полицията. От МВР обаче твърдят, че не са установили в отвличането да са замесени техни служители. Позната история, нали? Прилича и на отвличането на Киров, и на Сотиров - хора в полицейски униформи, сходни суми, начин на действие...

Антимафиотите от НСБОП стигат до извършителите на Колев, след като засичат телефонни разговори между похитителите и съпругата на бизнесмена. Обвинени са Джаки и Борчо, които според МВР са от групата на Йоско от Костинброд и Шаки, специализирана в отвличания и мокри поръчки. Тази банда бе разследвана и за убийството на Филип Найденов-Фатик. Според други данни обаче именно Джаки е бил организатор.

На ръката на Борчо бе открит часовникът на Стефко Колев. През ноември 2003 г. обаче той бе застрелян в столичния кв. "Бояна". Твърди се, че е убит, защото се е пречупил и имало вероятност да сътрудничи на полицията. Убит е и Шаки. Джаки остана единственият обвиняем по този случай. И бе оправдан. Съдът не отчете факта, че часовникът на Колев е бил на ръката на Борчо. На разпитите той обяснява, че го бил купил от някакъв пазар. И магистратите решават, че полицията трябва да докаже, че Борчо е взел часовника от Колев.

Всъщност този случай повдига въпроса



дали точно Темида не роди отвличанията,



като не раздаде достатъчно сурови наказания и при малкото разкрити случаи. Защото похищенията могат най-ефикасно да се ударят с разкриването на групите, с арестуването, с отнемането на натрупаните печалби. Но очевидно и законите, и действията на магистратите обезсърчават. Вижда се, че всеки може да се отърве от правосъдието. Или пък то да се забави с години. Като делото срещу Янко Ваташки и Иво Методиев за отвличането и изнудването на йорданския гражданин Мохамед Атти през 2002 г. Присъдата на Софийския градски съд бе произнесена едва преди дни. Двамата получиха по 7 години затвор за отвличане, искане на откуп, заплахи за убийство и нанасяне на телесни повреди. Според обвинението те са се представили за служители на тогавашната НСБОП и са отвлекли Атти пред дома му в центъра на София. В следващите няколко дни го държали във фургон в с. Николаево. От МВР тогава съобщиха, че похитеният е подложен на жестоки мъчения - тялото му е рязано с нож, а краката му са горени с ютия, държан е без храна и вода. За свободата на Атти бяха поискани 20 000 долара. След три дни откупът бе платен, а жертвата изхвърлена в покрайнините на София. Присъдата на двамата е само на първа инстанция и те ще обжалват. Кой знае кога и дали изобщо ще бъдат осъдени някога окончателно.

Не може да се отрече, че



МВР лансира няколко идейни пакета



за справяне с отвличанията. Някои от тях - резонни, други - очевидно неефикасни, трети - просто прикритие за желанието за повече правомощия.

Такова е искането за промени в Закона за електронните съобщения, които да дават право на МВР безпрепятствено да следи кореспонденциите по телефон и интернет. Като аргумент бе даден случай, в който мобилен оператор отказал справка и разпечатка за телефон на заподозрян с мотив, че няма дежурни нощем и по празниците. Вина за това си има самото МВР, а и държавата, която като дава лиценз на мобилните оператори и иска от тях достъп по всяко време. А и откога се говори за нуждата от спешно изграждане на система за позициониране с точност до един метър на комуникаторите. Да може във всеки един момент по идентификационния номер да се види къде е отвлеченият или пък похитителите.



И защо това не е направено досега?



При положение че мобилните оператори имат този ангажимент по линия на спешния телефон 112. Самото МВР твърди, че този метод е в основата на пресичането на престъпната дейност с отвличанията в Литва, Латвия и Естония преди години. Защо чак сега се сети? Тепърва ще се купува софтуер, с който по-бързо да се установява и идентифицира мястото, откъдето се провежда разговорът за откуп. Както и да бъде съкратен преходният период за анонимните предплатени карти.

Не издържат и оплакванията, че се бавят исканията за използване на специални разузнавателни средства, защото трябвало разрешение от съда. Сигурно и на МВР е известно, че министърът има право при заплаха от непосредствено извършване на тежко престъпление - каквото безспорно е отвличането и възможността жертвата да бъде убита, сам да разрешава подслушване или наблюдение. И след 24 часа съдия да потвърди събраните данни.

МВР иска и спешни промени в Наказателния кодекс и специална санкция за приготовление и помагачество за отвличане, включително и вдигане на наказанието за отвличане на 30 години затвор. Дори се появи предложение за наказване на даващите откуп. Главният прокурор Борис Велчев основателно изрази резерви към ефективността от вдигането на наказанията и посочи, че е по-важно да има превенция, разкрити отвличания и осъдени. Велчев категорично порица идеята за инкриминирането на даването на откуп, като обяви, че тя надхвърля границите на разумното и не би трябвало да се наказват роднините, които искат да спасят своите близки.

Изненадващо дъщерята на отвлечения Вене Сотиров - Ирина, подкрепи идеята на вътрешния министър Михаил Миков. "Колкото и да е жестоко, това трябва да стане и държавата и полицията да си влязат в ролята", смята тя.

Дебат се разгоря по идеята да се запорира веднага имуществото на близки на отвлечения, за да не плащат откупи. В Италия има специален закон за блокирането на средствата на семействата на похитените. Идеята е, че отвличанията са скъпи операции и цената на откупа донякъде покрива само разходите по операцията - да държиш заложник е доста сложна и ангажираща работа, много хора трябва да бъдат въвлечени, да се организират достатъчно скривалища. След като започнало блокирането на средствата, веднага намалели и случаите на отвличания, които



станали икономически неизгодни



В това има известна логика, но опонентите на тази мярка посочват, че при отказан откуп похитителите могат да станат груби и да убият жертвите си. Затова трябва внимателно да се обмисли прилагането на този подход.

Властта много късно сети и да предлага награди за информация, свързана с отвличания.

Най-тъжното обаче е, че изобщо не е ясно кои мерки кога евентуално ще влязат в сила. Което отваря широко поле за действие на ставащите все по-дръзки бандити. България е твърде малка държава, за да могат няколко банди за отвличания да подлудяват цялото общество, докато сигурно 100-хилядна армия от депутати, министри, прокурори, съдии, следователи, дознатели, оперативни работници, полицаи и подслушвачи лансират панически някакви отнесени мерки. Тези хора направиха за смях властта. Но ако управляващите позволят те да разплачат и обществото, то каква ще е нуждата от тях?