Няма по-излишно нещо в България от европейските избори. Месец преди вота на 7 юни по нищо не личи, че държавата знае за какво членува в ЕС - отказва да се промени според европейските изисквания, а Европа й отказва фондовете си. Партиите, които са творци и продукт на същата държава, не забелязват разлика между европейски и национални избори. Затова пускат плакати, които да стават и за двата вота.

Управляващата



БСП даде тон с простодушна откровеност



"Изборите за Европарламент ще бъдат първият тур на изборите за национален парламент", каза бодро нейният лидер Сергей Станишев на първомайския митинг в столицата. Независимо дали са в управлението или в опозиция, лидерите на значимите партии мислят като него. Първите избори за Европарламент (ЕП) у нас преди две години бяха извънредни и показаха колко са маловажни за българската политическа система без съчетаването им с вот, който дава пряк достъп до властта. Спечелването им през 2007 г. от партия без присъствие в националния парламент (единственият депутат от ГЕРБ е пребоядисан царист) не промени с нищо образа на България в Европа. Пратениците в ЕП на управляващите партии се изявиха предимно като лобисти на властта за отбиване на критиките на Еврокомисията (ЕК), а евродепутатите от опозиционните сили бяха по-незабележими дори от хилавата опозиция в Народното събрание (НС). Ако се вгледате в отчетите и на едните, и на другите какво са свършили, ще видите периферни заслуги, които са далеч от голямата цел за превръщане на България в "нормална" европейска държава.

Официално



депутатите в НС са бедни роднини на евродепутатите,



които благодарение на предстоящото повишение на заплатите си и на многобройните бонуси могат да станат милионери в евро за един мандат, както изчисли през февруари в. "Таймс". Въпреки това ЕП не изглежда толкова привлекателен колкото НС, защото кой би допуснал, че народен представител живее само от една заплата. Неслучайно автомобилният салон на паркинга пред парламента е по-луксозен от автопарка на ЕП. В Страсбург и Брюксел няма да видите евродепутати да ходят на работа с джипове. У нас е друго. Джипът е белег за превъзходство - онази власт, която доминира на пътя, въпреки че правилата са еднакви за всички. Власт над законите - такова нещо Европарламентът не може да предложи и затова за неговите листи не се натискат първите ешелони на нашенските партийни елити.

Тук е главното разминаване, което пречи на България да бъде пълноправен член на ЕС и което й докарва критики и санкции от Брюксел. Държавата формално следва европейските предписания за изменения на законодателството си, но от това не произтичат правни последици - съдът е в паралич, а изпълнителната власт обслужва себе си и своите обръчи от фирми.

Прави впечатление, че никоя от партиите, възползвала се някога от облагите на властта,



не включва в политическата си платформа оценките на ЕК



Сякаш те нямат нищо общо с работата на евродепутатите. Само партии като ГЕРБ и "Ред, законност и справедливост", които още не са били на власт, се осмеляват да пригласят на ЕК. Но европейските християндемократи дават рамо на Бойко Борисов, а британските консерватори - на Яне Янев, не толкова защото харесват идейните им платформи (имат ли такива?), а защото няма кого да подкрепят след изреждането на другите в управлението на държавата.

В средите на левицата Партията на европейските социалисти дава рамо на българските си колеги само от формална солидарност. Тя не би могла да направи нищо повече, след като правителството, оглавявано от социалист, отнесе най-острите публични критики в историята на ЕС.

При либералите, които са третата по големина група в ЕП, шанс за подкрепа има НДСВ - не заради друго, а защото сложи начело на листата си Меглена Кунева, която като комисар няма как да не е съгласна с решенията на ЕК по адрес на България, щом ги е гласувала. По този начин се смекчава негативният ефект от участието на жълтите в тройната коалиция, но само за пред Брюксел. Що се отнася до "либералите" от ДПС, те си знаят да не чакат европейско признание след откровението на Ахмед Доган, че купуването на гласове е европейско явление.

Най-ненужно е да ходят на евроизбори симпатизантите на "Атака", защото преизпълнените с национализъм техни лидери ги учат да не обръщат внимание на европейските напътствия към България. Разбира се, те могат отново да излъчат свои пратеници в ЕП, които както и досега да се занимават с шоу за сметка на остатъците от национална репутация в Брюксел и Страсбург.

Както се вижда, българският избирател е изправен пред въпрос, на който никоя партия още не дава смислен отговор: Защо да ходи на евроизбори? Ако ще е за репетиция пред парламентарните избори - да вървят онези, които не са пробвали как се сгъва и пуска бюлетина. Ако ще е заради самите евроизбори - нека партиите, които го канят на вота, да измислят през оставащия месец поне едно разумно основание. Иначе да си гласуват сами.