"Демокрацията" е един от великите лозунги на ХХ век. Поглеждайки назад, вероятно ще го определим като най-великия и най-важен. Колко души извън политическата класа и нейните сателити днес твърдят, че наистина имаме задоволително функционираща демокрация, отговаряща в достатъчна степен на собствените си претенции?

Хората се оставят да бъдат отклонявани с помощта на комбинацията от "хляб и зрелища" и относително благополучие в личния живот. Безпомощността, примирението, гневът и мъката биват потискани. Демокрациите и теориите за демокрацията в съвременния свят се провалят тотално. Реално съществуващите демокрации, съизмерени с истинското понятие, се оказват фалшиви, негативно-реалистични и "привидни".



Нашата демокрация още не функционира



С други думи: функционира по начин, при който вече и в Германия много избиратели гласуват за нея с краката си, като не ходят на избори. Не искат да слушат, да виждат и в последна сметка си тръгват - това са реакциите, с които хората в нашата страна - но, разбира се, не само в нашата страна - отвръщат на въпроса за демокрацията. Еволюционно излизащата именно днес на дневен ред утопия за самоуправлението на народа може да се осъществи на отделни стъпки с разкритията за дефицита на демокрация в нашето общество и с проекта за създаване на по-добра демократична система.

Малко бягане с препятствия през различни предразсъдъци:

1. Демокрацията е една сравнително лоша форма на управление, но няма по-добра.

Този постулат се приписва на Чърчил. Негова е заслугата в хиляди политически и кръчмарски речи по "реалистичен" начин да се притъпява критиката към обществените недостатъци на нашата реално съществуваща демокрация. Този аргумент служи като типична идеология на оправданието и имунизиране срещу каквито и да било основни проблеми. Като идея демокрацията е прекрасна форма на държавно устройство. Но и досега си остава недообмислена утопия. По отношение на своето осъществяване все още е в ембрионален стадий. Много хора страдат от това лъжливо очарование на декларативно "узрелите", в действителност обаче незрели демокрации.

2. Политическата наука потвърждава, че хората в общи линии са доволни от демокрацията.

За доволни от демокрацията се обявяват повечето професионални политици, мнозинството от политолозите, социолозите и много поддръжници на статуквото. Гражданите обаче все по-малко си правят илюзии относно съществуващата демокрация и относно факта, че - като изключим периодичния избор между "чума" и "холера" - техният глас всъщност не се чува и техните демократични възможности да влияят на голямата политика са смешно малки. Политическата наука до голяма степен



не признава колко е силно недоволството на хората



от реално съществуващата демокрация.

3. Всъщност не можем да променим особено много неща, най-малкото пък конституцията.

Поради реално съществуващите злоупотреби на политиците хората поставят основите на демокрацията под въпрос. Накратко: "адаптираната" продукция по въпроса за демокрацията на основното направление в политическата наука няма нищо общо със социалната реалност на ширещото се недоволство и на оставащото все още мълчаливо примирение на така наречения суверен, т.е. на народа. Тя по-скоро прилича на егоистичното самодоволство на една трупаща печалби класа.

При нас няма "криза на ценностите" в смисъл големи части от населението да оспорят официално признатите ценности на основния закон. Това обаче, което имаме в скандално големи размери, е



криза на осъществяване на ценностите



Това ще рече, че висшите ценности на конституцията не се реализират в реалната политика. Изложените в конституцията основни ценности до голяма степен остават теоретична надстройка на едно доминирано от елементарния интерес несправедливо и разкъсано общество, чиято партийна система не заслужава името "демокрация".

4. Макар да е толкова несъвършена, все пак няма алтернатива на тази "учеща с малки крачки демокрация".

Ключовите фрази "господство на партиите" и "партийна олигархия" всъщност биха били напълно достатъчни, за да се аргументира становището, че досега демокрацията е осъществена само частично. Премахването на партийното господство и разпадането на ясно очерталата се "политическа класа" са определени като централна задача в настоящия момент. "Системата" обаче е склонна да обявява за табу основни структурни алтернативи и по този начин те изобщо не се дискутират. Подобно отсъствие на дискусия или способност на нашата съществуваща демокрация за саморефлексия, т.е. за колективен размисъл по основни въпроси в подходящи за това институции, превръщат израза "половинчата демокрация" в комплимент. Какво ще кажете за часовник, който външно изглежда много добре, но не показва вярно времето?

Това, че имаме в най-добрия случай половинчати демокрации, е елемент от неизказаното на висок глас познание на народа. Политическата класа и хората, които печелят от съществуващия порядък, премълчават това и не желаят да допуснат до дискусия алтернативни предложения. Следователно "няма алтернативи".

5. Всеки трябва да започне от себе си.

Това си е чиста псевдодемокрация от най-долните етажи. Тази етика може да се приложи във всяка житейска ситуация и във всеки отрасъл на икономиката. По този начин



демокрацията се превръща в напълно индивидуален проблем



и във въпрос на лично морално приличие. Хватката е в това дефицитът да се прехвърли морализаторски върху отделния човек. Трябва "да започне от самия себе си" и да си затваря устата. Демокрацията, правовата държава и социалният живот на общността са "сами по себе си наред". Злоупотребите на отделни хора, дори по върховете чак до федералния канцлер, нямало как да се предотвратят. Това било част от човешката свобода. Да мисли и действа наистина може единствено индивидът. Без свързващата конкретност на дадено мислене за общите дела и без паралелно мислещо участие на много хора обаче не може да се извърши системна промяна. Апелът към добронамереност, както и към други човешки добродетели може дори да попречи на преосмислянето на институциите и техните структури.

6. Ако погледнем на света като цяло, всъщност бихме се радвали, ако всички държави имаха само нашите проблеми с демокрацията.

Днешните половинчати демокрации не представляват добър пример за подражание, не са стимул за демократизирането на досегашните недемократични страни! Напротив, те се явяват причина за бягство в традиционализма или в модерния вариант на авторитаризма.

7. В момента най-важни са проблемите на икономическата и социалната политика: преодоляването на застоя на реформите.

Партийната система е рецидивиращо неспособна на действително големи, целенасочени реформи. Дори и най-добрите идеи за решаване на отделните въпроси попадат в мелницата на партийните стратегии - макар опозицията да е съгласна по даден въпрос, като структурен опонент не може да си позволи в никакъв случай да даде подкрепата си на управляващата партия.



Фаталното усещане да не се чува гласът ти в обществото



е в основата на чувството за безпомощност, което постепенно обзема мнозинството от нашите съграждани, и то от всички обществени слоеве. У милиони хора се надига неудържим гняв, защото техният глас изобщо не се чува в обществото. За този, който мисли така, демокрацията е нещо външно и чуждо на действителния обществен живот, нещо чисто формално. Не можем да му се сърдим. Защото "системата" ни внушава да мислим по подобен начин - завоалирано с морални апели и лозунги, които твърдят "Зависи от теб", докато истината е, че всички онези хора, които посочихме по-горе, изобщо не биват чути, което е предпоставка нещата да зависят от отделния човек. Това е многократно потисканата връзка на широко разпространеното, особено сред най-будните и порядъчните хора, чувство за безсилие с проблема на демокрацията.

Политическата власт днес се разпределя с помощта на партиите. Това е общоизвестно и бива търпяно. По-малко известно е, че само около 2% от възрастното население е организирано и активно участва в тези магазини на самообслужване с разпределението на властта. Независимо от състава си днешната "политическа класа" е закостеняло и господарско явление, пълна противоположност на постоянното подобно на кръговрат участие на всички слоеве от населението при управлението на общността.

Неприятното усещане и примирение, липсата на алтернативи са обхванали милиони хора, дори мнозинството на нашите "демократи". Мълчаливо мнозинство! Защото къде може да се чуе гласът му? При директно задаване на въпроса анкетираните не желаят да признаят огромния размер на разочарованието си. Умората на демокрацията се подчинява на прочутата спирала на мълчанието: "Губещите постепенно изпадат в мълчание". А по отношение на функционирането на демокрацията всички ние, които разбираме себе си като демократи, в момента сме губещи, независимо дали си го признаваме или не. Но така изглеждала представителната демокрация, ни казват: че отделният човек в действителност бил много силен, макар привидно да се чувствал така ужасно безсилен.



--------------------------------

* Извадки от "Революция на демокрацията. Реална утопия", издадена от варненската ИК "Стено". Повече информация - на адрес http://www.stenobooks.com.

**Йоханес Хайнрихс е професор и доктор по философия, дипломиран теолог, работи като гост-професор в Бон.