Той е лидерът с главно Л. Той е спасителят на СДС. Той толкова бързо се вживя в ролята на новия Чърчил, че вече естественото му състояние е да гледа пренебрежително хората, които не се съгласяват с него. Дневният му график е разчетен между съда, ЦИК и медиите, от които се леят прогнозите му за скорошната кончина на СДС и краха на десницата. Дори лицето му се изопна и усмивката слезе от него. Естествен е само във фейсбук.

Няма никакво съмнение - Пламен



Юруков страшно иска да остане начело на синята партия



и изобщо в политика. Въпросът е да има такава партия. Както е тръгнало обаче, прогнозите не са оптимистични. Последните съдебно-политико-интригантски събития около СДС издават страх, че колкото и хилава да е тая партия, за някои е заплаха, а за други - възможност да осъществят мечтите си за властта. Добре забърканата каша около регистрацията на новото партийно ръководство, жалбите в съда, взаимноизключващите се решения на СГС и ВАС и личният принос на Юруков и онези зад кадър превърнаха и самия него в танцьор на кокили. В един същи Краси Аврамов, дето само той си знае, че е Човекът Глас. Юруков е лидер на нещо, което няма да участва в евроизборите (а може би и за вота за национален парламент, ако е рекъл съдът), а най-голямата партия в "Синята коалиция" изобщо липсва от списъка с участничките във въпросния съюз. Просто няма такава партия на ръба на закона, при това с двама лидери, нито един от които напълно легитимен.

Народът се наслуша на прогнози преди всеки избор, че предстои мръсна игра. Ахмед Доган е любител на такива приказки и номера, но дори и той се стъписа от размера на случващото се сега.



Преди всичко се вършеше задкулисно, анонимно



и на принципа "една жена ми каза". Сега атаките имат лице. Юруков е едно от тях. Другото е Яне Янев. И зад всеки от тях стои антураж от сценаристи, които залагат на желанието им на всяка цена да бъдат водачи.

Пъзелът обаче е нареден другояче, тяхно участие след 5 юли не се предвижда. В най-добрия случай ще получат трохи от богатата трапеза, наредена от други. При това прогнозите са далеч по-слънчеви за Яне, отколкото за бизнесмена с тежнения към политиката.

Пламен Юруков бе потърпевш в една друга мръснишка игра, когато атаката бе насочена срещу него. Направи някои движения като лидер на СДС, с които показа, че има намерение да играе соло, и го засипаха с приказки, че е контрабандист, доносник на Държавна сигурност, дори Яне не му спести поредната си "новина" за нечисто минало. Лоша преценка направи Юруков, когато му хрумна, че народът ще му даде онова, което заетите в голямата игра му отказват, и реши да впише в устава текста за избор на лидер от низините. Членската маса обаче предпочете друг. Загуби и трябваше да остави нещата такива, каквито са. Щеше да остане в поредицата от незначителни председатели, които се появяват от време на време, за да напомнят за славното си политическо минало. Но нямаше да затъва в мръсната игра персонално. А сега е очевидно, че играе за отпадането на СДС отвсякъде.

Юруков, както и Мартин Димитров не могат да се мерят с политически хиени като Костов.



Те винаги ще са от миманса, но пък държат СДС



- ключа към силна коалиция. Сега с Костов, после евентуално с Бойко, но на по-високо ниво. Затова и участта им е подобна. Никога няма да станат лидери като лидерите. Само ще ги използват за мокри поръчки, защото са благодатни за това. В случая с Юруков се набляга на тщеславието му. Някой му подшушна, че може да поправи една грозна несправедливост към собствената му персона. Само че, решавайки личните си политически драми, се набърка в друга схема - опита да се изкорени възможността за силна десница. Без СДС това е невъзможно, затова всички се загрижиха да елиминират партията. Със всички възможни средства. Странно как лесно се даде Пламен Юруков да го превърнат в Господин за един ден. Един Пурко, чиято съдба е да влезе в 5-звездния хотел "България" само за ден, а после да се върне при... кафето.

Но пък от цялата тая суматоха може и да излезе нещо положително. Току-виж електоратът реши, че има хляб в това десницата да има свое представителство в Народното събрание. За отвратените от Костов той е малкото зло в случая. Така че ползата е обща - Командира ще влезе в парламента на крилете на СДС, но пък синята партия ще опровергае поредната черна прогноза.

"Политическото умение се състои в способността да предскажеш какво ще се случи утре, през следващата седмица и година. И след това да можеш да обясниш защо не се е случило." Знаете ли кой го е казал? Уинстън Чърчил. Полезно за Юруков ще е да помисли над това. После ще е нужно и обяснение на събитията. Така правят господата в голямата политика. Пурковците се връщат в естествената си среда.