Слушал царят вчера прегледа на печата по радиото и не могъл да повярва на ушите си как медиите са интерпретирали проваленото учредително събрание на НДСВ - щяло да има оставки.

А всъщност царят нямал намерение да иска такива. Тук медиите не повярваха на ушите си, защото баш негови близки хора заглаголиха от събота вечер та цяла неделя, че някои министри и зам.-министри трябва да си ходят.

Какво рече в събота Сакскобургготски? Каза, че не може да приеме министри, които повече са загрижени за проблемите на администрацията си, а не за народа. И депутати, които са забравили, че трябва да служат на избирателите и са добили навика да коментират работата на другия, вместо да дават отчет за своята собствена.

Същите тези депутати и министри един през друг ахнаха от мъдростта на своя лидер и тръгнаха да тълкуват думите му както им харесва. За нула време се окопитиха от ужаса пред собствения си провал и усърдно заповтаряха като заклинания царските фрази. После се наредиха пред микрофоните и с умен вид започнаха



да разсъждават върху значимостта на премиерския ход



и собствената си незначителност. Журналистите просто предадоха думите им.

Камен Влахов например откри зад думите на царя критика към колежката му по избирателен район Ирена Варадинова. Атанас Щерев разпростря недоволството си до ниво финансов, социален, транспортен и културен министър плюс още 3-ма неназовани зам.-министри. Герджиков и Димитър Ламбовски и те заувъртаха в този смисъл.

Тези, които не можаха да наклепат колегата, се задоволиха да се умиляват от морала на Сакскобургготски.

"Нашият лидер наистина за сетен път показа, че можем да се гордеем с него. И всеки, който го подценява наистина, само ще сбърка" (Елка Анастасова). "Това беше един пореден акт, с който той доказа, че за него стоят националните интереси над всичко" (Борислав Цеков). "Премиерът по чудесен начин показа, че моралът е категория, която или я има човек, или я няма" (Явор Милушев). И накрая: "Ще бъдем с царя до края на света" (Тошо Пейков). Все пак нищо не може да се сравни с изказването на военния министър Николай Свинаров, на когото от речта на началника му се избистрило, че "част от демократичните процеси трябва да бъдат още по-демократични", и с напомпаната увереност на Божидар Абрашев, че премиерските критики са "жестоки", но не засягат него.

Никой не откри себе си в думите на величеството.

Знаете, в двора е прието, щом царят се изкаже, всички да припадат пред блестящото му остроумие. И неосъществените партийци точно това направиха - счупиха си ръцете да ръкопляскат. Цялата сбирка и последвалата суматоха звучаха като в оня виц -



ти го псуваш, той ти вика мерси



Има нещо дълбоко сбъркано в системата, с която премиерът се опитва да ръководи движението и държавата. Наподобява колонизаторския английски стил - разделяй и владей. Кобургът първо допусна крамолите и интригите в своите редици, а оня ден упрекна своите, че не работели екипно. Тази дума е сред непознатите и в правителството, и в парламентарната група.

Царят остави младите да се обърнат срещу старите, Кошлуков срещу Панайотов, великденци срещу юристи. Не взе страна, прояви се като цар на мълчанието, остави ги на мечтите им как растат в партийната йерархия и накрая публично ги унизи. Изсмя се срещу напудрените им в очакване физиономии.

Не че е невиждано и нечувано като управленски маниер, но нали този цар все говореше, че ХХI век поставя много големи отговорности пред България.

Симеон отдавна можеше да каже, че НДСВ не е готова да става партия. В началото на годината би могъл да върне проектодокументите за преработка. На всяко едно от десетките заседания на правителството имаше възможност да скастри работата на министрите си. А на депутатите, които го гледат в устата, имаше хиляди възможности да им направи забележка, че се занимават предимно със себе си. Можеше, дето се вика, да посъветва Атанас Щерев да не харчи залудо собствените си пари за шампанско, което няма да гръмне. Още повече че на самия премиер му се досвидяха къде 300 лева, за да пусне една бюлетина в с.Баня.

Вярно е, че гаврата с верните му депутати и министри гали ухото за изтерзаното ухо на избирателя. И целият цирк с лъжеучредяването беше предназначен за зрителите на новинарската емисия на БНТ в 17 часа.

На някои може би им хареса, че царят отряза самозабравилите се царедворци и създаде привидност за вярност към народа. За други премиерът пак доказа кръвта си - никакъв партиен пост не е толкова вездесъщ колкото самият Сакскобургготски.

Царят явно няма задръжки към хората си, когато личните му интереси, съчетани с народните настроения, социологическите проучвания и продънените джобове изискват да ги жертва. За да блесне Симеон в събота, жертва и остатъците от авторитета на елита на НДСВ.

А от реакциите на т. нар. елит стана безпощадно ясно, че от него управленски елит не става.