Снимки: личен архив





Енорийският свещеник при църквата "Свети Георги Победоносец" в Кърджали е особен екземпляр. Светското му име е Камен Гарена, него е сложил и на книгата си с разкази "Молитва за обич". Гарена означава камък, не пропуска да подчертае той. Името Петър пък той приема в Араповския манастир край Асеновград заедно със заповед за "свещеник на разположение". Биографията на отец Петър започва в края на ноември 1956 г. и е разхвърляна между горещите точки на Балканите, краткото следване в Художествената академия, Богословския факултет на Софийския университет, националистическите митинги...Служи в районите с етнически смесено население, както и в Турция, Македония, Румъния. По време на българските вълнения в Молдова, когато там пристига генерал Лебед,



отец Петър е пак в епицентъра на събитията



През последните години по заповед на пловдивския митрополит Арсений поема църковните дела в Кърджали и преподава в местния Богословски факултет.

Стихията на кърджалийския поп обаче е религиозният празник Богоявление. От този чисто християнски ритуал свещеникът може и прави ако не национален, то поне общоградски празник, който спокойно може да претендира за базисен модел на междуетническото и религиозното равновесие. Миналата година на Йордановден хвърлянето на кръста беше жив спектакъл. Облечен в бели одежди, отецът се изхлузи от парапета на големия мост над река Арда, която разделя Кърджали на две...И се спусна по въже, а белите му поли се развяха над ледените води! Ей така от високото, както си летеше, попът хвърли разпятието, а голи младоци се втурнаха да го ловят в реката. Хорското гъмжило, накацало по моста и под него, първо се стъписа и замръзна от почуда, а после изтръгна едно мощно хорово "О-о-о-о!"



Седнал на муле, теглено от мюсюлманин,



а отпред в калта припка девойка, дюздисана като кръстоносец - така се появи отец Петър на тазгодишното Богоявление. Човешките рояци отново ахнаха. Без обаче да подозират, че само мразовитото време и вятърът са попречили на отчето да реализира първоначалния си замисъл. Според него кръстът трябвало да полети към реката от небесните висини - оттам, докъдето може да се въздигне делтапланът, с който попът е смятал да се разходи под облаците, но не би... Питам го, защо бе, отче, все такива ги правиш на тоя празник. А той ми се кълне, че още по-големи чудатости е готов да извърши, само и само Кърджали да присъства в ефира и вестниците като град с единен народ, без етническа и религиозна вражда, модел за толерантност! И е вярно - на Йордановден край реката се струпват и християни, и мюсюлмани. Защо, пита той на свой ред, никой не ще да забележи Кърджали като един мирен град, където двете вери се събират винаги заедно, независимо коя празнува или тъжи? И разказва как след като падна покривът на църквата, а той сложи каса за дарения на входа й, своята лепта за ремонта на храма пуснаха и множество турци. Само в списъка са отбелязани над 40 турски имена. Художници от турски произход пък зографисваха стените.

Мехмед Арда, изселник от нашенско, дари огромна камбана, изработена по специална поръчка. Свещеникът не пропуска да подчертае, че предишният кмет Расим Муса, без да бъде търсен специално, е осигурил 4 000 лева тогава. След като припомня всички тези наглед дребни подробности, отец Петър обяснява, че именно хората в етнически смесените райони са по-склонни към взаимопомощ. И че политиците могат много да опяват за българския етнически модел, но бай Мустафа и леля Пенка го осъществяват на дело, без много дрънкане.

"Всеки се ражда с някаква мисия и Бог така направлява нещата в живота ти, че и да тръгнеш нанякъде, Той не те допуща да се изявиш докрай, да се реализираш напълно. Така беше и с мен - исках да уча скулптура, започнах и...спрях. Въпреки че съм правил и самостоятелни изложби. Работил съм и като журналист, имам над 200 публикации в периодичния печат. Печелил съм литературни награди за разкази. Участвал съм и награди съм вземал на конкурси по надсвирване на кавал. Свирил съм по сватби и съм пял...Е, всичко това по Татово време. И през всичките години все нещо липсваше". Така отец Петър започва да отговаря на въпроса защо е облякъл расото. Той отбелязва, че е имал много тежко детство, но не иска да говори за него. За 10 години е сменил 7 училища в различните краища на България. "Не съм очаквал аплодисменти за онова, което правя. Изключвали са ме, наказвали са ме, картини са ми конфискували заради националистическия им характер - че какво от това, свикнал съм с трудностите. Но да ме оплюват за свещеническата ми дейност, това е несериозно. Всеки трябва да е наясно, че Кърджали е особена територия, че думата "турчин" тук има дори враждебно значение. Именно в Кърджали не трябва да разделяме българина от турчина, ние тук сме едно цяло. И сме длъжни да живеем в разбирателство,



дори заради пролятата в миналото кръв", твърди той.



Преди да се откаже от следването в академията, усетил потребността сам да се занимава с религия. Когато пък дошла демокрацията, а хората се оказали неподготвени за нейната свобода, почувствал липсата на духовни спирачки в обществото. "Аз не мога да кажа, че съм имал някаква съдбовна случка, отчаяна любов или че въобще нещо тотално е преобърнало личността ми, че заради това съм влязъл в църквата. Онази безтегловност от първите години на демокрацията ме насочи към църквата, както и много други български интелигенти", обяснява отчето. По онова време той бил само църковен певец в един от храмовете на Пловдивската митрополия, учил, но не завършил Духовната семинария. И понеже нагласата му станала известна на Дядо Арсений, той го повикал при себе си. Камен Гарена подписал декларация, че е на разположение на църквата по всяко време. Така започнала и подготовката му за мисионерска дейност. Доучил си семинарията, после завършил и факултета, 6 години преподавал пастирско богословие. Сега оценява, че богатият му светски опит, подплатен с теология, са направили този свещеник, който знае какво да даде на хората. На 35-годишна възраст облякъл расото. Бил е дякон на Търновския митрополит Григорий. Но не го теглело нещо натам и Светият синод му наложил наказание - пратили го да служи на християните в Крумовград, на края в Кърджалийско. "Чак тогава разбрах, че



на владика не се отказва"



И крумовградският период в живота на отец Петър не минава без екшъни. На 3 март 1993 г. в малкото родопско градче са запалени българските знамена. Прави се тутакси връзката: попът е известен националист и митингаджия, той ще да е подпалвачът! Пък и още преди пристигането му в Родопите, вестниците писаха, че националистът Камен Гарена отива в Крумовград под прикритието на отец Петър. "Тогавашният кмет Мустафа Юмер не беше много наясно със себе си и с хората. Не ми разрешиха да отслужа служба на 3 март, поради което аз бих камбаните на умряло - че така тази територия се погребва! Младежи от другата страна, турци, запалиха знамената и ги хвърлиха в двора на църквата", разказва отецът. Последвал 24-часов арест, а по-късно били установени и действителните извършители. Дошло и помирението, като по-разумните турци и българите даже се разбрали много-много да не се шуми по случая. 166 имами обаче пратили до Народното събрание подписка с искането попът да бъде отзован. И той се озовал преподавател в семинарията.

"Сега като отида в Крумовград и седна някъде да пия едно кафе, само по това, че веднага ме посрещат и ми намират място разбирам, че съм влязъл в турско кафене. В София по спирките мъже от тоя район, подчертавам - турци, са ме питали "Ти не си ли нашият поп" и сме си говорили на турски. На мен това ми стига", уточнява отец Петър. А той наистина владее перфектно езика, който кой знае защо наричат "майчин". Миналата година на първото открито площадно тържество по случай Курбан Байрама свещеникът се изпречи току пред жертвения коч и дръпна такава реч на турски, че мюсюлманите заподсмърчаха, а техният мюфтия закъсняваше безнадеждно.



С перфектния си турски помирявал гагаузи и българи в Бесарабия



и то по време на броженията да бъде или не Молдова част от Румъния. Св.синод избрал отец Петър за тази мисия, тъй като е служил в елитните части на армията и по линия на Варшавския договор е бил в Русия, т.е. имал и военен опит, и езиците на тогавашния конфликт знаел. Там той подготвил идването на българския владика епископ Григорий и после заедно овладяли ситуацията. Работили до пристигането на генерал Лебед с Втора армия.



Отец Петърт може да прегърне мюфтия



и да го чуете да разговаря на турски по улицата. За което отнася много упреци и попържни от страна на по-консервативните. Но премиерът Симеон Втори му целуна ръка, паднал на колене по време на визитата си в Кърджали. Вече никой не се стъписва, когато мюфтии или просто мюсюлмани влизат в църквата. "Никого не съм канил, но и никого не съм върнал", пояснява попът.

Кърджалийският енорийски свещеник накара одринския българин Александър Чъкърък да научи български и го венча в местния храм "Свети Георги Победоносец". Специален гост беше самият кмет на Одрин. Сега Чъкърък е свещенослужител в одринската православна църква. Отец Петър е водил служби в православните храмове в Турция /не, че са много/ заедно с Вселенския патриарх. И го боли, че българската общност там дотолкова здраво се е интегрирала в турската, че даже родния си език е забравила.



СНИМКОВИ ТЕКСТОВЕ: В БТА ФОТО - Кърджали 1,2,3,4



1.На Богоявление миналата година християни и мюсюлмани се изумиха, когато отец Петър се спусна от моста над р. Арда и от високото хвърли кръста.



2. Сред българите в Бесарабия.



3. Шестмесечно момиченце бе кръстено на Йордановден тази година.



4. Отец Петър и епископ Григорий в Бесарабия