----

Валери Милев е сред най-титулуваните български режисьори. Той стои зад реализацията на най-коментираните музикални клипове, излъчвани в националния тв ефир през последните десет години. Д2, "Каризма", Мария Илиева, Елица и Стунджи, Графа, "Ъпсурт", Руши Видинлиев са само част от дългия списък с музиканти, поверили визуализацията на песните си на младия режисьор. Често е обвиняван, че със сцените на насилие в клиповете си подбужда децата към агресия. В момента работи над първия си по-сериозен пълнометражен проект - хорор филм, с който се готви да атакува американския пазар.

----------------



- Валери, ти си създател на повечето от клиповете на българските финалисти на конкурса "Евровизия", включително и на Illusion на Красимир Аврамов. Мислиш ли, че качественото видео играе роля за по-доброто представяне на участниците?

- По-скоро не. Сигурно играе някаква роля, но мисля, че тя е незначителна. Аз съм много предубеден към този конкурс въобще. Колкото и да е добър клипът, България никога няма да спечели "Евровизия". То е ясно. Така че тези есемеси надали имат нещо общо с крайния вот.

- Причината за недоброто ни представяне на международна сцена не е ли в липсата на качествена родна продукция?

- В момента у нас няма пазар. Пак се стесни. По едно време си спомням, че наистина имаше нещо като възраждане. Бях много щастлив от това, защото постепенно вдигах бюджета за клипове на изпълнителите. Бях ги научил, че ако искат качествен продукт, трябва да си плащат. Но, да ти кажа, тук нещата са доста криворазбрани. Всеки може да снима. Аз съм чувал коментари от типа на - "Ама, как? Струва колкото една кола". Ами, в интерес на истината клипът трябва да струва колкото 20 коли. И то нови, не на старо. Но тук просто самото отношение към клиповете е като към нещо, което всеки може да си купи. Като ботуши на Кавали например. Точно толкова струва един български клип... Така или иначе в момента има отлив. Според мен е просто защото преди имаше концерти. Хората бяха повярвали в българската музика, а сега... нещо се случи.

- И все пак продължаваш да снимаш музикални клипове, които обаче са много различни от... да го наречем хард стила ти преди години...

- Да. Комерсиализирах се. Искаш, не искаш... И заради това вече не снимам клипове. Цикълът, в който волю-неволю попаднах, изискваше да си правя римейк на старите неща, защото песните са едни и същи, текстовете са едни и същи... И ми писна да снимам едни хора на една стена. Преди години нещата ми бяха по-хард, защото изпълнителите ми се доверяваха и правех различни неща. Напоследък обаче не са ми попадали добри парчета, за които да измисля нещо по-провокативно.

- Заради тези "различни неща" по едно време даже те определяха като скандален режисьор...

- Да. Дори бях обвиняван в насаждане на насилие сред тийнейджърите. Организираха и такъв диспут. През 2004 г. в Перник едно детенце беше убило друго и бяха ме намесили и мене - че с клипа на "Ъпсурт" - "Искам твоето тяло", онова с главите (рапърите обикалят супермаркет, чиито щандове "са отрупани" с части от женски тела - б.а.) едва ли не съм провокирал младите към разфасоване.

- Мислиш ли изобщо, че телевизията е виновна за насилието между децата?

- Знаеш ли, беше ми интересно, че когато се събудих на 6 май, сутринта по телевизията даваха военен парад с танкове и всичко останало. А една жена с патос съобщаваше кой с каква картечница, кой с какъв калибър е снаряжен... еди-какво си милиметрово оръдие... Все едно представяха най-добрия продукт.

А при клиповете и филмите всеки знае, че това е наужким. Родителите обясняват на децата от малки, че сцените в тях не са истински, докато при този парад всичко си беше съвсем реално. Шокирах се, че хората, които говорят за вредното въздействие на наркотиците например, същевременно рекламират и показват тези танкове. А това не е ретро парад все пак.

Що се отнася до децата, ако обърнеш внимание - в повечето случаи тези от тях, които убиват, по-скоро живеят при тежки условия и надали толкова гледат телевизия.

- Ти имаш две деца, които са все още много малки, за да гледат телевизия. Но мислиш ли да им налагаш контрол пред екрана?

- На децата си искам да дам най-вече добро възпитание. Моето поколение е израснало в някакви заблуди. Цял живот са ни лъгали и чак когато станах на 30, достигнах до всички истини. Говореха ми, че хората не искат да има война, а се оказа, че е точно обратното. И мир няма как да има, защото няма достатъчно пари за мир. Ей такива глупости... Искам моите деца да знаят кое е черно и кое е бяло. Това ще се постарая да им дам. И вече оттам нататък те ще могат да вземат адекватни решения къде да ходят, с какво да се занимават и изобщо как да си живеят живота. Бих искал да се докосват до всичко, което ни заобикаля и което е реално. В това число влиза и телевизията. Много ясно, че ще я гледат, как да ги спра...

- Предполагам тогава, че си и "за" свободния достъп в интернет?

- Аз съм много назадничав човек. Рядко влизам в интернет. По принцип съм "за" всичко. Против съм за някакви неща, които се забраняват. След като вече веднъж го е имало свободният достъп, тъпо би било да го забраняват. Конят е влязъл в реката, както се казва.

- Но този свободен достъп позволява на потребителите да теглят песни и клипове безплатно. Не ти ли е неприятно, че създаваш авторска продукция, а не взимаш пари от разпространението й в интернет?

- Сигурно вече съм заснел сто и кусур клипа, а съм взел отчисления само за два. И то за такива, които по някакъв начин са били продукции на БНТ. Мога да кажа, че съм от ограбените в това отношение. Така е било досега. Хубаво обаче би било нещата да се променят. Не съм от крайно настроените по тази тема, но в такава държава живеем. Да, вярно е, че не ни плащат правата на клиповете, но и никой не ни е гледал данъците до този момент. В смисъл, че когато започнат да взимат от нас и ние ще започнем да искаме полагащото ни се.

- Ти си награждаван режисьор у нас. На всяка церемония на телевизия ММ например задължително си тръгваш със статуетка. Твой е и клипът на десетилетието - "Хотел"** на Руши Видинлиев. Какво ти донесоха тези признания?

- Да, това е едно от малкото изключения, за които ти казах. Готино парче, готин текст. Както си го представях, така и стана.

А за наградите - не съм запазил нито една, защото са ми много противни. Чисто физически, като предмети, статуетките винаги са грозни и ужасни. Случвало се е една-две да съм забравял някъде. Другите съм ги раздал. А и много пъти не съм излизал на сцената да си ги взема, така че при мен няма нито една. Честно казано, би ме било срам да се прибера вкъщи с награда и да я сложа на секцията. В крайна сметка, това са някакви безсмислени церемонии с безсмислени награди. Получените досега би трябвало да са ми вдигнали с десет пъти цената. А в чисто финансов аспект нищо не се е променило. Предпочитам да нямам нито една статуетка, но да живея добре, да правя хубави неща и да имам пари.

- От казаното дотук разбирам, че не се взимаш на сериозно. Доказателство затова е и Бичето - изпълнителят, зад когото ти застана преди време и чиято поява бе провокирана именно от живота на т.нар. родни звезди?

- Пак дойде времето той да се появи. Причината да го създадем тогава бе - за да се забавляваме. Прегрях от разни хора, които се вземаха на сериозно. Говоря за кариери и т.н. В тази държава всеки може да стане певец и е много смешно, когато някой си повярва твърде много. В Щатите е друго. Там тази индустрия е истинска. Там може някой да ти повярва, да ти гласува доверие, да инвестира в теб... А тук - кариерата ти струва колкото, пак казвам - чифт ботуши и едно "Тико". Та, понеже ми прегря главата, имах нужда да се позабавлявам. Почувствах, че парата от толкова много работа, която ми се насъбра, трябва да излиза отнякъде и Бичето беше моето тайно забавление. Сега отново замислям той да избухне с пълна сила. А и хората го приеха. Може и пет човека да са го разбрали, но истински са се зарадвали от все сърце и са се смели. Целта ми с него не беше да създам комерсиален продукт, а за "лична консумация" от определен кръг от хора.

- В момента работиш над нов проект, в който главните герои отново са с необикновена визия...

- Да. Спрях всичко през последните два месеца. Заедно с изпълнителният продуцент Косьо Боров, с когото винаги сме работили като екип, решихме, че сега е най-неподходящият момент за ново начинание. Винаги сме действали така. Първо с клиповете, после с рекламите... и сега се заехме да правим филм. Заснехме 10 минути от него и заедно със сториборда (работните скици - б.а.) ще се опитаме да го продадем на зелено. Търсим финансиране за основната част. И понеже историята е такава, че започваме с ретроспекция от Втората световна война, заснехме именно нея. А в голямата част сюжетът се развива в наши дни. В основни линии представлява филм на ужасите, в който главните герои са зомбита. Като цяло сме го замислили за американския пазар. Даже мислим да вземем англоговорящи актьори. Нямаме претенциите да направим бум на местна почва. Затова и не сме подели никакви пиар кампании. Копаем си в тази посока - да създадем DVD филм. Не се хвалим и с уникален сценарий. Просто снимаме една забавна история за феновете. Жанрово кино или зомби хорор. В момента цялото ми внимание е насочено натам и не се занимавам с нищо друго.