Англичаните на статистики не вярват: Димитър Бербатов бил № 5 сред играчите във Висшата лига по коефициент на полезно действие, те обаче си искат Тевес. "Дейли телеграф" предупреждава: "Ако тръгваш за битка, значи не ти трябва Бербатов". Вестникът нарича аржентинеца "енергийна експлозия" и продължава: "От двамата той е фаворитът на "Олд Трафорд". А със сигурност ще стане и още по-голям след гениалния си гол срещу "Уигън Атлетик". Докато в същото време таблоидът "Сън" постоянно засипва българина с критики, а ако не го прави, е повече снизходителен, отколкото подкрепящ. Стилът на нашия капитан никак не допада на феновете на Острова, свикнали с доста по-всеотдайна игра - може и с малко техника, но да е от сърце. Ерик Кантона, Рой Кийн - това са легендите на Червените дяволи от ерата на сър Алекс Фергюсън и никой от тях по поведение на терена не прилича на Бербатов. Кийн е може би един от играчите, изкарали си най-много червени картони в лигата, а за Кантона си спомняме, че скочи с крак срещу фен, разругал се извънмерно. Тевес и по характер, че дори и по външен вид много повече прилича на двамата кумири, отколкото българина. Нахъсан, на лицето му стряскащо изражение, ръга се и се бута без да му пука. Бойката, а не фината игра предпочитат в Албиона: преди време всеобща симпатия будеше там т.нар. "Луда банда" - отборът на "Уимбълдън", в който се подвизаваше и небезизвестният Вини Джоунс, станал популярен със скандалната снимка, на която едва не откъсва тестисите на съперника си Пол Гаскойн. Може да играеш и не толкова елегантно, но затова пък напористо е задължително.

Англичаните вероятно знаят какво искат. Създали са най-съвършената игра - единствената, която се играе с крака, не с ръце. Другите, така или иначе, сякаш са измислени, за да се усъвършенства инструментът на човешкото развитие, все едно са чели Енгелс с "Ролята на труда при превръщането на маймуната в човек". Във футбола обаче играта с ръка се санкционира. Но в основата й е заложена друга човешка дейност, която копира войната. Защита, нападение, свръзка, атака, контраатака, засада, флангове, тактика - това са все термини от арсенала на военното изкуство. Футболът е битка, никой не се изненадва, когато коментаторите използват точно тази дума, за да опишат какво се случва на терена. И както при истинската битка съществуват различни начини тя да се проведе, така и при футбола съществуват различни начини той да се играе. Тук точно е заровено недоразумението между Бербатов и феновете на "Юнайтед".

Футболът е варварска игра. Имитира стратегията и тактиката на гали, готи, брити, англи, сакси, франки, лангобарди, вандали, славяни, хуни, викинги, маджари, прабългари, хазари - ония препускащи от мрачините на историята орди, които с неспирните си атаки поставяли величествената Римска империя и нейните наследници Византия и Свещената римска империя на германските народи не веднъж и дваж на колене. Бърз набег, елиминираш врага, превземаш територия, грабиш, връщаш се в своите земи - удовлетворен и радостен. Също като във футбола - нахлуваш в полето на противника, елиминираш защитата му, вкарваш гол и се завръщаш в своята половина - удовлетворен и радостен. Варварите обаче са имали два начина на водене на война - този, който описах, и друг, доста по-различен - на потулването, на засадата, на нападението изневиделица, сякаш изникваш от нищото и поразяваш смъртоносно. Първият е открит, вторият е прикрит; първият е силен, вторият е хитър; първият е очи в очи, вторият е удар в гръб.

Англичаните, като бивша имперска сила, която се е изправяла фронтално и срещу Великата армада, и срещу Наполеон, и срещу афганските пущуни, разбира се, предпочитат първия начин - на откритата битка. Докато Димитър Бербатов е съвсем друг тип играч - хитър, дебнещ, изникващ светкавично, тоест играе по-скоро като член на малко племе срещу превъзхождащ го противник, отколкото обратното. В някаква степен напомня за славяните от учебникарските разказчета, които се шмугвали сред блатните тръстики, дишали през специално направени цеви и внезапно се появявали за ужас и позор на противника. Съвсем различно от енергийната експлозия Тевес, съвсем различно и от Христо Стоичков, който - сигурен съм - ако беше играл в Англия, щеше да се превърне в идол за феновете. Ако продължим с учебникарските сравнения, Стоичков играе по-скоро като прабългарин, отколкото като славянин - яхнал е коня и се втурва яростно сред противника, размахал... Камата. Докато Бербатов следи за грешка и ако такава се допусне, мигом я наказва. Не случайно сър Алекс го държи малко по-назад в нападението - да има поглед върху действията на противника. По-назад - тоест скрит в храстите, надничащ зад дърветата. И срещу "Уиган" тъй - мярна се, увлече двама и остави Майкъл Карик необезпокояван да вкара. Куманите на Калоян така увлекли кръстоносците на Балдуин. Но шотландецът затова е великолепен треньор - разбрал е силата на играча. На феновете обаче им липсва тази прозорливост, те си искат агресията. И няма футболна хитрост, която да ги омилостиви дотам, че да я харесат. В английския думата slave, която означава "роб", идва именно от нашето славянско племе, на което Бербатов прилича с играта си.

Ето защо той никога няма да стане любимец на англичаните. Дали пък не точно заради това и ние, българите, не сме им кой знае какви любимци?