|
| Стоил Сотиров |
Съюзът на съдиите прати отворено писмо до ЕК и редица неправителствени организации, с която протестира срещу назначението на Веселин Пенгезов за председател на Софийския апелативен съд от Висшия съдебен съвет. Пенгезов е бригаден генерал, шеф на Военно-апелативния съд. По времето на главния прокурор Никола Филчев срещу него имаше дисциплинарно производство и съмнения за корупция, което бе прекратено по давност.
- Г-н Сотиров, не закъсняла ли Съюзът на съдиите с откритото си писмо срещу Веселин Пенгезов? Не трябваше ли да се задействате още при обявяването на кандидатурите за Софийския апелативен съд (САС), а не след избора да го призовавате да не встъпва в длъжност?
- В много други случаи ние предварително сме обръщали внимание на ВСС, че трябва да се следят не само професионалните, но и моралните качества на колегите. Сега решихме, че ако отново подходим по този начин, може да предизвикаме обратната реакция. Членовете на съвета са и хора, и биха могли да го приемат като досадно напомняне. Но сега апелирам към тях при следващите избори, като преценяват колегите, да имат предвид и моралните им качества. Ако трябва, да изискват мнение от колегите, с които са работили. Атестациите на кандидатите, които сега се изготвят преди назначението, са прекалено формални. Точкуването не дава ясна представа за облика на човека.
- Не помня кандидат-шеф без много добра атестацията, което е максимумът по закон.
- Работата на помощните атестационни комисии е много затруднена. Сроковете са кратки, няма време за проверки и се работи само по писмени материали, по статистика.
- Но нещата, които изтъквате в отвореното писмо, са общоизвестни. Едва ли са тайна за членовете на ВСС, те не живеят в изолирана среда...
- Не знам дали са взети предвид от ВСС.
- По време на изслушването никой не отвори дума за дисциплинарното производство.
- Това си остава за сметка на съвета. Може умишлено да не са го попитали, може и да не са знаели.
- Някои от членовете на ВСС неофициално изтъкваха едва ли не като плюс конфликта на Пенгезов с бившия главен прокурор Филчев, по чиято инициатива започна дисциплинарното дело срещу военния магистрат.
- Това е много крайно виждане. Към този момент обаче не ми е известно ВСС да е изложил мотиви за избора на председател на САС - защо предпочита Пенгезов и защо отклонява кандидатурите на другите две кандидатки.
- Защо обаче Съюзът на съдиите няма нищо против Пенгезов да е шеф на Военно-апелативния съд вече 5 години, но не го иска за шеф на САС?
- Някой може да ме обвини в лошо отношение към военните съдилища, но според мен те са вече абсолютно ненужни. Почти напълно съм сигурен, че няма страна в ЕС, в която да има редовно военно съдилище. Военните съдилища по техните конституции са извънредни. България единствена остана със своите следователи и военни съдилища. Това опира и до конституцията. Крайно належаща е промяна в основния закон по този въпрос. Една от последните промени в ЗСВ, с която следователите бяха прехвърлени в прокуратурата, е не на ръба, а е противоконституционна. Само това, че много ограничен кръг лица могат да сезират Конституционния съд, спасява тази норма и й дава живот.
- Не разбрах обаче защо Пенгезов да става за военен шеф, но не и за цивилен?
- Може би във "военните води" той се представя много добре. Но за САС имаше още две кандидатури на много достойни хора от средите на съда, преминали през цялата съдийска йерархия. Затова беше реакцията ни. Не ни стана ясно защо при равни оценки беше предпочетена кандидатурата на Пенгезов.
- Подкрепяте ли идеята, че дори и съмнение за корупция трябва да е основание за уволнението на един магистрат?
- Да. Това е практиката в демократичните страни. При най-малки съмнения за корупция на министри, магистрати и депутати се подава оставка. После човекът може да излезе кристално чист.
- Допускате ли, че ВСС е бил воден от икономически или политически влияния при избора за шеф на САС?
- Нямам доказателства, но имам съмнения.
- Седмици преди избора из съдебната палата се говореше, че той е предрешен в полза на Пенгезов.
- Чух и аз. Не само за този избор, но и за други. Тук е мястото да се помисли за законодателна промяна за мандатността и ротацията на ръководителите. В някои европейски страни мандатът на ръководителите е много по-кратък и на ротационен принцип чрез компютърен жребий. Няма нищо лошо в това, нека всеки малко да поуправлява и да види колко е тежко. Работата на ръководителя не е лека, ако той я гледа както трябва. Има колеги, които започват да се изживяват като несменяеми ръководители. Не възприемам тази властомания.
- В една от промените в ЗСВ бе записано, че ако някога си бил магистрат поне 5 години, може без конкурс да се върнеш в системата. Виждате ли в това отваряне на задна врата?
- Да, това се коментираше още преди проектът да се превърне в закон. Струва ми се, че това не трябваше да се прави, защото се създава възможност хора, които имат позиции в ръководството на съдебната власт, да могат да влизат и излизат.
- Скоро ще стане ясно и дали не е направено конкретно за някого.
- От определени райони на България имам сигнали, че хора, които са в законодателната власт, се готвят да оглавят съдилища и това е много неприятно. Колегите са доста загрижени. Не е редно да влезе човек и направо да седне на председателския стол.
- За кои съдилища говорите?
- На окръжно ниво са, но няма да ви кажа кои. Бих направил лоша услуга на колегите си. Опасявам се от репресия, ако такива хора ги оглавят.
- Казахте опасност от репресия...
- Споменах думата репресия, защото всички помним т.нар. ера "Филчев". Не по-малко ужасна е моралната репресия, непрекъснатото тормозене.
- Може ли да се стигне до отвръщане на удара. Пенгезов ще трябва да ръководи хората, които застанаха срещу него.
- Зависи от човека. Трудно ми е да отговоря. Иска ми се да не е така. Все пак в конституцията и ЗСВ има някакви гаранции за независимост на съдиите.
- А Пенгезов реагира ли по някакъв начин? Имате ли обратна връзка?
- Имаше реакция. Самият той поиска обяснения от мен. Обади ми се по телефона. Не мога да кажа, че ме е заплашвал, но на моменти имаше проскърцване със зъби. Беше ми заявено, че кракът ми няма да стъпи на етажа на САС. Имаше отправени и някои нецензурни думи. Може би го е направил в момент на афект. Казах му, че като човек нямам нищо против него, но не съм съгласен, че е по-добър от другите кандидати. Не мога да си отговоря защо след като има право на втори мандат във Военно-апелативния съд, изведнъж иска да оглави САС.
- Казва, че това е ново предизвикателство.
- За мен това не е убедителен отговор. В едно от интервютата си той твърди, че едва ли не е дал всичко на Военно-апелативния съд и иска да се реализира в САС. Това, най-меко казано, прилича на катерене по стълбицата. Някак си работи за себе си, а не за системата и за обществото. Не отричам негови ръководни качества там, в онзи колектив. Но фактът, че повече от половината съдии от САС казаха: "Не, не искаме този човек, с него няма да можем да работим", не може да се подценява. Това е уникален случай в България.
- Ако оставим кадруването на ВСС настрана, преди дни съветът обсъжда и дали висши магистрати са в конфликт на интереси, като участват в управата на БФС. Какво е вашето становище? Комисия на ВСС не намира проблем в това.
- БФС формално е сдружение по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Но според мен БФС не е чист вариант на такова сдружение. Той осъществява и търговска дейност, продава билети за мачовете на националния отбор. Специално в такива организации, свързани със спорта, има много комерсиалност. В тях не трябва да участват магистрати.
- Има и куп други организации, в които участват магистрати и членове на ВСС, които кандидатстват постоянно и по европроекти. А това е начин за търговия с влияние.
- Може да прозвучи много меркантилно, но трябва да има норми, които да забраняват. Но да бъде така добър българският законодател да уреди материалното положение на съдиите. Не на нивото на европейските страни, но поне на нивото на сродните ни страни. В ЕС всички българи сме на най-ниско материално положение. Ще дам обаче един пример. В Русия върховният съдия получава 15 хил. долара, а районният - 5000.
- Според вас СГС влезе ли в политически игри с решенията си покрай регистрацията на СДС?
- Много ми е трудно да коментирам актовете на колегите си. Не ми се иска да говоря за съдебните грешки по регистрацията. Има такива. Но съдът се използва много умело от политиците в предизборни борби.
Ще се върна отново към промяната в конституцията. Трябва да се промени и формирането на ВСС. Половината от съвета имат ярка политическа окраска, защото се избират от Народното събрание. Законодателят трябва поне да съобрази квотата с разпределението на политическите партии и коалиции в парламента. Както се разпределят и депутатските мандати. Сега във ВСС се изпращат представители на мнозинството. Може да се помисли и НС да не участва изобщо при конституирането на ВСС. Парламентарната квота във всеки един състав на съвета досега е работила малко или много под диктовката на политически силните на деня.
- Дискусия имаше и около това дали вотът за съдебни шефове да е явен или таен. Ако изборите бяха открити, дали Пенгезов щеше да спечели отново?
- Не мога да отговоря. Аз мисля, че таен вот трябва да има само за председателите на двете върховни съдилища и за главния прокурор. Не виждам основание вотът да е таен за другите административни ръководители.
