Онези, които твърдят, че тази година "Евровизия" не беше политически подчинен конкурс, определено лъжат. Никога в миналото подготовката на фестивала не бе влизала в политическите топ новини на медии от Стария континент, както се случи в последните месеци. Най-европейската телевизия - "Евронюз", и едно от най-слушаните руски радиа - "Ехото на Москва", му отделиха особено внимание няколко пъти, и то съвсем не, за да съобщят резултати от гласуването. В дните преди и след 17 март "Ехото..." почти всеки ден следеше скандала с песента We don't wanna put in, която трябваше да представя Грузия в Москва. Самото участие на тази държава на фестивал в Москва се очакваше да е пробив, след като миналата година Грузия и Русия скъсаха дипломатическите си отношения в резултат на военния конфликт.

На 17.03 обаче организаторите на конкурса забраниха на грузинците да пеят в руската столица с обвинение, че в текста им се съдържат оскърбления към "политически лидер на една държава", което правилата не допускат. Всъщност грузинците използваха в текста си каламбур, но конкретно за неспоменатия политически лидер там нямаше нито ред. За да обясни политическото лицемерие в случая, радиото се сети за аналогична история от 2007 г., когато Израел изпрати в Хелзинки парчето "Натисни бутона". В съвсем пряк текст там се разказваше как президентът на Иран Махмуд Ахмадинеджад си играе с бомбички и натиска ядреното копче. Никой тогава не ги обвини в нищо, нито ги дисквалифицира.

През април и двете медии три дни подред излъчваха репортажи от Швеция. В рамките на техния финал за "Евровизия", извън класацията, бе включено и парчето "Тингелин отива в Русия", което обрисува шведските стереотипи по отношение на тазгодишните домакини на фестивала. След началото, в което фигурират руски мафиоти с ушанки, се появяват армейски хор, полуголи момички със звезди на гащичките си, мечки и оперна певица, които дружно и в дискотечен ритъм пеят "Наздоровье Сталин, наздоровье Ленин. Досвидания Путин". Руското посолство в Стокхолм съзря в това обида срещу премиера и поиска официално извинение от шведската телевизия с писмо, в което се твърди: "Това не е реакция срещу ексцентричното изпълнение на някакви хора, загубили ума си. Мястото на русофобията е в психиатрична болница, а не на сцената на зала "Глобен". Телевизията първо се извини, но после оттегли извинението, окуражена от почти всички политически партии в шведския парламент. Управляващите социалдемократи например излязоха с декларация, в която се казва, че "осъждането на действията на една телевизия в суверенна страна е равносилно на атака срещу свободата на словото". "Ехото на Москва" коментира тогава, че в резултат на действията си Русия единствено е придвижила парчето "Тингелин" до първо място на шведската поп таблица, където то престоя повече от месец. А тази събота - от обяд та почти до среднощ водеща новина за "Евронюз" бе не финалът на конкурса, а как спецчастите ОМОН разгонват демонстрация на хомосексуалисти пред "Олимпийский" и как арестуват британци и американци, включили се в нея.



На този фон интрижките от поредното българско злополучно представяне



на фестивала изглеждат дребни и незаслужаващи внимание. Всяка година нашата страна харчи куп безсмислени пари на данъкоплатците, за да плаща таксата си за участие на "Евровизия". Където по вече утвърдена традиция винаги заминава в съпровод на целия си набор от комплекси, които притежава. Да ги изредим. Комплекс първи: "Не може на "Евровизия" да ходи циганка", каза Тома Спространов през 2005 година. Като противовес на страхотното парче "Единствени", изпято на български от Слави Трифонов и Софи Маринова - "Каффе" заминаха тогава за Киев с комсомолски костюмчета и изпяха точно по комсомолски баладката си на английски. Понеже така щяла да ги разбере цяла Европа. Тома Спространов трябва да е бил доволен от резултата - "Каффе" бяха съвсем ясно разбрани от всички и заеха престижното последно място.

Комплекс втори: заради решението на Мариана Попова да вземе със себе си Азис на сцената в Атина, големият експерт по Евровизия Ана-Мария Тонкова гневно заяви, че Азис не може да се появява на такъв престижен конкурс. Защото имал вид на "дебела неподдържана жена". Добре, че в Малта хората не разбират от фестивала толкова, колкото Тонкова. Тамошната певица Киара, която има вид колкото два Азиса и глас като неговия, участва три пъти във фестивала, винаги попада на финала и два пъти е била в челната тройка. И наместо Азис да направи шоу на сцената, по подобие на изглеждащата като него украинска пародия Верка Сердючка, която пък се класира втора, през 2006 г. българските комплекси отново победиха и го бяха скрили да припява там някъде встрани в семпъл и съвсем непривичен му костюм. А освен това, естествено, Мариана Попова пя на английски, пак за да можели да я разберат всички. Така добре я разбраха, че се класира предпоследна.

Това е и комплекс трети: не трябва да се пее на български, обясняваха миналата година "Дийп зоун проджект". Още се помни трагичното им класиране. След толкова печални представяния, на родните изпълнители отдавна трябваше да им стане ясно, че със стандартен англоезичен европоп никого в Европа няма да впечатлят. Това е причината, поради която на вътрешните финали за "Евровизия" в Сърбия и Хърватска има задължително изискване да се пее на роден език. И то се спазва от години, макар на самия фестивал да е позволено изпълнение и на английски. От всички неанглоезични песни на "Евровизия" тази година във финала не попаднаха само две - сръбската "Ципела" и парчето от Андора "Вземи се в ръце". Но не езикът, а слабите композиции бяха причина за резултатите им. За сравнение Randajad, изпята на естонски, който е популярен из Европа толкова, колкото и българският, от "Ърбан симфони" не само че отиде на финал, но зае там шесто място. Езикът никога не е бил проблем на "Евровизия". Но очевидно винаги е част от комплексите български. Тази година изпятата на английски "Илюзия" ни донесе на полуфинала само 7 точки - две от Турция и пет от Македония, които ни класираха на 16-о място от 18 възможни. Пред нас бе дори Андора.

Впрочем, само един път, по някаква случайност,



страната ни сякаш бе забравила



всичките си изредени дотук комплекси в София. Елица и Стунджи заминаха за Хелзинки през 2007 г., без да бъдат охулени от никого. Пяха на български език. Направиха шоу. Влязоха във финала и се класираха в десятката. Ако парчето им имаше като заряд в себе си и някаква лесно запомняща се мелодия, която да го превърне в потенциален хит, сигурно щяха да се класират и по-напред.

Ако не друго, то българската делегация на "Евровизия" поне би трябвало да демонстрира някакво достойнство и да чете под лупа правилата на конкурса. Уви, тази година нашите пратеници там демонстрираха изключително пасивно поведение на фона на скандалното нарушение от страна на руския Първи канал. Още миналия понеделник телевизията оповести името на председателя на руското жури - Филип Киркоров. Според правилата журитата във всяка страна трябва да останат в тайна, докато не дадат и последния си глас. Тоест до петък вечерта, защото те гласуват не на самите концерти, а на генералните им репетиции, ден преди това. Не само че бе разкрит шефът на журито, но руската преса публикува във вторник и снимков репортаж от негова "работна закуска" с Александър Рибак, когото Киркоров бе цитиран да нарича "моя фаворит, наред със Сакис Рувас" - изключително груба демонстрация на пристрастие, преди "фаворитите му" изобщо да са се появили на сцената. Протест, разбира се, бе пратен, но не от българската делегация, а от малка Дания. В петък Киркоров бе принуден да подаде оставка и бе набързо заменен от продуцента Игор Матвиенко.

На тема "Евровизия" всяка година си чешат езиците десетки познавачи у нас. Един се кахъреше, че победител завинаги ще е Сърбия, понеже цяла бивша Югославия стояла зад нея. Друг предричаше Москва да е домакин завинаги поради подкрепата на ОНД за руските участници. А както се вижда, всяка година побеждава просто по-доброто парче, независимо откъде идва. Русия сега не попадна дори в челната десятка, а Сърбия пък даже не влезе във финала, както най-редовно се случва на България. Както изглежда, догодина БНТ пак се кани да харчи пари на вятъра, за да праща наш изпълнител в Осло. От телевизията вече обявиха, че този път в избора му ще участва и професионално жури. Ако в него влизат такива изтъкнати познавачи на конкурса като Тома Спространов и Ана-Мария Тонкова, то отсега може да се предрече какво ще е окончателното ни класиране и в Норвегия.