И аз като мнозина си търся оправдание, за да гласувам на предстоящите избори. Опитвам се да открия благородно политическо послание, което да ме грабне, макар и една единствена кауза, която да ме заплени. Уви!

Не че не ми харесват. Просто ги няма. Сред общата предизборна гълчава се открояват някакви несвоевременни нервни диалози между премиер и столичен кмет за извечния проблем с боклука, който придобива мащаба на метафизическа главоблъсканица. От време на време в пряката реч се вклинява изневиделица по някое Яне, което предсказва бъдещите си подвизи срещу корупцията и всеобщата поквара в държавата. От седмици пък кресчендото в тая какофония държат тенорите на "Синята коалиция", стиснати силно за гърлото от убийствената примка на съда. Синият лидер Мартин Димитров ни вещае на фалцет "синьо лято" и "победа" с гарнитура от два вирнати пръста. Политическият му опекун Иван Костов снизходително го потупва по рамото и все гледа да измести темата от съдебните неволи на десницата към мрачните прогнози за бъдещето на българската икономика, които му се струват далеч по-оптимистичен сюжет. Но рецептата за изгазване от блатото и двамата държат в тайна, за да не им я открадне конкуренцията. Ами да си я стискат до изборите, то после ще е безсмислено. А пък и ние от рецептите на Костов още не можем да даврандисаме...

Докато вървя умислено по прашасалите софийски улици и прехвърлям наум алтернативите, изведнъж ме връхлита тенекиеният грохот на червен трамвай с огромен надпис: Влизай REDовно! Разпознавам символиката на младежкия сайт на БСП и осъзнавам, че политиката днес е в машините. Да те приканват да влизаш редовно в трамвая не е кой знае колко примамлива политическа перспектива! Виж, ако ми бяха предложили да изляза завинаги оттам... може би.

Дръзновението на социалистическата младеж ме догонва малко по-нататък с подарен презерватив, върху който се чете "Влизай REDовно". Политическото послание добива съвсем конкретни измерения, но намахва повече на реклама на секс-магазин. Тревожно започвам да се оглеждам дали иззад кьошето рошав комсомолец няма да ми надене червени пухени белезници в стила на еротичното садо-мазо.

В дух на нездраво веселие премина и премиерата на "България - Презареждане" - турнето за популяризиране на новите лица в БСП. Според манифеста това е уж политически проект, който да върне младите в "процеса на правене на политика". Ето тук, рекох си, вече ще се чуе нещо по-конкретно за управленските намерения на столетницата. Младежта мисли свежо. Но що да чуя? Облечен в комбинезон на автопилот Кирил Добрев обясни, че политиката е като състезание на Формула 1. Затова пистата, болидът и екипът в бокса щели да са символите на соцкампанията. И в изстъпление на буквализъм лично премиерът щял да яхне червено състезателно ферари, за да подсили метафората. Ааа, това било, значи. Управленската програма на БСП започва да се избистря. За народа - трамвай и презервативи, за лидера - ферари с цвят червен. Е, че то и досега беше така.

За пенсионерите пък, които не се впечатляват от лъскави болиди и са задминати отдавна от "Формулата" на БСП, тече паралелна кампания в ретро стил а ла "Алгафари": възрастни жени се смеят от плакат, върху който партията осчетоводява, че е увеличила двойно пенсиите и ще продължи да го прави. Ама как и с колко, и то в разгара на световна икономическа криза, не се разбира.

Както не става ясно какво смята да прави "Синята коалиция", след като пак й е дошло времето и играта на тройната коалиция свършва. Електронните човечета от предизборните й плакати могат и да се харесат на първокласниците, но за съжаление те все още не гласуват. А за по-взискателната публика не се предлага смислен продукт.

В продължение на две десетилетия леви и десни правителства с порочната си политика и пълна морална разпуснатост поощриха налагането на чудовищни модели на поведение сред младежите, чиито горчиви плодове днес берем. Тези нови "ценности" и пълната апатия на младите към политиката сега принуждават партиите да се гмурнат до непознати нива на инфантилност, само и само да "зарибят" тази аудитория, да й привлекат вниманието. Затова и кампанията заприлича на читало за първи клас, в което се редят наивистични картинки, буквички, цифри и болиди.

А ние очакваме от тях убедителни предложения как ще съхранят работните ни места, как ще преборят корупцията, картелите и организираната престъпност, как ще повишат жизнения ни стандарт, ще разтрогнат ли брака с олигархията и дали са в състояние да спрат главоломната морална разруха на нацията. Както и ще видим ли някога възмездие за минали престъпления, ще спре ли изсичането на българските гори и страховитото застрояване на плажове и планини.

Явно на тези избори няма да ни убеждават, а ще ни забавляват. С нашите пари, разбира се, и с безумните идеи на цяла кохорта пиари, които трябва да изличат спомена за големите провали на властта. Ще поиздевателстват два месеца над изтормозеното и бездруго население, което тревожно следи покачването на лихвите по кредитите, ще му бутат в очите шарени картинки на политици в състезателни комбинезони, ще ни раздадат по някоя и друга брошура с патетични възвания, пък после да му мислим...

А щеше да е хубаво, ако можехме да поразмишляваме преди изборите. Дотогава един ще ни боде очите с ферари, а друг - с вирнатите си пръсти.