Иманярството е занаят романтичен, сигурно затова има толкоз адепти у нас. Да открие делва с имане вероятно мечтае всеки на тази земя, но да се въоръжи с металотърсач и кирка, да обикаля нощем хълмищата на родината и да ги рови в тишина и конспирация, при това с десетилетия - за такова нещо се иска мерак. И могъщ индивидуализъм.

Пиша това в светлината на вчерашните разяснения за едни, които първо откопали каменна плоча от древен храм край кюстендилското село Долна Козница, а сетне я закопали край с. Баланово, Дупнишко. Стелата (с размери 2.36х1.18 м) е тежка над два тона, бая пухтене ще да е било, мисля си. Пот като град се е леела в тъмнината, приглушени псувни и пъшкания са съпътствали акцията, а в душите са се таели светли надежди за по-сетнешна добра далавера с камъка на запад и замогване. Ех, мечти... Но не би. Полицията побара иманярите, чака ги зандан.

Ако някой пък пътува покрай видинското село Арчар, да погледне настрани - могили и ями украсяват пейзажа край някогашната Рациария, там се ровеше ката ден и ката нощ, имотите край Арчар поскъпнаха заради



възможността за копан в потайна доба.



Виждал съм някои от находките в арчарското землище - те съобщават за създателите си следното: хора с високи умения и тънък естетически вкус. Градът очевидно е бил голям център - и военен, и занаятчийски: само златните и сребърни накити, изровени оттам, са с огромно разнообразие. Освен злато и сребро се е леел бронз, изящни съдове и предмети са изработвани от глина, олово, стъкло - дори слонова кост.

Не може човек да не се замисли за историята и шегите й, ако постои в Арчар. Разменял съм с някои от жителите му по няколко думи - тук има различни махали - циганска, българска, турска и още някаква си, но с течението на времето етноразликите сякаш са избледнели. Всъщност, интересно ми е как такава могъща цивилизация, присъствала тук, е погинала, а 2000 години по-късно човеци (да си кажем честно - доста прости, неумеещи ни бронз да леят, ни пръстенче да изковат, като мене) щъкат из руините и чоплят, ровят и влачат насам-натам артефактите, подобно трупни насекоми, които откусват малки парченца от голямо погинало животно, без да му знаят ни вида, ни името, ни размерите.

Но не съм напълно прав - всички съвременни достижения на техниката те ползват. Впрягат се в ровенето яки машини - фадроми и трактори разкопаха земята на Рациария до дълбочина 5 м и повече, и остъргаха до стерилния пласт, под който вече ни история, ни дявол има.

Наблюдавал съм подобен усилен труд и по други места на България, примерно край град Лом. При това вече с неиманярски, неархеологически цели. Цели тумби, предимно роми, с каруци и велосипеди, разфасоваха остатъците на фалиралите соцзаводи край града. Разбиваха бетонните колони с чукове, за да изчоплят желязната арматура отвътре и да я предадат за вторични. Трябва да кажа, че тази работа не е лесна - искат се тежки физически усилия, а печалбата е повече от мизерна.

И пак почвах да се питам - каква орисница и кога ни ориса



на такова лъчезарно туземство?



Не приличаме ли на аборигена, който продава земята си за едно огледалце, или на талибана, който стреля по статуите на Буда с оръдия, защото му се видят неканонични? (При това, забележете - с оръдия, които нито е измислил сам, нито е конструирал, ползва ги наготово - досущ арчарския землекоп - фадромата.) Чоплещия човек аз го разбирам - той не вярва никому и нищо, а вярва само в днешната паница и утрешното ауди. Но от птичи поглед погледнато, колко повече аудита могат да донесат артефактите, впрегнати в туристическата индустрия, или заводите, в които бившите чоплячи стоят край конвейера в чисти престилки?

Как пада една държавност, как се затрива една цивилизация, как я напълзяват варвари? Въпрос сложен, отговори много. И Паисий в "История Славянобългарска" се е питал, а си е отвръщал в духа на религията. Много царства, според него, "изнемогоша и падоша" не поради военна слабост, а поради маловерие и грехове. И вероятно е отчасти така, но едва ли само това. Вярата във високите държавни ценности, пренебрегването на индивида заради общността и територията, приоритетът на мистичния национален дух над материалните мераци на чобани и работници - то ли е по-важно?

Знам един политик, която смяташе така. Разхождаше се из "изконните" български територии с вид на обединител, не крадеше нагло, смяташе, че евреите са вредни, съкрушаваше се защо някой ходатайства за тях в парламента, наместо да им се реши въпросът бърже



с извозване към Аушвиц и Треблинка.



Много добър археолог и голям учен, между другото - Богдан Филов се казва. Беше министър-председател, после регент. Народният съд го осъди на смърт, а през 1996 г. присъдата бе отменена.

Какво ли си е мислил пък той, докато е гледал остатъците от древни цивилизации, примерно гробницата край Мезек? Че сега вече градим на здрава основа? Че е достатъчно да се качиш на колесницата на най-силния? Че "изнемогоша и падоша" е само за проявилите слабост и неуместен хуманизъм?

И какъв ли робот ще откопае след още 2000 лета странен артефакт от тези места - изгнил металотърсач, заклещен в джанта от ауди? Кой може да знае. Ако има още езици и думи, сигурно ще каже само една: "тро-гло-ди-ти". И толкоз.