Адвокат Георги Вълков е председател на УС на първата у нас Асоциация за защита на застраховани и пострадали при пътно-транспортни произшествия. Завършил е право в УНСС, от 10 години практикува в областта на застраховането. Женен, с едно дете.



- Г-н Вълков, Вашата асоциация наскоро излезе с няколко инициативи за борба с войната по пътищата. Какво точно предлагате?

- Започнахме кампания, която призовава шофьорите да не пият, преди да се качат в колата. Повечето хора си мислят, че като не подлежат на наказателна отговорност, всичко е наред и ще се разминат с глоба. А това не е така. Ако причиниш катастрофа и имаш над 0.5 промила алкохол в кръвта, тогава застрахователят ти по "Гражданска отговорност" плаща на пострадалите, но после си търси парите от теб. Ако има тежки телесни увреждания или смъртен случай и множество наследници на починалото лице, от виновния водач могат да се търсят суми от по 200 000 - 300 000 лв.

- Ако пияният шофьор е причинил тежки телесни повреди, не подлежи ли и на наказателно преследване?

- Не, не подлежи. Ако има смъртен случай, ще влезе в наказателно дело. Но ако уврежданията са тежки или средни и делото стигне до съд, то ще мине в 80% от случаите по административен ред. Защото ще са налице предпоставките на чл. 78"а" от НК, т.е. замяна на наказателната с административна отговорност. Условията са престъплението да се наказва с до 5 г. по непредпазливост, деецът да е с чисто съдебно минало и да не се е възползвал преди това от благата на чл. 78"а". Ако делото влезе по административен ред, в процеса не участва пострадалият. Страните са прокурорът и виновният водач. Прокуратурата обаче в 99% от случаите не изпраща представител, защото е затрупана от дела. Единственият активен участник е виновният водач. Той ангажира доказателства и често го оневиняват. Така пострадалият не може да получи нито лев компенсация за лечението си, въпреки че може да е тежко пострадал.

Ние направихме предложения до парламента за изменение на този чл. 78"а", специално за ПТП. Искаме всеки, който желае да ползва благата на чл. 78"а", в досъдебното производство да се признае за виновен за извършеното ПТП. Това дава възможност пострадалият да получи поне застрахователно обезщетение. Ако виновникът не признание вината, делото трябва да минава по общия ред, т.е. да участва активно прокуратурата, пострадалото лице да се конституира като частен обвинител или граждански ищец и да вземе дейно участие. Защото сега на практика виновният водач използва цялата сила на закона да се оневини, пострадалият го няма никъде, няма кой да му защити интереса и нещата изцяло са в полза на виновника. Ако съдът каже, че е невинен, пострадалият не може да претендира за никакво обезщетение. По административния ред наказанието е само глоба и в краен случай - пробация. Паралелно с административното дело пострадалият дори не може да води гражданско дело за застрахователното обезщетение, защото застрахователят не е длъжен да плаща каквото и да е, ако няма постановление за доказана вина.

- Искате да кажете, че ако пиян шофьор предизвика средни и тежки телесни повреди, законът е на негова страна и пострадалият дори може да не получи обезщетение за лечението си. Защо се получава този абсурд и как реагираха депутатите на предложението ви?

- В парламента ни беше казано, че лобираме за частен случай. Ние казахме, че на година по пътищата умират 1000 души, а 10 000 са ранените. Според нас това не е частен случай, а сериозен обществен интерес. Депутатите твърдят, че щял да се затормози съдът. Не е вярно. Същият състав, който гледа делото по административен ред, ще го гледа и по общия ред, така че ангажираността на съда не е по-голяма. Дори да имаш две-три увредени лица, наказанието пак е глоба или най-много - пробация и отнемане на книжка.

- Разкажете повече за идеята да се въведат симулатори за шофьори.

- Пилотите, моряците, военните преминават през симулатори, преди да започнат да управляват реалната техника. Шофирането също се оказва доста рискова дейност. Шофьори с малък опит за секунди попадат в рискова ситуация и не могат да вземат правилното решение. Затова е добре да минават през симулатори, в които да се разиграват рискови ситуации. Някой ще каже, че това е скъпо. Но през прехода към 100 000 души са си отишли заради войната по пътищата. Те не са ли скъпи?

- От няколко месеца при леките ПТП, при които има само материални щети, вече не трябва да се вика КАТ, а двамата шофьори сами съставят двустранен протокол. Той трябва да е достатъчен, за да получи пострадалият обезщетение. Вашата асоциация обаче сигнализира, че някои застрахователи на практика не признават тези протоколи и не искат да плащат обезщетения. Какъв е проблемът?

- Застрахователните компании няма как да не признават протоколите, но започват да бавят хората с изплащането на обезщетения. Някои компании въведоха екипи, които отиват на мястото на инцидента, виждат станалото ПТП и тогава няма проблем. Проблемите обаче възникват, когато двамата водачи не се разберат кой е виновен и кой е невинен. Един от проблемните реквизити, които се изискват от наредба, е удостоверение, което виновният водач трябва да подаде на застрахователя си. Ако не бъде попълнено това уведомление от виновния водач, не може да се окомплектова преписката и застрахователят има пълното право да откаже плащане. Пострадалото лице уведомява застрахователя и КАТ и въпреки това застрахователят може да злоупотреби и откаже да плати.

- Защо хората трябва да се редят пред КАТ при настъпили леки щети по автомобилите? Какъв е проблемът?

- В случай, че някой одраска автомобила ви на паркинга, застрахователят иска удостоверение от КАТ, че това произшествие е регистрирано там. А в наредбата изрично пише, че КАТ не издава протокол, когато МПС е паркирано. Тъй като става дума за леки щети за по 200-300 лв., хората се отказват да си търсят правата, а застрахователите печелят.

- Компаниите са на огромни загуби от застраховката "Гражданска отговорност" - от порядъка на 100 млн. лв. за м.г. Как се отразява това на обезщетенията?

- Определено обезщетенията, които се изплащат по доброволен ред, се занижават. Влизам в положението на застрахователите, защото при финансова криза и ниски нива на премиите по "Гражданска отговорност" това е нормално. Няма страна в Европа, в която застрахователната премия да е 100 лв. Минималните премии трябва да са 300-400 лв. Доброволното изплащане на обезщетенията се връща на нивата от 2004-2005 г. За човек в кома в момента ни се предлагат 40 000 лв. по доброволен ред, което е смешно. За смърт, тъй като са много наследниците, застрахователят е готов да плати по 15 000 лв. на всеки от 6-те наследника, при положение че лимитът е 1 млн. лв., а съдебната практика е да се присъжда по 100 000 лв. на един наследник. За средни телесни увреждания, например счупен крак, м.г. по доброволен ред взимахме по около 20 000 лв., а сега - под 10 000 лв. Съдебната практика обаче върви към завишаване. Така се влиза в омагьосан кръг - застрахователят получава малко премии, а трябва да плаща големи обезщетения. Разковничето е, че трябва да се вдигнат премиите.

- Финансовата криза принуди някои компании да пристъпят към предсрочно прекратяване на договори за "Автокаско", при които тежестта на щетите е доста над средното ниво. Законна ли е такава практика?

- Ако компанията прекрати договора, без да има щета, и върне остатъка от премията, всичко е наред. Но ако прекрати полицата, след като има заведена щета, това е абсолютно незаконно. Условията за предсрочно прекратяване на застраховката са няколко: застрахователят трябва да уведоми, че прекратява застраховката и след около 15 дни тя се счита за прекратена, ако компанията е върнала премията за остатъка от срока. Въпреки всичко имаме единични случаи на прекратяване на "Каско", когато има заведена щета.