През ноември 1995 г. "Икономист" излезе с карикатура, изобразяваща швед с рогат викингски шлем и табела, на която пише WANTED A P.M. (търси се премиер министър).

Шведските социалдемократи щяха да управляват след изборите през март 1996-та, но никой не искаше да стане партиен лидер и после премиер.

"Икономист" остроумничеше: ще трябва да поместят във вестниците обява: "Търси се лидер. Заплата - скромна. Не е задължително кандидатът да е от семейството на политическата върхушка. От него се иска да дисциплинира джафкащите се социалдемократи и да различава джоба си от хазната." (И тогава европейското политическо семейство се оскандаляваше с прахосничества и отклоняване на държавни пари към личния джоб).

Финансовият министър Йоран Першон изклинчи: "Благодаря, но не мога да приема този висш пост. Имам 11-годишен син и искам да съм повече време с него."

Министърката на земеделието, върл противник на ЕС, също се покри (за радост на еврократите).

Да, хубав седмичник беше "Икономист". Философът Хърбърт Спенсър му бил зам.-главен редактор, шпионинът Ким Филби му беше дописник. Хвалеше си разузнаването чрез притурката The Economist Intelligence Unit. После оглупя и се ентусиазира за бомбардирането на Белград и нахлуването на САЩ в Ирак. Тогава се ядосах и поисках refund за абонамента си. Коректно ми реимбурсираха парите за бъдещите броеве. За малък масраф всеки е ларж.

След като се позабавлява с липсата на шведски кандидат-лидер (Sit vac in Sweden, November 18th 1995), "Икономист" обясни:

"В САЩ думата лидер не е обидна, напротив - хубаво е да си лидерът на класа, на отбора, на взвода. И... накрая - САЩ да са лидерът на света. Но в Европа не е така. Французите - и това е показателно - нямат дума за лидер. Радетелите за чист език не знаят как да го кажат на френски и накрая с омерзение изписват чуждицата le leadership.

Ние си имахме "Вожда и учителя" на българския народ Георги Димитров. Северните корейци - своя "велик ръководител", после своя "любим ръководител". Румънците - "кондукаторите" маршал Антонеску, после Чаушеску. Лидер (каудильо) на испанците беше генералисимус Франко, на португалците - Саласар.

Dux, duke, doge, duce (дучето Мусолини) - все родеещи се думички. Сталин беше лидер - "Вождът на народите". И Хитлер беше вожд - фюрер. Канцлерът Хелмут Кол един-едничък път каза Fuehrershaft, и така го награчиха, че сто пъти стана пишман.

Онзи ден седяхме с Павел Писарев над Панчаревското езеро и той каза, че еди-кой си български политик се прави на гаулайтер. Аз се сетих, че Павел е потомък на фелдмаршал фон Браухич (Brauchitsch) и поисках да ми обясни какво точно е фюрер и какво е гаулайтер. Той ми обясни разликата между лайтер и фюрер, но аз го слушах разсеяно, понеже си мислех, че някъде на това място падна моят кръстник, летецът изтребител Димитър Списаревски, и казах, че мястото е хубаво и Павел каза, че да, мястото е хубаво, а в ресторанта, от който гледахме езерото, не готвят хубаво.

После, вечерта в София, задушените пролетни картофки от село, които Весела сложи на масата, бяха хубави, след като синът й Петьо каза молитвата и всички казахме "Амин!" и аз се помолих наум да не й се налага да превежда за български лидери (тя превежда на международни срещи).

След полунощ вкъщи по чудо успях да намеря броя на "Икономист" (December 9th 1995), в който пише: "Британците, макар че говорят същия език като американците, не изпитват американския ентусиазъм към leadership. Те изритаха Чърчил, след като той спечели войната. Настръхнаха срещу думичката leaderene за лейди Тачър. Докато американците още като деца избират лидер на класа за деня. Всяка година The Congressional Youth Leadership Council събира във Вашингтон 7 хиляди ученици да се вдъхновяват за утрешни лидери. Колежите и университетите водят курсове за лидери - корпоративни, християнски, профсъюзни, всякакви."

През 1990 г. пощенската ми кутия преля от писма (не зная как ми бяха научили адреса): "Ние сме в Кеймбридж; вие сте в 100-те световни лидери за нашия алманах. За да ви го пратим заедно с грамота в позлатена рамка и орден, преведете ни сумата еди-колко си на сметка номер... "

На мен ли тия номера, бе, хитрушковци, казвах си на ум.

Бащите основатели вложили спирачки и противотежести (checks and balances), за да предпазят САЩ от лидери. По-хитро е задкулисни сили да дърпат конците на the chief executive, който е лайтер, не фюрер.

Ще добавя нещо от себе си: и думичката демагог означавала лидер - народен водач от "демос" (народ) и "гогос" (водя), пък сега знаете какво тя означава.

Трябва ми тълковник. И Правописец Храбър ми трябва. Фабриката в Костенец произведе кибрит за износ с нарисувани асо купа, асо каро, асо пика и асо спатия. Но думичките ace и ass си приличат. Върнаха ни кибрита, понеже на него вместо четири аса пишело четири дупета.

Задават се избори. С четирима лидери.