Върховният касационен съд върна делото "Борилски" на апелативния съд във Велико Търново заради опорочена процедура и даде шанс на родните магистрати да докажат, че няма защо да се намесва Франция. Париж е на ръба да започне свой паралелен процес, след като изрази недоумение от поведението на първите две съдебни инстанции по делото.

Бърз процес във Велико Търново, който взема под внимание всички факти, може да изтрие подозрението, че паметта на убития през 2000 г. в Париж български студент Мартин Борилски е поругана с отказана справедливост. Ненужното протакане само би дало основание на подсъдимите да осъдят някой ден България в Страсбург за нарушеното им право на съд в разумно време, независимо дали ще бъдат признати за виновни или не.

Българският съд може да си върне доверието,



ако се опре на елементарната логика



Предполагаемите двама убийци Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона бяха оправдани на две инстанции, които приеха твърдението им, че не те, а двама неизвестни французи може да са извършили убийството. Подсъдимите българи уверяваха, че дори са се борили с нападателите в защита на Борилски. Френското следствие представи генетични улики, които несъмнено доказват, че двамата българи са оставили многобройни следи в жилището на убития. От митичните френски нападатели обаче не бе открита нито молекула в същия дом.

Това може да означава само три неща: първо, не е имало други нападатели; второ, нападателите са били много изкусни и са заличили всички свои следи; трето, френското следствие е прикрило следите им. Българският съд авансово изключва първата версия под предлог, че подсъдимите могат да твърдят каквото намерят за добре в своя защита. Те не са длъжни да доказват невинност.

Що се отнася до втората версия, апелативният съд постанови, че е "логично евентуалните извършители на убийството да се освободят от зрими материални остатъци". Но дали е логично да успеят да премахнат и невидимите материални остатъци - и то така, че да запазят само следите от двамата уличени българи?

Ако не - остава третата версия: френското следствие по някакви причини е укрило следите на двамата френски нападатели. Българският съд борави с доказателствен материал, събран от парижката криминална бригада, но не може да се произнесе за нейната прецизност. С такава работа би се справил само френски съд.

Франция вече даде сигнал за намерението си



да заведе паралелно дело



и би могла да му даде ход в средата на тази година. Тя има основание да бърза, за да не се изправи пред свършен факт - българският съд да оневини окончателно подсъдимите. Съгласно чл. 4 от Протокол №7 към Европейската конвенция за правата на човека никой не може да бъде съден или наказан два пъти за едно и също деяние. Неговата правна логика е доразвита от Шенгенското споразумение, което забранява на една държава от Шенгенската зона да съди повторно лице с влязла в сила присъда в друга държава от същата зона.

Европейският съд в Люксембург напомни това правило на 11 декември 2008 г., когато се произнесе по делото "Прокуратурата в Регенсбург срещу Клаус Буркен" (Дело С-297/07). Казусът е почти сходен със случая "Борилски". Германецът Клаус Буркен, който служил в Чуждестранния легион, убил през 1961 г. друг германски легионер в тогавашния Френски Алжир, за да дезертира. Укрил се в бившата ГДР. Френски съд го осъдил на смърт, но Източна Германия не го предала. През 1990 г. двете германски държави се сляха и ГДР престана да съществува. Прокуратурата в Регенсбург си спомни за Клаус Буркен през 2002 г. и опита да го съди в Германия. Но дълго преди това Франция бе амнистирала всички осъдени в някогашната си колония (независима от 1962 г.). Така Клаус Буркен имаше окончателно влязло в сила решение по своето деяние. Съдът в Люксембург не позволи на Германия да започне свой процес, защото вече друга държава от Шенгенската зона бе приключила казуса.

България възнамерява да влезе в Шенгенската зона през март 2011 г. Ако дотогава Франция не успее да се произнесе по делото "Борилски" и бъде изпреварена от България, после няма да има право. Или ще трябва да забави приемането на България в Шенгенската зона, докато сама приключи казуса "Борилски". Все пак тя има право на вето.