Знаете ли кои са трите най-конкурентни държава на планетата за 2009 г.? САЩ, следвани от Хонконг и Сингапур. Това може и да не е изненада, но 38-ото място на България в същата класация със сигурност е неочаквано за мнозина. Особено ако добавим, че страната ни се оказва по-привлекателна от Италия, Гърция, Испания, Бразилия, Полша, Мексико и мн. други.
Хубавия сюрприз ни поднася най-старото ежегодно изследване за конкурентоспособността на икономиките - World Competitiveness Yearbook, на базирания в Швейцария институт IMD. То по традиция обхваща само най-интересните и атрактивни 50-60 държави, като ги оценява по повече от 300 критерия - от равнища на лихви, инфлация, данъци през брой мобилни телефони, цена на интернет, магистрали до здравно обслужване на населението и качество на университетското образование.
Страната ни участва в това състезание от 2006 г., когато стана №41, и се представя все по-добре. Самото включване на България в ранглистата преди 4 години вече бе комплимент, а сега 38-ото място е повече от радостно.
За 2009 г. в класацията участват 57 страни. Последни на опашката по конкурентоспособност са Аржентина, Украйна и Венецуела. Озадачаващо далеч от нас е Румъния - на 54 място. Изобщо след България изостават цели 6 държави от ЕС. Освен северната съседка това са Гърция (52), Испания (39), Полша (44), Унгария (45) и Италия (50).
За някои високото място на страната ни е не само изненадващо, но и незаслужено. Вчера екип на Центъра за изследване на демокрацията (ЦЕД), който е българският партньор на IMD, представи ранглистата за 2009 г. и разясни защо, въпреки че отнася много и заслужени критики, България се оказва толкова интересна и как успява да бие по атрактивност превъзхождащи ни по много показатели държави като Италия и Испания.
Плюсове и минуси
България печели точки, защото у нас все още животът е по-евтин, икономиката расте сравнително бързо, а мениджърите не искат прекалено високи заплати. Разбира се, най-съкрушителното й предимство са ниските подоходни данъци - с 10% облагане на фирми и граждани България е №1 в класацията по този показател. В същото време изследването не подминава факта, че ДДС е сравнително висок и това е минус за страната. Особено тежък, а и влошаващ се проблем е инфраструктурата. "Въпреки че правителството неуморно говори за магистрали, пречиствателни станции и инвестиции в образование и наука, резултатите са други - България пропада с нови две места в класирането и вече е на 43 място по състояние на инфраструктурата", отбеляза Руслан Стефанов, програмен ръководител в ЦЕД.
Той посочи, че балът се формира гъвкаво - по бюджетен излишък например България е отличник и това я праща по-горе в ранглистата, но пък по харченето на "излишните" пари правителството получава лоша оценка и този показател съответно тегли страната ни по-надолу в таблицата.
Можем да се гордеем, че сме в челната десятка сред 57 страни по доста критерии - брой абонати с мобилни телефони като процент от населението, евтин достъп до интернет, привлечени чуждестранни инвестиции, приходи от туризъм спрямо БВП и др. Интересното е, че показател, по който Световната банка ни критикува, в тази класация ни носи точки за по-добро класиране - висока гъстота на лекари и здравни заведения, отнесени към населението.
Класацията на швейцарския институт често е ориентир за компании и фондове, които се колебаят къде да открият производство, да преместят завод или просто да вложат най-изгодно парите си, обясни Руслан Стефанов. Ниските подоходни данъци - 10% за граждани и за фирми, се оказват например огромни предимства за страната ни.
Съществени подобрения за България
Част от изследването се базира на статистически данни за 2008 г., а точките по други критерии се основават на съвсем горещи оценки - анкета, проведена сред бизнеса през февруари и март т.г. Бизнесът е доволен от старта на електронния търговски регистър например - регистрирането на фирма в България вече не е ходенето по мъките, което беше.
Дивиденти на страната носи и високият бюджетен излишък. Тук данните са за 2008 г. Изтичането на мозъци става по-малък проблем и не застрашава толкова представянето на фирмите. Капитализацията на фондовата борса, пораснала през миналата година, също се отчита като показател с подобрение, въпреки че 2009 г. не се очертава нито лесна, нито щастлива за играчите на този пазар.
Интересно е, че бизнесът сякаш свиква със съперничеството на сивата икономика, която крие данъци и осигуровки и си купува обществени поръчки. И този показател е с подобрение спрямо предното класиране.
Фирмите вече развиват имунитет и срещу бюрокрацията в България. Поне това излиза от пролетната анкета, според която има леко отслабване на диктатурата на чиновника. Това усещане у предприемачите вероятно се дължи и на плахото навлизане на електронните услуги - все пак човек вече може да регистрира фирма от компютъра в офиса си и да подава данъчни декларации онлайн, без да виси по опашки и пред гишета.
Точки на пропадане
Интересното е, че 10 от 15-те показателя, по които представянето на страната ни се влошава, са свързани с оценката на бизнеса и ефектите на кризата у нас. Скандалите за подкупи, шуробаджанащина и загубените или замразени европейски пари не отшумяват без последствия. Мениджърите се притесняват повече, отколкото преди година, че лошият имидж на България в чужбина вреди на бизнеса им. Расте и недоверието на деловите хора към държавата. Те стават все по-скептични и за вероятността бюджетните пари да се харчат по-ефективно през следващите две години.
Вече има ясен отпечатък на кризата върху бизнеса, който се оплаква от трудния достъп до кредити. Тази отчетлива промяна на фона на кредитния бум от миналата година е отчетена в класирането. Бремето на задълженията също става по-притеснително за компаниите. Междуфирмената задлъжнялост тепърва ще създава големи главоболия, опасява се Руслан Стефанов.
След критериите, очертаващи влошаване, е и състоянието на енергийната инфраструктура. Значителната инфлация през 2008 г. е сред показателите, дърпащи на по-задно място страната ни. Поскъпването на ток, парно, газ миналата година и общото покачване на потребителските цени бе доста осезаемо и здраво надскочи прогнозите на правителството.
Предизвикателствата на 2009 г.
Изследването и представянето на България са помогнали на екипа на Центъра за изследване на демокрацията да открои четири основни области, които ще са изпитание за държавата и през 2009 г.
Предстоящите избори са предизвикателство №1. Проблемът е, че страната ни ще преживее вероятно най-тежките месеци на кризата в съчетание с политическа несигурност - заради провеждането на двата вота (за Европейски парламент и най-вече за Народно събрание), които ще продължат до свикването на новите депутати и съставянето на ново правителство.
Другото предизвикателство е още по-голямо, защото нито е от вчера, нито ще бъде прескочено бързо и лесно. Става дума за трудната битка със сивата икономика, корупцията и мафията.
На трето място е съкрушително важната битка за разумно и пестеливо харчене на публичните средства и за ефективно планиране - все сфери, в които управлението драматично куца.
Четвъртата ръкавица е хвърлена в полето на държавната протекция за бизнеса. Крайно време е държавата да спре да лансира мега и гига проекти, да обгрижва компании "национални шампиони" и да насочи щедростта на бюджета и стимулите към гръбнака на всяка икономика - малките, модерните, стартиращите, отворените за нови технологии и търсещи неразработени ниши фирми.
------------------
Предимства
(показатели, по които сме в челната десятка)
----------------------
• | преки чуждестранни инвестиции, % от БВП |
• | приходи от туризъм, % от БВП |
• | реален ръст на БВП на глава от населението |
• | индексът "Цена на живота" |
• | ниският корпоративен данък върху печалбата (1-во място) |
• | ниска краткосрочна лихва (4-то място) |
• | нисък държавен дълг (10-о място като % от БВП и 2-ро място като намаление на дълга) |
• | възнагражденията на мениджърите и в сектора на услугите |
• | инвестициите в телекомуникации като процент от БВП |
• | цената на Интернет достъпа и широколентовия Интернет достъп |
• | брой абонати на мобилни телефони |
• | медицински персонал на човек от населението |
-----------------
Слабости
(показатели, по които сме след 50-о място):
-----------------
• | дефицитът в текущата сметка (на последното 57-о) |
• | обемът на износа на стоки (54) |
• | инфлацията (51) |
• | БВП на глава от населението (47) |
• | защитата на личната собственост и сигурност |
• | кредитният рейтинг на страната |
• | данъкът върху потреблението |
• | производителност на труда |
• | образоването при управленските специалности не отговаря на изискванията на бизнеса, липса на опит на мениджърите |
• | енергоемкост на икономиката |
• | ниски разходи на бизнеса за наука и развойни дейности като % от БВП |
• | брой компютри на 1000 души население |
• | подкупите и корупцията (50) |
• | (не)прозрачност на правителствената политика (51) |
• | практиките, свързани с одит и счетоводство (53) |