Трудно е да се каже раздува ли се администрацията или намалява. Според уверенията на министрите и официалните годишни доклади за нейното състояние, одобрени от МС, тя се свива. Само т.г. са орязани 4388 бройки или 4.8%. Не така стоят нещата според националната статистика - тя отчита увеличение с цели 8.3 %.

В дните преди изборите чувствителността по темата се изостря. Всяка власт иска да се похвали с намаляване на бюрократите. Но пък политиците все още разчитат на вота на администрацията. Най-сигурният индикатор за това е, че по-голямата част от чиновниците в страната са назначени по трудово правоотношение. Което значи, че не се подчиняват на закона за държавния служител. Вярно, получават по-високо заплащане, обаче след края на мандата на партията, която ги е назначила, мястото им е несигурно. Затова и мотивацията на по-голямата част от служителите е да



пазят гърба на министъра или кмета



Само за сравнение - 45 580 щата през м.г. са били заети по трудово правоотношение и доста по-малко - 41 293, са били държавните служители. Даже и тази срамна бройка е редуцирана в сравнение с данните от 2007 г., когато държавните служители са били 42 922. Тогава по трудово правоотношение са били назначени 48 343 и макар основният ресурс от съкращения да е именно от тази група, съотношението се запазва.

Преди 2 г. Брюксел много остро запита защо все още у нас има условия за политизация на чиновника, но и до днес никой от отговорните фактори не дава смислен отговор. А да не забравяме, че същата тази администрация одобрява и управлява и парите от европейските фондове.

През последните 5 г. упорито се разкриват нови щатове в министерствата, отчита го и последният доклад за състоянието на администрацията. През 2005 г., когато правителството започна мандата си, във ведомствата са работели 14 796 служители, а година по-късно те са вече 17 121.

Същото е положението и при държавните комисии. От 2004 г. до 2007 г. те разкриват допълнително 129 щата, като пикът е през 2007 г. с 521 бройки.



Интересен "феномен" са незаетите щатове



В края на м.г. те са 6652 и са в структурите на държавната администрация. Най-често от тази практика се възползват в министерствата - общо 1702 незаети щата през 2008 г. Голям е делът и в общинските администрации - 1251 за м.г., в структурите, създадени със закон като НАПИ, НАП и други, са 1335 и 1020 - в изпълнителните агенции.

Прави впечатление, че едни и същи ведомства поддържат висок процент на незаети места в продължение на години - Агенцията за социално подпомагане, Агенцията по заетостта, министерствата на земеделието, правосъдието и извънредните ситуации, агенция "Митници". Този "резерв" от щатни бройки в някои ведомства увеличава фонд работна заплата, който може да се преразпределя между назначените служители. В 426 администрации през м.г. са раздавани премии от спестените пари за заплати. Вече се превърна в тенденция номерът с отпускането на допълнителни суми на чиновниците по тази схема. Както се казва, беден чиновник у нас няма. И макар статистиката да отчита, че средно работещите в държавната администрация получават 643.19 лв., легалният им доход в действителност не пада под 900-1000 лв.

Има и още нещо - доста свободни щатове се държат и за незабавни политически назначения, въпреки че формално се спазват конкурсните процедури. Интересен детайл е, че почти 1/3 от незаетите места остават свободни повече от шест месеца.



Нараства делът на външните експерти,



които администрациите привличат, за да извършват специализирани дейности, предимно правни или консултантски услуги.

Другият интересен щрих от работата на администрацията е фактът, че шефовете предпочитат да държат пенсионери. До края на м.г. са се трудили 1182 пенсионери. Най-много са в редакция "Нормативни актове" - 100%. В Националната агенция за оценяване и акредитация от 39 заети 16 са за тях. В Националната комисия за борба с трафика на хора от 6 заети двама са на пенсионна възраст. Подобна тенденция се забелязва и в някои общини.

Директорите се оправдават с по-голямата опитност на тези служители, но истината е, че администрацията застарява, а мерките за привличане на младите са недостатъчно ефективни. Появи се и пропаст в качеството и грижите за централното и местно чиновничество. Служителите в министерствата, агенциите и комисиите се превръщат в нещо като елит, докато тези в общините изостават по редица показатели. Истината е, че общините изнемогват, защото не успяват да мотивират хората си да останат. Проблемът е финансов, но и политически. Финансирането по неясни критерии на някои общини, чийто кметове са предимно от управляващата коалиция, е условие за това разделение. Няма единна финансова стратегия и политическа воля администрацията да бъде приведена по европейски образец. Тя е наполовина соц и наполовина европейска.