Бойко Борисов взе да куца, а с това и предизборната кампания на ГЕРБ. Но виновен въобще не е онзи лош човек, който се направи на голям футболист и ритна лидера.

Първо за добрите новини около генерала. За разлика от турнира "М-Тел Мастърс", където, откривайки символично надпреварата, мести два хода с белите фигури и блокира компютърната система, предизборната му кампания тръгна без засечка. Тънко и хитро, почти незабележимо той каза една важна новина, която не предизвика обратен дразнещ шум. Новината бе, че



той няма да се кандидатира за депутат,



а се готви направо за премиер.

Това бе тактически очаквано събитие, но в разрез с многобройните и разнопосочни сигнали, давани до момента от ГЕРБ. Цветан Цветанов призоваваше Станишев да се кандидатира мажоритарно и обещаваше Борисов да му излезе насреща. Самият генерал също се канеше да "бие" комунистите лично, което предполагаше да влезе в огъня гол до кръста. Но какво щеше да стане, ако кметът се бе кандидатирал за депутат? Ами щеше да влезе в парламента, а това значеше кметски избори в столицата през есента. Кой ще ги спечели, не се знае.

Не се знае и кой точно ще състави правителството и каква ще бъде ролята на ГЕРБ и Борисов в него. Много по-правилно е да изчака вота, новия кабинет и в зависимост от тях да пусне партията си и десните в битка за София. Или да си затрае. Имаше и друг вариант - Борисов се кандидатира, при лош сценарий отказва да е депутат, както вече го е правил, но сега, когато е лидер на най-голямата опозиционна партия, това щеше да е крещящ конфуз.

На пръв поглед ходът на Борисов изглежда "по царски" мъдър и сдържан. Но макар със сигурност да се учи от царя, в случая няма нищо общо. Ако не искаше да се цапа подобно на Симеон, Борисов нямаше да стане кмет на София и "от високо" щеше да обещава 800 дни. Сега тръгва към най-важните си избори с поизчерпан от управлението рейтинг. Но думите, че заради отказа да води листа губи "поне десет депутатски места", са чиста поза и за кой ли път - огромен, празен шум. Симпатизантите му, а и протестният вот, който ще обере, въобще не се вълнуват дали ще е претендент в n-ския избирателен район, или не. С отказа да се кандидатира Борисов само печели, но странното бе, че



врагът (БСП и ДПС) пропусна да го захапе,



че бяга от отговорност.

Но други добри новини около генерала до момента няма. Най-лошото е, че не диктува темпото в кампанията и влиза в диалози, с които за пореден път сам се опровергава.

Най-напред за т.нар. черен пиар на тройната коалиция. Не знам защо някой го нарече така, след като черна е единствено визията му из сайтовете и по плакатите. Та Иван Костов поне пет пъти публично каза, че ще управлява с ГЕРБ. Борисов му прости старите грехове, хвалеше го щедро... БСП да мижи ли? Нали по-същия начин Борисов твърди - при това е прав, че глас за БСП означава глас за ДПС. Защо и Доган да не стресне своите с нов възродителен процес? Нали целите му бяха оправдани от човека, който е амбициран да бъде следващият премиер. После се наложи да замазва.

Независимо че не съобщи нищо ново, повтаряното в стил "китайска капка" послание Борисов = Костов даде резултат. След като до преди месец се обясняваха в любов, сега Генерал и Командир разиграват на пожар пиеската, че всъщност се мразят. И е нормално, тъй като Костов не може да му донесе нови симпатизанти, може само да отблъсне. Спешно се появи нов проектокоалиционен сюжет - ГЕРБ и НДСВ, въпреки че Борисов многократно е подчертавал, че счита царистите за част от тройната коалиция. Така за 199-и път разжалва собствените си аксиоми.

Стигаме и до фамозния глезен, превърнат в кича на кампанията. Как Борисов не разбра, че



отдавна е прекалил с чупките, стойките, бицепсите,



Ивана и Драгана... Проблемът е културен и естетически. Колкото и да е невероятно, все пак има българи, които не харесват тази форма и все още се надяват съдържанието да е по-различно. Но дори и в предизборната кампанията няма да бъдат зарадвани.

"Когато преди казармата ме подстригаха, по главата имах 17-18 белега", каза вчера Борисов при поредната си телевизионна изява. С което още веднъж показа, че в тази кампания ще се броят не качествата и програмите на кандидатите, а пъпките, брадавиците и диоптрите им. Борисов не е единственият виновник, тъй като по съдържание "посланията" на БСП не са кой знае колко по-различни. Но как не проумя, че няма смисъл да се раздава повече за хората, тъй и тъй вече влюбени в мускула му... В предизборната кампания трябваше да се насочи към онова малцинство, което му липсва, за да направи мнозинство в парламента.