Около стотина души от село Дълго поле, община Калояново, вече повече от 42 месеца живеят във фургони. Зиме умират от студ, а лятото - от спарен въздух. Поне половината от тях са деца, а останалите - избиратели. Идват избори и техният глас става апетитен. Но тази година на улицата с фургоните още не е стъпвал политик. Обитателите на фургоните са роми, защото махалата им се намира в най-ниската част на селото, но твърдят, че не искат да виждат никого от високите етажи, нито пък ще гласуват. Чувстват се излъгани и забравени. Двуметрова вода ги заля по време на предишните избори, но още не могат да изплуват от сполетялото ги нещастие. "И ги не е срам!", провиква се от една конска каруца мъж, покрил главата си с вехта фланелка. А друг, отчаян и брадясал негов събрат, казва, че добре им дали тези фургони, в които ще си живеят още много време, защото друга оправия нямало.

В края на 2005 г. в община Калояново бяха раздадени 62 фургона, като 18 са върнати досега. Четири от фургоните са в селата наоколо.



В 40 железни къщи живеят над 120 души



В момента на пострадалата улица в ромската махала на Дълго поле са изникнали тухлени постройки - рехави и недовършени, а в някои дворчета само са струпани тухли и други строителни материали. Няколко къщи се открояват с размаха на строителството. За тях са теглени кредити. Соня Християнова ни показва с гордост голямата недовършена къща на сина си, който взел 30 000 лв. заем и сега ще връща 50 000 лв. Тогава работил в "Оргахим", но се разболял и в момента е безработен, а кредиторите звънят всеки ден. "Виновни са политиците, защото навреме не ни дадоха парите. Ако това беше станало до втората година от наводнението, синът ми щеше да е завършил вече къщата, а не да влиза в борчове", казва жената. В дневната на тази къща има диван, сложен върху чакъл, а в кухненския бокс върху земята има хладилник и пералня, като мивката е прикрепена с два големи камъка.

Оказва се, че през декември 2008 г. комисията по бедствия най-сетне е отпуснала пари и за пострадалите в с. Дълго поле, но това не им е решило проблемите, а е създало нови. Дълго време селото и община Калояново бяха в немилост, защото ги управляват сини кметове. Емел Етем ги режеше с обяснението, че не са им в ред документите. Добре че се намесил съпартиецът й - Ахмед Юсеин, та и тези български граждани да получат някаква помощ от държавата. Обещал и го направил. А и може на ДПС да им стана неудобно, че по-късно пострадалите



в Цар Калоян по-бързо бяха обезщетени



от комисията, и то със солидни суми - до 20 000 лв. на семейство.

Двата фургона на Наско Галаганов са сравнително в началото на улицата и сега до тях стърчат тухлените стени на едно тристайно жилище, което със сигурност ще бъде завършено в следващия мандат. Но кога точно - никой не знае.

"Дадоха ми 3000 тухли, по два кубика греди и кофражни дъски, 150 торби цимент, 1500 керемиди и 800 кг желязо", казва Галаганов. До тук вдигнал постройката със синовете си, защото майсторите искали по 40-50 лева надница. "Нямам пари за майстори, нямам пари за пирони, не ми достигат керемиди, а майсторите искат 4000 лв., за да ми направят покрива", тюхка се Галаганов. Всички негови съселяни от фургоните казват същото - отпуснатите материали не им стигат за цяла къща. "Тръгнали сме с куц кон състезание да правим. Никога няма да стигнем до края", казва Галаганов.

И точно в разгара на строителните им страсти дошли от ВиК и от енергото и си потърсили вересиите. "Спряха ми водата и ми поискаха 900 лв. С малки деца сме, не можем без вода и затова чистосърдечно си признавам, че продадох желязото", казва човекът. Когато го теглили обаче, се оказало 600 кг, а на книга му водели, че е получил 800 кг. Всъщност търговията с раздадените строителни материали е в разгара си сега, защото някои от семействата са си платили тригодишните дългове за вода и тримесечните за ток, но други още не са. Галаганови също още са без ток.

"Нищо не мога да направя, щом не са си плащали толкова дълго водата, трябва да си я платят", казва кметът на Дълго поле Николай Видолов. Не можеш да разбереш



кой продава материалите



и кой ги заменя, защото нещо не му достига, а друго му е останало, казва той. Но смята, че освен едно домакинство, което е разделило получените материали на четири между четиримата братя, всички други имат шанс да си построят домове.

Много артистичен и крайно емоционален е синът на 61-годишния брадясал и болен Камен Щерев. Той ни показва тяхната къща, която големите води съборили, а строежът до нея стърчи неубедително. Нищо не им признала комисията и не им дали и лев. Отпред се издига голяма къща, още недовършена. Ромите са многословни, но спестяват цялата истина. Сипят обвинения към политиците, казват колко са разочаровани от държавата. Според кмета на селото Николай Видолов никой не е онеправдан, но в случая има братски проблем. Оказало се, че Камен е подписал, че преотстъпва целия имот на брат си преди пет години, без да знае какво прави. И сега брат му си строи, а не дава и една тухличка на болния Камен, който изнемогва във фургона. Кметът на община Калояново Александър Абрашев обещал да помогне с каквото може на сина Христо, който е футболист, и му съдействал да купи общински парцел на много прилични цени. Обещал да му помага с каквото може и при вдигане на нова къща. Тук обаче всеки се оплаква от всекиго и от всичко. Сравняват се с комшията, който взел десетина греди повече. Според кмета в рамките на 10 000 лв. всеки е можел да заяви от какви материали има нужда - едни поискали повече тухли, други повече цимент и т.н.

Не само защото цял мандат живеят във фургони, но и заради спряната вода сега



хората тук не се къпят



За малките деца взимат вода от канала отсреща, който е точно до едно нерегламентирано сметище. Ромите недоволстват, че тъкмо го изчистили с една фадрома и съселяните им пак започнали да си карат и изсипват тук боклуците и вмирисаните туршии. Най-ниската точка в махалата е една улица, осеяна с няколко локви, дълги по двайсетина метра. Вони безумно, а деца играят наоколо, изпълзели от фургоните. Мизерия като в средните векове. На хората тук даже не им тежи толкова, че повече от 1260 дни живеят в консервни кутии, колкото тази воня. Кметът твърди, че от година в МРРБ отлежава техен проект по ФАР за ремонта на улицата за 380 000 лв., сега не знае каква е съдбата на този проект. Имали доста разработени проекти, но проблемът е, че не ги финансират.

Емил Попов е млад 30-годишен мъж и ни посреща на същата улица угрижен. Сам е построил нещо като заявка за къща, но всичко зее, няма покрив, а трите му малки деца са малко болни. "С тия 40 греди, които са ми дали, мога ли да направя къщата? Градското куче по-добре живее от мен", казва Емил. "Да не ни взимат фургоните тази година, чедо, че ние къде ще живеем", проплаква възрастна жена с ярко оранжева блуза.

Половината от семейството на Фанка Рашкова живее във фургон. Кани ни в къщата си, за да ни покаже докъде е стигала водата и как още личат белезите от влагата. Понеже домът й е на един етаж и е в ниското, водата дълго стояла на 1.20-1-40 м. Сега стените са плесенясали и през три месеца жената сменя тапетите, за да не се вижда грозната гледка. И в двете стаи на къщата й спи по едно бебе, но като дърпа детското кошче, лъсват убийствена влага и плесен. За тяхната къща комисията не е отпуснала и лев и Фанка се чувства онеправдана. Чуди се на кого да се жали.

"Пострадаха 400 къщи, но само на 60 дадоха пари за възстановяване", казва кметът Видолов. Той много настоявал да има за всички, но държавата не дава. Защото за едни е мащеха, а за други - майчица.

"Втори мандат съм кмет и виждам как на едни общини се гледа с едно око, а на други - с друго", казва кметът на Дълго поле. И бърза да чисти деретата наоколо, защото пак се затопля и пак може да има дъждове.